Определение № 1592 от 29.05.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1592 гр. София, 29.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно частно наказателно дело № 20231100605807 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250, ал.4 от НПК.

С разпореждане от 14.08.2023г., постановено по НЧХД № 7899/2023г. по описа на СРС, НО, 93- ти състав съдът е прекратил наказателното производство в частта за престъпление по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.1, т.3 и т.4 от НК.

Срещу така постановеното първоинстанционно разпореждане е постъпила жалба от частния тъжител М. Д. Б., чрез адв.С. П., в която са изложени доводи, че същото е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че видно от текста на писмото, веднага след обръщението ставало ясно, че е налице конфликт между частния тъжител и ръководения от Ю.П. Синдикат „Образование“ и се искало съдействие от друг орган на организацията. Моли първоинстанционното разпореждане да бъде отменено и съдът да върне делото на СРС за продължаване на съдопроизведствените действия, в обема както са формулирани в частната тъжба.

Производството пред Софийски районен съд е образувано на 13.06.2023г. по тъжба на М. Д. Б. против Ю.И.П. за извършено на 07.03.2023г. престъпление по чл.147, ал.1 от НК и чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.3 и т.4 от НК. Със същата тъжителят е предявил граждански иск против Ю.И.П. за сумата от 2 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

С разпореждане от 06.07.2023г. съдия- докладчик при Софийски районен съд, НО, 93- ти състав не е дал ход на тъжбата и е дал указания на тъжителят да посочи конкретните думи и изрази, които е възприел като клеветнически такива, да въведе признаци на конкретно престъпление, което твърди, че е извършено, от кого и кога е извършено, времето 1 на узнаване, всички обстоятелства, свързани с осъществяването му, какви са конкретните изрази и какво престъпление е възприел, че му е приписано като извършено, както и да бъдат индивидуализирани лицата, спрямо които му е приписано извършването на това престъпление и естеството на същото, да посочи точния момент, в който е узнал за извършеното престъпление. Съдът е дал указания частният тъжител да конкретизира къде е извършено престъплението- в гр.София или гр.Хасково, да конкретизира заеманата длъжност и упражняваната функция, която е възложена и въз основа на какъв нормативен акт.

С писмена молба от 28.07.2023г. тъжителят е уточнил, че деянията на Ю.И.П. са осъществени посредством изпратено на 07.03.2023г. писмо и се съдържат в текста: „Нещата започват да ескалират, тъй като г-н Б. си е позволил да отиде при началника на РУОХасково и при директора на училището, като му е приписал извършване на престъпление по чл.143 от НК в качеството му на представител на обществеността по смисъла на чл.93, т.3 от НК, с думите: „и да отправя недвусмислени заплахи към тях с цел, за да не признаят легитимността на секцията“ спрямо длъжностни лица началник на РУО- Хасково и директора на училище „Иван Вазов“- Харманли. Тъжителят е конкретизирал, че деянието е извършено в гр.София, посредством изпращането на писмото на 07.03.2023г., а разбрал за него на 17.03.2023г, когато Изпълнителният съвет го запознал със съдържанието му.

В обжалваното разпореждане от 14.08.2023г. съдията- докладчик при СРС е приел, че израза в писмото: „Господин Б. си е позволил да отиде при началника на РУО Хасково и при директора на училището и да отправя недвусмислени заплахи към тях, за да не признаят легитимността на секцията“ не представлява осъществяване на изпълнителното деяние „приписване на престъпление“. Първоинстанционният съд е приел, че анализът на изложените от фактическа страна твърдения сочи, че с тъжбата се инкриминира поведение, изразяващо се в реализиране на изпълнителното деяние на престъплението клевета спрямо тъжителя под формата на „разгласяване публично на позорно обстоятелство“.

Софийски градски съд, Наказателно отделение, III- ти въззивен състав като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Като основание за прекратяване на наказателното производство, първоинстанционният съд е посочил разпоредбите на чл.250, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.5, т.2, вр.чл.81, ал.1 от НПК, т.е. че тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл.81, ал.1 от НПК. В същото време, съдът не е посочил в какво се изразяват тези нередовности и не е дал указания за поправяне на тъжбата и привеждане на същата в съответствие с изискванията на закона. Неясна е волята на първата инстанция за причините и основанията за прекратяване на наказателното производство, като това нарушение не може да бъде санирано от настоящия състав, тъй като това би лишило страните от една инстанция по същество.

Настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното определение е вътрешно противоречиво. Съдът е приел, че изложените от фактическа страна твърдения сочат, че с тъжбата се инкриминира поведение, изразяващо се в реализиране на изпълнителното деяние на престъплението клевета спрямо тъжителя под формата на „разгласяване публично на 2 позорно обстоятелство“, а непосредствено след това, че тъжбата не отговоря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК. Частният тъжител няма задължение правно да квалифицира едно престъпно деяние, което претендира, че е извършено спрямо него, но следва да посочи ясно фактическите твърдения, които са относими към извършено спрямо неговата личност престъпление, които съдът да квалифицира правно. След като първоинстанционният съд е приел, че анализът на изложените от фактическа страна твърдения сочи, че с тъжбата се инкриминира поведение, изразяващо се в реализиране на изпълнителното деяние на престъплението клевета спрямо тъжителя под формата на „разгласяване публично на позорно обстоятелство“, то е следвало да се произнесе по тази правна квалификация, а не да прекрати частично наказателното производство. В тази връзка определението за частично прекратяване на наказателното производство в частта за престъпление по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.1, т.3 и т.4 от НК следва да бъде отменено и делото върнато на СРС продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от изложеното и на основание чл.250, ал.4 от НПК Софийски градски съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 14.08.2023г., постановено по НЧХД № 7899/2023г. по описа на СРС, НО, 93- ти състав, с което съдът е прекратил наказателното производство в частта за престъпление по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.1, т.3 и т.4 от НК.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3