Решение № 143 от 25.05.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Шумен, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Йордан В. Димов при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20233600500144 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №178 от 13.03.2023г. по гр.д.№429/2023г. Районен съд-гр.Шумен е издал заповед срещу К. Г. Г., п о силата на която е задължил последния да се въздържа от извършване на домашно насилие над Р. Б. П. и К.К. Г.а, за срок от 18 месеца; забранил му е да приближава Р. Б. П. и К.К. Г.а, дома им, на адрес – гр. Ш..., местоработата на Р. Б. П. - Еколандтрейд ЕООД, със седалище в гр.Ш..., посещавана от детето К.К. Г.а, както и местата им за социални контакти и отдих, за срок от 18 месеца, без постановените мерки за защита да препятстват постановеният по гр.д.№3022/2021г., по описа на ШРС, режим на лични отношения между К. Г. Г. и детето К.К. Г.а, като го е предупредил и за последиците по чл.21, ал.3 от ЗЗДН. Отхвърли е искането на Р. Б. П. за налагане на мярката по чл. 5, т. 5 от ЗЗДН, за задължаване на извършителя на насилието К.

Г. Г., да посещава специализирани програми, като неоснователно, съответно оставил е без разглеждане молбата на П., за налагане като мярка за защита провеждането на личните отношения между К. Г. Г. и детето К.К. Г.а, да се осъществяват в присъствието на трето лице – социален работник, като недопустима. Наложил е на Г. глоба в размер на 1000лв., като е възложил в негова тежест и следващата се държавна такса и разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение останал К. Г. Г.-лицето, срещу което е издадена заповедта, който го обжалва в частта, с която е постановено издаването на заповед за защита срещу него, предупреден е за последиците по чл.21, ал.3 от ЗЗДН,наложена му е 1 глоба в размер на 1000лв. и в негова тежест е възложено заплащането на държавна такса и разноските на другата страна/непрецизно е посочено, че решението се обжалва изцяло, доколкото в една част молбата на П. е оставена без разглеждане, а в друга-искането й е отхвърлено/.. Сочи, че първоинстанционният съд в противоречие със закона не администрирал частната му жалба, с която възразява срещу определение №450/24.02.2023г., с което е издадена заповед за незабавна защита срещу него. Не се произнесъл и по негова молба за участието му в открито съдебно заседание на 13.03.2023г., от което да станело кристално ясно дали с участието си ще наруши заповедта за незабавна защита, съответно нарушил изцяло правото му на справедлив процес и на защита. Абсолютно закономерно съдът отказал издаването на удостоверение по регламент /ЕС/606/2013гг., тъй като в него имало изрично условие, че удостоверението можело да бъде издадено само ако това лице е имало право да оспори мярката за осигуряване на защита в съответствие със законодателството на държавата-членка по произход. А със соченото по-горе определение на него му се забранявало правото на защита ,и оспорване, което било в нарушение на чл.6, §1 от ЕКПЧ. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено изцяло, като неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и възражението, и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Не е спорно между страните, а и видно от представеното удостоверение за раждане №8351201024/25.10.2020г., Р. Б. П. и К. Г. Г. са родители на малолетното дете К.К. Г.а, р. на 22.10.2020г.. С решение №210/23.03.2023г. по гр.д.№3022/2022г. на ШРС, упражняването на родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, като на бащата е определен режим на лични контакти/направена служебна справка/.

По делото са представени и възпроизведени на хартиен носител електронни документи от комуникацията между страните, касаещи възникнали спорове във връзка с отглеждането на детето.

Представени са и две жалби от П. адресирани до органите на МВР-Шумен, във връзка с инциденти на 27.01.2023г. и 28.01.2023г. с Г., но няма данни същите да са входирани.

Представени са и неподписани бележки, автор на които молителката твърди, че е Г..

Съгласно показанията на свид.Е.Б.../майка на молителката/, на 27.01.2023г. си била вкъщи, когато дъщеря й отишла да вземе детето от ясли Тъй като чула викове и крясъци, отворила прозореца и видяла дъщеря си, нейна приятелка, заедно с децата, да приближават входа, а Г. ръкомахал и жестикулирал рязко пред входната врата. Свидетелката чула 2 крясъци и викове “курва, наркоманка, ще ти направя живота черен, мръсна кучка“, отправени към П.. Веднага тръгнала да ги пресрещне, но докато излезе, те вече се били качили. На следващия ден , събота, се чуло поредното блъскане на междинната им врата пред асансьора, детето се стреснало и тя отново на въпросите му кой е трябвало да го излъже, че са съседите, които си забравили ключа. Тя знаела, че блъскал Г., тъй като видяла колата му, спряна малко по-встрани от входа. На 04.02.2023г. дъщеря й излязла да предаде детето на бащата в съответствие с определения режим на лични контакти и след това се върнала разтреперана и плачела. При срещата Г. изтръгнал чантата, приготвена за детето от ръцете й и пак започнал да я обижда На 18.02.2023г. свидетелката била на терасата и се оглеждала за дъщеря си, когато видяла Г. в близост до магазина до блока им, държал детето и хвърлил книжна торбичка в краката на дъщеря й и пак й говорел нещо, и тогава последната извикала за помощ. Впоследствие й споделила, че я заплашил, че ще изпрати една камара цигани, които да я изнасилят. На 20.02.2023г., около 16.47ч., свидетелката заедно с дъщеря си и кучето им, тръгнали за яслите да вземат детето, като по пътя Г. ги връхлетял с обидни думи като “лъжкиня, куче мръсно“. Размахвал някакви листа и се надвесил много близко до свидетелката и дъщеря й, като крещял в лицето на последната. В следващия момент я сритал през краката. П. започнала да вика за помощ и чукнала на вратата на близкия магазин. Тъй като свидетелката била с кучето не могла да влезе, а продължила, за да вземе детето от детската градина и после го прибрала по друг път., за да не стане свидетел на случващото се. Свидетелката сочи, че много пъти се било случвало Г. да ги причаква на различни места. Винаги гледал да каже нещо обидно или искал да се подпише някакво споразумение., винаги обвинявал и обиждал дъщеря й в присъствието на детето.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Молителката лично и като законен представител на малолетното си дете е депозирала искане за издаване на заповед за защита срещу домашно насилие на основание чл.16 от ЗЗДН срещу Р.К. Г., твърдейки, че последният извършил психическо и физическо насилие спрямо нея, и психическо-спрямо детето.

Съпоставяйки датите, през които молителката сочи, че са осъществени описаните от нейна страна актове на домашно насилие/27.01.2023г., 28.012023г. 04.02.2023г., 18.02.2023г., и 20.02.2023г./ , с датата на подаване на молбата в съда, съдът намира, че последната е процесуално допустима, тъй като е предявена в законопредвидения едномесечен срок от твърдения акт на домашно насилие, от и срещу лице, очертано в кръга на разп. на чл. 3 от ЗЗДН. Съгласно чл.3, т.2 и т.3 от закона, защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което е било във фактическо съпружеско съжителство, съответно от лице, от което има дете.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства: декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, показанията на свид.Е.Б..., които кореспондират и с представения на хартиен носител електронни документи от комуникацията между страните, касаещи отглеждането на детето, се установяват описаните в молбата прояви от страна на К. Г. по отношение на 3

Р. П./отправяне на обиди, заплахи свързани със здравето й, като тези на 20.02.2023г. са били съпроводени и с физическо посегателство.Същите отговарят на признаците на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН- акт на физическо, психическо или емоционално насилие. Въпреки, че няма данни ответникът да е упражнявал пряко насочено към малолетното дете физическо или психическо насилие, следва да се приеме, че извършените от Г. актове на домашно насилие се явяват такива и по отношение на детето К.. Г.а, доколкото е налице хипотезата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН. Съгласно разпоредбата на чл.13 от ЗЗДН в производството са допустими доказателствените средства по ГПК, като такова може да бъде и декларацията по чл. 9, ал. 3 от закона.

Следва да се посочи, че Г. не отрича нито едно от сочените от П. актове.

С оглед изложените във въззивната жалба оплаквания, следва да се отбележи, че не се установи първоинстанционният съд да е нарушил правото на участие на Г. в процеса.

Напротив същият е бил редовно призован за съдебно заседание и не е депозирал каквито и да е доказателствени искания. Що се касае до възражението, че първоинстанционният съд не се произнесъл по негова молба за участието му в открито съдебно заседание на 13.03.2023г., от което да станело кристално ясно дали с участието си ще наруши заповедта за незабавна защита, с което нарушил изцяло правото му на справедлив процес и на защита, следва да се посочи, че участието на страната в настоящото производство е лично нейно право, което тя може да упражни /било лично, било посредством пълномощник по делото/ или не, като за съда не съществува задължение да дава разяснение как следва да упражни същото. Следва да се посочи и че съгласно чл.18, ал.4 от ЗЗДН, законодателят не създава пречка за участие на лицето, срещу което се иска издаване на заповед за защита в съдебно заседание, след издаване на заповедта по чл.18, ал.1 от ЗЗДН. Не е задължително и личното явяване на пострадалото лице в съдебно заседание.

Не рефлектира върху изхода на спора обстоятелството, администрирал ли е първоинстанционния съд частната жалба на Г., с която възразявал срещу определение №450/24.02.2023г., с което е издадена заповед за незабавна защита срещу него. Само за прецизност следва да се отбележи, че липсват данни за постъпила срещу соченото определение частна жалба от страна на Г.. Срещу определението е постъпила молба за отмяна рег.№3313/08.03.2023г., изпратена от ШРС на ВКС на РБългария с писмо от 23.03.2023г., като при направена справка в ЕИСС се констатира, че молбата е оставена без разглеждане.

Ирелевантно за изхода на спора се явява и обстоятелството закономерно или не първоинстанционният съд е отказал издаването на удостоверение по регламент /ЕС/606/2013гг., тъй като в него имало изрично условие, че удостоверението можело да бъде издадено само ако това лице е имало право да оспори мярката за осигуряване на защита в съответствие със законодателството на държавата-членка по произход.

Предвид изложеното, настоящата инстанция изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че са налице условия за издаване на заповед по чл.16, ал.1 от ЗЗДН срещу К. Г. Г. и молбата на Р. Б. П.,действаща лично и като законен представител на 4 детето К.К. Г.а, следва да бъде уважена . Преценявайки тежестта и интензитета на деянията дори в рамките само на един месец, обстоятелството, че досега на Г. са налаганите мерки по този закон, които не са дали резултат, съдът счита, че видът и максималната продължителност на наложените мерки, се явяват адекватни. Първоинстанционният съд е съобразил наложените марки и с определения режим на лични контакти на Г. с детето К...

Ето защо съдът намира, че атакуваното решение следва да бъде потвърденов обжалваната част, с която е постановено издаването на заповед за защита срещу Г., последният е предупреден за последиците по чл.21, ал.3 от ЗЗДН,наложена му е глоба в размер на 1000лв. и в негова тежест е възложено заплащането на държавна такса и разноските на другата страна. В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.