Решение № 214 от 24.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. София, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора В. Ст. С. като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000601302 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 20.06.2022 г. по н.о.х.д. № 798/2022 г. на СГС, НО, 10 състав подс. Ф. Р. Ж. е признат за виновен в това, че на 15.05.2021 г., в гр. София, в условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества с общо нетно тегло 52.501 грама на стойност 10 995.75 лева, като едното от тях – 49.91 грама кокаин на стойност 10 980.20 лева на същата дата и място е и разпространил на В. К. Г., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода, търпими при първоначален строг режим, и на наказание глоба в размер на 10 000 лева.

С присъдата е приспаднато времето, пред което подсъдимият е бил задържан по същото дело.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от три години лишаване от свобода, наложено на подсъдимия по н.о.х.д. №4573/2020 г. на СГС, което е прието да се изтърпи при първоначален строг режим.

С присъдата е отнет в полза на държавата предметът на престъплението, неизразходен при експертните изследвания, като съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото, възлагайки последните на подсъдимия.

Недоволство от присъдата е изразил упълномощеният защитник на 1 подсъдимия адв. М. Т..

По тази жалба с решение от 18.01.2023 г. по в.н.о.х.д. № 96/2022 г. на САС, НО, 11 състав присъдата на първия съд е потвърдена изцяло.

С решение № 385 от 26.10.2023 г. по к.н.д. № 285/2023 г. на ВКС, 1 н.о., по жалба на защитата решението на апелативния съд е отменено и делото е върнато за ново разглеждане на САС с конкретни указания.

При повторното разглеждане на делото предмет на проверка е първоинстанционната присъда атакувана с въззивната жалба на адвокат М. Т. и допълнението към нея. Според тази жалба атакуваният акт е неправилен, необоснован, незаконосъобразен и е изграден при превратно обсъждане на доказателствата.

Защитата изразява несъгласие с доказателствения подход на първия съд, който е кредитирал показанията на свидетеля Е. М., макар в доказателствен план това да не би трябвало да се случва, тъй като последният споделя единствено оперативна информация. Защитата изразява несъгласие и с доказателствения анализ на първия съд, който е обосновал разпространението на кокаина от подсъдимия с показанията на свидетеля В. Г., като отбелязва, че тези гласни доказателства не намират подкрепа в нито една друга доказателствена данна по делото. Защитата смята, че протоколът за претърсване и изземване от жилището на подсъдимия на бул. „Черни връх“, с който са иззети останалите две инкриминирани високорискови наркотични вещества, следва да бъде изключен от годната доказателствена маса, тъй като двете поемни лица не са били заедно в помещенията и не са наблюдавали всяко от извършените там действия.

Отправеното към въззивния съд искане е за отмяна на присъдата и за издаване на нова, с която подсъдимият Ж. бъде оправдан.

В жалбата не е било направено искане за събиране на нови доказателства.

Отчитайки дадените в отменителното решение на ВКС указания, съставът на САС, разглеждащ повторно делото като втора инстанция, е допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето З. А.. Отделно от това е изискал и събрал писмени доказателства във връзка със статута на поемните лица, участващи в релевантните за производство съдебно следствени действия, като е назначил и техническа експертиза на иззетия по делото като веществено доказателство мобилен телефон „Айфон“ с калъф и със сим карта на LEBARA.

В съдебно заседание пред САС защитникът на подсъдимия – адвокат В. В., поддържа въззивната жалба и в хода на пренията изразява собствени основания за нейното уважаване. Пледира, че подсъдимият следва да бъде оправдан, тъй като част от доказателствата, на които градският съд е основал неговото осъждане, са неотносими (показания на свидетелите И. К. и Б. М.), други са процесуално негодни (показанията на св. Е. М. и протоколите за претърсване и изземване и протокола за оглед на веществени доказателства), а трети – като показанията на свидетелите В. Г., А.

В., К. С. и Х. Х., влизат в противоречие с други доказателствени данни или са вътрешно несинхронни. В пледоарията си защитата отделя сериозно внимание на процесуалната негодност на част от доказателствените материали. В тази връзка твърди, че протоколът за оглед на веществени доказателства на т. 1, л. 109 от д.п. е съставен в присъствието на заинтересовани поемни лица /служители на МВР/ и без специалист технически помощник, чието участие, предвид записаната в мобилното устройство комуникация, е било задължително; в протокола не са били индивидуализирани по конкретни белези обследваните три телефона, като не е ясно и времевото позициониране на коментираните в процесуалния документ текстови съобщения. Процесуална негодност защитата съзира и по отношение на протоколите за претърсване и изземване, приложени в т. 1, л. 59-60 и л. 92-93 от д.п., в които в 2 частта относно изземването на съответните веществени доказателства, липсвали подписи на поемни лица. Протоколът за претърсване и изземване на вещи на бул.

„Черни връх“ (т. 1, л. 92-93 от д.п.) защитникът смята за негоден процесуален документ на още две основания – първо, защото към момента на извършване на претърсването подсъдимият е бил задържан и не е бил уведомен за правото си на това действие да присъства адвокат и второ, защото поемните лица не са наблюдавали едновременно поредицата от следствени действия извършвана в жилището. Акцентира изрично и върху това, че изготвените при използване на специални разузнавателни средства веществени доказателствени средства са били унищожени несвоевременно и защитата е била лишена от възможността да се позове на тях. Поради изложените съображения адв. В. иска осъдителната присъда на градския съд да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за невиновен да е извършил престъплението по чл. 354а, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Алтернативно пледира поради малозначителност и с приложение на чл. 9, ал. 2 НК второто деяние, включено в продължаваното престъпление, да бъде признато за необществено опасно деяние. Ако въззивният съд остане в рамките на виновността, така както я е приел градският съд, защитникът моли санкциите на подсъдимия – лишаването от свобода и глобата – да бъдат значително снижени.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура пледира за потвърждаване на присъдата. Твърди, че показанията на св. В. Г. в достатъчна степен обосновават авторството на деянието в лицето на подсъдимия. Смята, че не е налице процесуална негодност на доказателствата в насоката твърдяна от защитата. Определя като правилен и подходът на първия съд при индивидуализиране на вида и размера на определените наказания.

Подсъдимият Ф. Ж. в лична защита се присъединява към казаното от неговия защитник. В последната си дума моли жалбата да бъде уважена и издадената по отношение на него осъдителна присъда да бъде отменена.

След като прецени изложените в жалбата и в съдебното заседание доводи и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, Софийският апелативен съд намери за установено следното:

1. Обвинителният акт по делото е бил внесен в ОС-Пловдив срещу подсъдимия Ф. Ж. и срещу още две лица - В. К. Г. и К. Т. В..

С одобрено от съда споразумение В. К. Г. и К. Т. В. са се признали за виновни в извършване на престъпленията, за които са били предадени на съд, с оглед на което наказателното производство спрямо тях е било прекратено.

Делото срещу Ф. Ж. е било изпратено по подсъдност на СГС, който е следвало да го разгледа като родово и местно компетентен съд, тъй като твърдяното за извършено от този подсъдим деяние по чл. 354а, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК е било осъществено на територията на гр. София.

При разглеждане на това дело, отчитайки обстоятелството, че наказателното производство по отношение на Г. и В. е прекратено, позовавайки се на разпоредбата на чл.118, ал. 1, т. 1 НПК, градският съд е допуснал тези лица в качеството на свидетели и ги е разпитал за обстоятелства от значение за главния факт.

2. Пълната проверка на издадената от СГС присъда, включително и въз основа на събраните пред тази инстанция доказателства, относими към обвинението на 3 подсъдимия Ф. Ж., установи следното от фактическа страна:

Подсъдимият Ф. Ж. е роден на ******** г. в гр. ***, женен, с висше образование, с месторабота преди задържането си в „Туби Колт Къмпани“ ЕООД.

Към процесната дата заедно със съпругата си Д. Ж. Ж. подсъдимият обитавал жилище в гр. ***, бул. „***“ № *, ет. *, ап. *.

Подсъдимият Ж. е осъждан. С одобрено от съда споразумение по н.о.х.д. № 4573/2020 г. по описа СГС подсъдимият Ж. се е признал за виновен в извършване на престъпления по чл. 354в, ал. 1 НК и по чл. 354а, ал. 1 НК, като се е съгласил да изтърпи общо наказание в размер на три години, отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от пет години, както и наказание глоба в размер на 5 000 лева.

Определението, с което е било одобрено споразумението по горното дело, е влязло в сила на 27.01.2021 г.

В неустановен точен момент преди инкриминираната дата свидетелят К. В. инсталирал на телефона си софтуерно приложение, предназначено да работи на мобилни устройства. Чрез това приложение свидетелят комуникирал с лице, от което поръчвал наркотични вещества. Свидетелят не познавал лично човека, на когото прави поръчката. Връзката с него се осъществявала чрез въпросното приложение, в което и двамата комуникатори ползвали псевдоними. Този начин на общуване не препятствал възможността свидетелят В. да договаря с комуникатора дата и място на доставка на поръчания наркотик, както и неговата цена.

През месец май на 2021 година с текстови съобщения изпратени чрез мобилното приложение свидетелят В. поръчал кокаин. Доставката на наркотика трябвало да се извърши на 15.05.2021 г. в конкретен час, в близост до Борисовата градина. С текстово съобщение в приложението В. обявил, че поръчаният наркотик ще бъде получен, респективно платен, от свидетеля В. К. Г., който ще дойде на мястото на срещата с комуникатора с лек автомобил „Мерцедес С 320 D“.

В уговорения чрез приложението час на мястото на срещата пристигнал подсъдимият Ф. Ж., който се придвижил до там с лек автомобил „БМВ“. Подсъдимият носил в себе си 49.91 грама кокаин. Срещу сумата от 4 000 лева подсъдимият предал на свидетеля Г. това количество наркотично вещество, което било опаковано в черен, непрозрачен плик с приблизителни размери 10 х 10 см. След това подсъдимият и свидетелят се разделили.

С наркотика свидетелят В. Г. отпътувал към гр. Пловдив, където живеел. Около 18.00 часа на 15.05.2021 г. на входа на града, преди кръстовището на бул. „В. Априлов“ и ул.“Напредък“, свидетелят бил спрян за проверка от органите на ОДМВР – Пловдив.

На 15.05.2021 г. за времето от 19.30 часа до 19.50 часа било извършено претърсване на управлявания от св. В. Г. л.а. „Мерцедес“ с рег. № ********. По време на следственото действие от предната лява врата на автомобила била иззета черна опаковка, в която имало друга безцветна такава, съдържаща бучка бяло прахообразно вещество. От таблото на автомобила бил иззет и мобилен телефон „Айфон“с електронно изводим ИМЕЙ 359162075712773. Резултатът от проведеното претърсване бил обективиран в протокол, приложен в т. 1, л. 59-60 от д.п.

Следствените действия продължили с проверка на адреси в гр. Пловдив и в гр.

Асеновград, обитавани от свидетелите В. Г. и К. В.. На тези места също били открити наркотични вещества, за които впоследствие на свидетелите било предявено обвинение.