Решение № 4759 от 14.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4759 гр. София, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20211110139523 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. ИВ. Б., ЕГН **********, против [фирма], ЕИК *********, за признаване на установено, че В. ИВ. Б. не дължи на [фирма], сумата от 275.19 лв. – сторени съдебни разноски, за която сума е издаден изпълнителен лист от 18.07.2011 г. по гр. д. № 62410/2010 г. по описа на СРС в полза на [фирма], който е прехвърлил вземанията по изпълнителния лист на [фирма].

В исковата молба се твърди, че в полза на [фирма] срещу ищцата бил издаден изпълнителен лист от 18.07.2011 г. по гр. д. № 62410/2010 г. по описа на СРС, за сумата от 275.19 лв. – сторени съдебни разноски по делото. Твърди, че процесното вземане било прехвърлено на [фирма] с договор за цесия. [фирма] въз основа на изпълнителния лист образувал на 04.02.2019 г. изпълнително дело № 20197900400183 по описа на Частен съдебен изпълнител Р. М..

Твърди, че вземането въз основа на изпълнителния лист е погасено по давност.

Считат, че не дължат посочените в изпълнителния лист суми. За периода до образуването на новото изпълнително дело не били извършвани никакви изпълнителни действия. Давността за вземането била петгодишна и била изтекла на 04.02.2019 г. Молят да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата по издадения изпълнителен лист 275.19 лв. – сторени съдебни разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва се претенцията като недопустима и неоснователна. Твърди, че са извършвани множество изпълнителни действия прекъсващи давността. Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.

2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 439 и чл. 124, ал. 1 ГПК:

Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора(бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение №410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. №3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.№ 1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д.№510/2018 г., IV г. о. Наличието на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен иск за дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на правен интерес за ищеца от предприетата защита.

С определение от 26.09.2021 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че в полза на [фирма] за процесното вземане е издаден изпълнителен лист от 18.07.2011 г. по гр. д. № 62410/2010 г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изп. д. № 20197900400183 по описа на Частен съдебен изпълнител Р. М., както и, че вземането по изпълнителния лист е прехвърлено с договор за цесия на [фирма].

Налице са твърдения за настъпила погасителна давност. Доколкото се касае за отрицателен установителен иск, в тежест на ответната страна е да установи съществуването на задължението по процесния изпълнителен лист. Институтът на давността не се прилага служебно, но доколкото в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумите по изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса.

Вземането за съдебни разноски има самостоятелен характер и не съставлява част от спорното право. Вземането за разноски е самостоятелно вземане, основава се на процесуалния закон и няма връзка със съществуването /респ. погасяването/ на дълга на длъжника. Оттук и погасителната давност за присъдените разноски с влязлото в сила решение е 5 год. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги пет години, която започва да тече от влизането в сила на решението. Не е спорно по делото, че с решение по гр. д. № 62410/2010 г. по описа на СРС е осъдена В. ИВ. Б. да заплати на [фирма] сумата от 275.19 лв. – сторени съдебни разноски по делото. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. Най-късната дата, на която е влязло в сила решението, е датата на издаване на изпълнителния лист – 18.07.2011 г., от която дата е започнала да тече петгодишната погасителна давност за процесното вземане.

От представена справка за размера на дълга от ЧСИ М. се установя, че липсват плащания по изпълнителното дело, които да са отнесени към сумите, предмет на процесния изпълнителен лист и сумата от 275.19 лв. – сторени съдебни разноски по делото, е дължима в пълен размер.

Основният спорен по делото въпрос е дали вземания по процесния изпълнителен лист – изпълнителен лист от 18.07.2011 г. по гр. д. № 62410/2010 г. по описа на СРС – са били предмет на изпълнително дело № 20147900400137.

С молба с вх. № от 29.01.2014 г. [фирма] е поискало образуването на изпълнително 2 дело. С молбата се моли за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 18.07.2011 г. по гр. д. № 45329/2010 г. по описа на СРС, 43 състав. Посочен е и изпълнителен способ във връзка с искането за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 18.07.2011 г. по гр. д. № 45329/2010 г. по описа на СРС, 43 състав налагане на запор върху трудовите възнаграждения на длъжника. Като приложение е посочено изпълнителен лист като е дописано преди изпълнителен лист „2 бр.“.

Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т. н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. Няма спор и, че възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие водещо до прекъсване на давността. В този смисъл освен мотивите на цитираното тълкувателно решение и решение № 451/29.03.2016 г., по гр. дело № 2306/2015 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 28.02.2016 г., гр. д. № 4899/2014 г. на IV г. о. на ВКС.

Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС единствено редовната молба по изпълнителното производство с посочен изпълнителен способ прекъсва погасителната давност на вземанията. Нередовна молбата за изпълнение подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 ГПК вр. чл. 129 ГПК и не прекъсва давността.

Съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Редовността на молба се проверява по чл. 129 ГПК – чл. 426, ал. 3 ГПК.

С молбата от 29.01.2014 г. взискателят е поискал образуване на изпълнително дело само по отношение на изпълнителен лист от 18.07.2011 г. по гр. д. № 45329/2010 г. по описа на СРС, както и е посочил изпълнителен способ, който да се предприеме само спрямо вземанията по посочения изпълнителен лист. В молбата си взискателят не е поискал образуването на изпълнително дело за вземанията по изпълнителен лист от 18.07.2011 г. по гр. д. № 62410/2010 г. по описа на СРС. Представянето или не и на двата изпълнителни листа в оригинал е без значение. Дори подадената молба да е била нередовна, то съдебният изпълнител е следвало да даде указания за отстраняване на констатираната нередовност. Не се твърди и не се установява да са дадени указания в тази насока от ЧСИ по изпълнително дело № 20147900400137, респ. в хода на изпълнителното делото първоначалният взискател или последващо конституираният цесионер да са отстранили нередовността. Никъде в подадените молби в хода на изпълнителното производство от [фирма] и [фирма] не е посочено, че с оглед представянето и на двата изпълнителни листа се иска изпълнителното производство да се води и за вземанията за издадения по гр. д. № 62410/2010 г. по описа на СРС изпълнителен лист. Напротив, доколкото първоначалната молба е за образуване на изпълнително дело само за вземанията по изпълнителен лист от 18.07.2011 г. по гр. д. № 45329/2010 г. по описа на СРС, 43 състав, то сочените изпълнителни способи в хода на изпълнителното производство следва да се считат за относими единствено към тези вземания. Съгласно общите принципи на ГПК предметът на делото се определя от страните.

Общите принципи са относими и към изпълнителното производство. Предприетите без възлагане действия от страна на ЧСИ не могат да доведат до прекъсване на погасителната давност. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В случая с молбата за образуване 3 изрично е поискано изпълнителното дело да се води само за вземанията по изпълнителен лист от 18.07.2011 г. по гр. д. № 45329/2010 г. по описа на СРС, 43 състав, такава е изричната воля на взискателя. Поради което и изпълнителните действия на ЧСИ във връзка с вземания по друг изпълнителен лист, който не е посочен в молбата на взискателя за образуването на изпълнителното производство, не водят до прекъсване на погасителната давност относно тези вземания, за които не е поискано образуването на изпълнително дело.

С доклада по делото е указано на ответника, че негова е доказателствената тежест да установи спирането или прекъсването на давностния срок. В случая погасителната давност по процесното вземане е изтекла най-късно към дата 18.07.2016 г. – като ответникът не е доказал спиране и/или прекъсване на погасителната давност за процесните вземания до тази дата. Няма данни в посочения период да е поискано пристъпването към изпълнение за вземанията по издадения по гр. д. № 62410/2010 г. по описа на СРС изпълнителен лист с редовна молба по смисъла на чл. 426 ГПК. Оттук и предвид непроведеното доказване от страна на ответника за спиране или прекъсване на погасителната давност в периода до 18.07.2016 г., предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да се уважи.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат единствено на ищеца. Съобразно представен списък по чл. 80 ГПК ищецът е направил разноски за заплатена държавна такса – 50 лв. и за заплатено адвокатско възнаграждение – 300 лв. Ето защо и на ищеца ще се присъдят разноски в общ размер на 350 лв.

Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [адрес], че В. ИВ. Б., ЕГН **********, с адрес [адрес] НЕ ДЪЛЖИ на [фирма], сумата от 275.19 лв. – сторени съдебни разноски, от които 25.19 лв. – държавна такса и 250 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за която сума е издаден изпълнителен лист от 18.07.2011 г. по гр. д. № 62410/2010 г. по описа на СРС в полза на [фирма], ЕИК ********, който е прехвърлил вземанията по изпълнителния лист на [фирма], поради погасяването им по давност.

Разпечатката съдържа 32 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f850d81-f014-4cee-8eb0-d3e940e5aa08