Определение № 845 от 15.11.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 845 гр. Сливен, 15.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20242200500533 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Д. М. EГН **********, чрез представител по пълномощие, срещу протоколно определение № 192 от 17.10.2024 г„ постановено по гр.д. № 323/2024 г. Районен съд - К. е прекратил съдебното производство, образувано по иск, предявен на основание чл. 124, ал.З, изр.2 СК поради недопустимост на съдебното производство, от една страна, както и поради това, че сезираният съд не бил международно компетентен да се произнесе по направеното искане, от друга страна.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно, незаконосъобразно и противоречи на най-добрите интереси на детето Д. Д. М.. Съдът заключава, че ищецът няма надлежна процесуална легитимация да сезира съда с такова искане - за определяне па неговото местоживеене, тъй като не бил легитимна страна по чд.127 СК, което приема като основание за недопустимост на съдебното производство. Текстът на чл.123. ал.4 СК разпорежда, че при разногласие между родител и дете, то може лично да се обърне към дирекция "Социално подпомагане" за съдействие, а ако детето е навършило четиринадесет години и разногласието с по съществени въпроси, то може да се обърне чрез дирекцията за решаване на спора пред районния съд по настоящия му адрес. Счита, че са изпълнени всички предпоставки на закона за сезиране на съда. респ. за произнасяне на съда, по искането на ищеца. По1 конкретно, няма спор, че ищецът Д. М. е непълнолетен, че същият има разногласие с ответницата - негова майка, относно това. къде да живее - в България, където той иска да живее и където той живее вече почти 3 години, или в Белгия, където майката иска принудително да го върне, чрез образуваното от нея изп.д № 142/2023 г. на ДСИ при Районен съд - К., който въпрос с съществен за него. Не е спорно, че е оглед разпоредбата на § 1, т.15 от ДР па ЗЗДет. ищецът има настоящ адрес в К. ("Настоящ адрес на дете" е адресът, на който детето пребивава), че Районен съд - К. е съдът по настоящия адрес на ищеца, както и че ищецът е депозирал искането си до Районен съд К. чрез ДСП - К.. В този смисъл неправилен се явява изводът на съда, че ищецът нямал надлежна процесуална легитимация да сезира съда с такова искане. Съображението па съда, че искането се отнасяло до местоживеенето на ищеца, който въпрос попадал в обхвата на целия набор от предвидени мерки, посочени в разпоредбата па чл.127 СК, е несъстоятелно, тъй като законодателят не с поставил никакво ограничение относно въпросите, по които детето може да има противоречие с родителя и по които детето може да търси съдействие от съда, още по малко пък да е изключил въпросите, които попадат в обхвата на чл.127 СК, както неправилно сезирания съд тълкува разпоредбата на чл.124, ал.З СК. Разпоредбите на чл.127 СК и чл.124, ал.З СК са две различни правни норми, които уреждат две различни правни отношения между различни субекти па правото. Правото на детето да се обърне към съдебен орган, който да го изслуша и да му даде търсената защита, е в пълно съответствие със задължението па Република България по чд. 4 от Конвенцията за правата па детето за предприемане на всички необходими мерки, включително законодателни, за осъществяване на правата, признати в конвенцията. Чрез процедурата по чл. 124, ал. 3 СК па непълнолетните е дадена възможност чрез ДСП да потърсят разрешение на възникналото е родителя, респ. с родителите му разногласие. Инициативата за разрешаването на разногласието между родител и дете е на детето, което действа чрез ДСП. Счита, че неприложими в случая са посочените международноправни актове, а именно: Регламент (ЕС) 2019/1111, както и Хагската конвенция за гражданските аспекти за международно отвличане па депа. тъй като те регламентират отношения, които нямат връзка с предмета на настоящото производство по чл.124, ал.З СК. Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019 г. се прилага в съвсем различни по характер 2 производства, а именно по граждански дела с предмет: развод, определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност, т.е. споровете между депата и техните родители не са включени в предмета па правна уредба на Регламента. Хагската конвенция, от своя страна, има за цел да осигури незабавното връщане на децата, прехвърлени незаконно или задържани в някоя от договарящите държави, а не да разрешава спорове между деца и родители, по въпроси от съществено значение за децата. На следващо място трябва да се отбележи, че още от самото начало на производството по Хагската конвенция, Д. М. е изразил ясно мнението си пред съда, че не желае да се връща в Белгия, Най- важно обаче в случая е, че майката, която иска да върне сина си в Белгия, вече повече от една година живее в България, където трайно се е установила и където работи по трудов договор, считано от 02,10.2023 същата има вписан постоянен и настоящ адрес в град К., като в регистъра па населението в община К. тя не е вписала името на държавата Белгия, от което може да се заключи, че в случай че бъде върнат в Белгия, то ищецът ще бъде настанен в приемно семейство или в институция за деца, което очевидно противоречи на най-добрите интереси на детето, включително и неговите желания, които не са се променили от ноември 2021 година до момента. В обобщение се иска да се отмени определението и делото да се върне на районния съд за продължаване на процесуалните действия.

Претендира разноски.

В законовия срок е подаден писмен отговор, в който се поддържа, че жалбата е неоснователна. Излагат се аргументи, свързани с водените между родителите дела и в обобщение се поддържа, че правилно и законосъобразно съставът на Районен съд - К. е приложил Регламент /ЕС/ 2019/1111 относно през граничните спорове по брачни въпроси, родителски права и международно отвличане на деца от 25. Юни 2019г\ и се е произнесъл по въпроса за своята международна компетентност. Счита, че с оглед постановеното и влязло в законна сила Решение № 911/30.06.2023г\ на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, постановено по въззивно гражданско дело № 613/2023г. по описа на съда за 2023г., Районен съд- К. не е компетентен да разгледа и реши спора по същество и че още при сезирането му, следвало производството по делото да бъде прекратено. В този смисъл счита, че всички изложени аргументи в жалбата са несъстоятелни и неоснователни, поради което моли същата да бъде оставена без уважение. Намира, че целта на водените поредица 3 от дела от бащата на ищеца и него самият е да се възпрепятства изпълнението на Решение № 911 от 30.06.2023г. на Софийски апелативен съд, което отдавна е влязло в законна сила и подлежи на изпълнение, каквото към момента липсва.

Настоящият състав намира следното:

За да постанови обжалваното определение, съдът приел, че от твърденията в исковата молба, ведно с доуточненията направени в допълнителната молба от 20.05.2024 г., както и във връзка с изявлението на процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание, съдът намерил че ищецът иска да му бъде определено местоживеене на адрес в гр. К., а именно: на адрес гр. К., ул. „Сава Огнянов“ № 4. Съдът приел, че разногласие относно местоживеенето безспорно е съществен въпрос, касаещ детето, но искането за определяне на местоживеенето попада в обхвата на целият набор от предвидени мерки, посочени в разпоредбата на чл.127 от СК.Пради това ищецът няма надлежната процесуална легитимация да сезира съда с такова искане - за определяне на местоживеене, тъй като не е надлежно легитимна страна по чл. 127 от СК и това е основание за недопустимост на настоящото производство. Освен това на следващо място съдът отбележил, че му е служебно известно гр. дело № 50/2022 г. по описа на РС К. за 2022 г. В тази връзка съдът знае, че е постановено решение № 911 от 30.06.2023 г. на Апелативен съд - С., 10-ти граждански състав, във връзка с което е определено, че ищецът е международно отвлечен и следва да бъде върнат в държавата по своето местопребиваване, а именно в Кралство Белгия. Във връзка с това и след като съобрази Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019 г., съдът намирал, че не е международно компетентен да се произнесе по отношение на определяне на местоживеенето на детето.

Безспорно е, че в процеса на упражняване на своите права и задължения родителите неизменно вземат решения, свързани с ежедневието на детето, стандарта и начина му на живот. На определена възраст и при определени условия детето може да не е съгласно с начина, по който е отглеждано и възпитавано - чл. 124, ал. 3 във вр. с ал. 1 СК. Най-често разногласието между родител и дете би било по конкретен въпрос. Правото на детето в тези случай е гарантирано чрез възможността да бъде информирано и консултирано от органа за закрила на детето - чл. 13 от Закона за закрила на детето, като в 4 производството по чл. 124, ал. 3 СК това е дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето. В правомощията на дирекциите „Социално подпомагане“ е да дават съвети и консултации по отглеждането и възпитанието на децата. При разногласие между родител и дете органите за закрила на детето са задължени да окажат съдействие на детето, да го консултират, а при нужда – да сезират полицията, прокуратурата и съда за предприемане на незабавни мерки за защитата му - чл. 21, ал. 1, т. 10 ЗЗДт. В случай че детето е навършило 14 години и разногласието е по съществен въпрос, то може да се обърне чрез дирекция „Социално подпомагане“ до районния съд по настоящия му адрес за решаване на спора. Правото на детето да се обърне към съдебен орган, който да го изслуша и да му даде търсената защита, е в пълно съответствие със задължението на Република България по чл. 4 от Конвенцията за правата на детето за предприемане на всички необходими мерки, включително законодателни, за осъществяване на правата, признати в конвенцията. Чрез процедурата по чл. 124, ал. 3 СК на непълнолетните е дадена възможност чрез ДСП да потърсят разрешение на възникналото с родителя, респ. с родителите му разногласие. Инициативата за разрешаването на разногласието между родител и дете е на детето, което действа чрез ДСП.

В случая е безспорно, че тези изисквания са спазени. Неправилно съдът се е позовал на предходните съдебни производства, по които настоящият ищец не е бил страна. След като детето е навършило вече 14 години, то има правото, а за съдът съществува задължението да го изслуша и да му даде търсената защита, е в пълно съответствие със задължението на Република България по чл. 4 от Конвенцията за правата на детето. Поради това постановеното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ръководен от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 192 от 17.10.2024 г„ постановено по гр.д. № 323/2024 г. Районен съд – К. като неправилно.

ВРЪЩА делото на Районен съд К. за продължаване на съдопроизводствените действия.

5

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6