Решение № 628 от 15.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 628 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20261000500523 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивната жалба на И. С. С. срещу Решение № 1586/07.11.2025г. по т.д.№ 1820/24 по описа на СГС, ТО, VI- 8 състав, в частта, с която е осъден И. С. С., да заплати солидарно със „Саво Грейн“ ЕООД, ЕИК 204174783 на „Първа Инвестиционна Банка“ АД ЕИК 831094393, сумата от 45 246,92 лв. – дължими наемни вноски за периода от м.07.2020г. до м.11.2020г. и такса битови отпадъци за 2020 г., съгласно Договор за наем от 01.08.2019г., Споразумение за прекратяване на договор за наем от 01.08.2019г., разсрочване заплащане на изискуеми задължения от 30.11.2020г. и Споразумение от 10.08.2023г., ведно със законната лихва, считано от 04.09.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и мораторна лихва върху главницата за периода от 11.09.2023 г. до 04.09.2024 г. в размер на 6 131,97 лв.

Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като „Саво Грейн“ ЕООД, ЕИК 204174783 е обявен в несъстоятелност, а настоящото производство не било спряно. По същество счита решението за неправилно, тъй като са били налице условията на чл. 146 ал.3 от ЗЗД и тъй като със загубване на 1 правосубектността на главния длъжник се погасява и задължението. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част. Не са направени доказателствени искания.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва жалбата. Не е направил доказателствени искания.

САС е призовал за с.з. и необжалвалия другар „Саво грейн“ ЕООД, който не е изпратил представител и не се е присъединил към жалбата, поради което постановеното решение по отношение на него е влязло в сила.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо.

По отношение на наведените с въззивната жалба основание за неговата неправилност и недопустимост намира следното:

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Между ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД, в качеството на наемодател и ответника „Саво Грейн“ ЕООД, в качеството на наемател е бил сключен договор за наем от 01.08.2019, по силата на който ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване урегулиран поземлен имот VIII, в квартал 11 по регулационния план на НПЗ гр. Монтана IV-та зона, целият с площ по документ за собственост от 9 300 кв. м., а съгласно скица – с площ 10 041 кв. м., ведно с находящите се в имота сгради:

1) Цех за гранулиран фураж със застроена площ от 260 кв.м., разположен в най-северозападната част на имота, метална конструкция с тухлени стени, производствена сграда с височина над 7.5 м. с плосък покрив, с хидроизолация и профилна ламарина; 2) Автотоварище със застроена площ от 34 кв.м., разположено и пряко свързано с цеха за гранулиран фураж; 3) Битова сграда с лаборатория със застроена площ от 94.24 кв. м., на три етажа и РЗП 283 кв.м., разположена в западната част на цеха за гранулиран фураж, монолитна сграда с плосък покрив; 4) Склад за зърно със застроена площ от 2052 кв. м., разположен в най-източната част на имота към пътя, монолитна, стоманобетонова сграда, представляваща обособени четири броя самостоятелни складови помещения; 5) Метални силози /складове/ - 4 броя, от които три са със ЗП от по 254 кв. м., и един със ЗП 260 кв. м.; 6) Авторазтоварище със ЗП 121 кв.м., разположено и пряко свързано със силозите в 2 източната част; 7) Сграда трафопост със застроена площ 63 кв.м., монолитна сграда (наричани заедно накратко по-долу „Имот/а"), срещу месечна наемна цена от 8 400 лв. с ДДС.

Съгласно уговореното в чл.1, ал.7 от договора за наем, всички разноски за ел.енергия, вода, отопление, телефон, интернет и други консумативни разходи се заплащат и са за сметка на наемателя, като те не са включени в наемната цена. Заплащането им при поискване от наемодателя се документира с квитанции за платени такси. Предвидено е, че таксата битови отпадъци за имота се заплаща и е за сметка на наемателя, като тя също не е включена в наемната цена.

Съгласно чл.16, ал.2 от договора, той се прекратява по взаимно съгласие между страните, изразено в писмена форма. Между страните е било постигнато такова съгласие, обективирано в Споразумението от 30.11.2020г., с което договорът е прекратен считано от 01.12.2020г., а наемателят е признал, че дължи на наемодателя месечните наемни цени за периода м. 07.2020г. – м.11.2020 г. и такси битови отпадъци в общ размер на 51 246,92 лв.

Съгласно същото споразумение, на основание чл.121 и сл. ЗЗД, в дълга на наемателя като съдлъжник е встъпил и управителят на дружеството по това време И. С. в качеството му на физическо лице.

С последващото споразумение от 10.08.2023г. солидарните длъжници и наемодателя-ищец в производството са постигнали съгласие, че дългът съществува все още, като размерът му е намалял на 46 246.92 лв., предвид осъществено частично плащане на дължимата наемна цена за м.07.2020г. С това споразумение солидарните длъжници изрично са признали отново дълга, като погасяването му е било разсрочено чрез месечни вноски дължими до 10то число на съответния месец. Предвидено е, че при неизпълнение от страна на длъжниците на задължението за разсрочено погасяване на задължението, споразумението за разсрочване се прекратява, а вземането става незабавно изискуемо. С това споразумение е постигнато съгласие, ако солидарните длъжници спазят договореностите по него да заплатят разсрочено единствено сумата от 25 000 лв., а задължението над този размер се опростява.

Съгласно приетото заключение на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, процесните фактури са осчетоводени в счетоводните регистри на „Първа инвестиционна банка“ АД, съгласно 3 счетоводното законодателство и приложимите стандарти. Фактурите, издадени с основание "наем” са осчетоводени като вземане по дебита на сметка 411 „Клиенти” и кредита на сметки 709 „Приходи от други продажби“ и 4 532 "Начислен ДДС за продажбите". Фактура № ********** от 05.10.2020 г. на обща стойност 9 246.92 лв., издадена с основание “префактуриране на ТБО” е осчетоводена като вземане по дебита на сметка 411 "Клиенти“ -9 246,92 лв. и като задължение по кредита на сметки: 4011 "Доставчици“ – 7 705,77 лв. и сметка 4 532 “Начислен ДДС за продажбите" – 1541,15 лв.

По издадените от „Първа инвестиционна банка“ АД фактури са постъпили плащания от ответниците в общ размер на 6 000 лв., както следва: на 11.01.2023 г. - 3 000 лв. с основание: “задължения по фактури на Саво Грейн ЕООД“; на 24.02.2023 г. — 2 000 лв. с основание: “по фактури на Саво Грейн ЕООД“ и на 01.09.2023 г. - 1 000 лв., с основание: “по сключено споразумение от 10.08.2023 г. Саво Грейн" ЕООД, като вносител на последната сума е бил ответникът И. С.. Общият размер на неизплатеното задължение на „Саво Грейн” ЕООД, ЕИК 204174783 и И. С. С. спрямо ищеца, към датата на депозиране на исковата молба, възлиза общо на 51 623,30 лв., от които: наем за м.07.2020г. -2400 лв.; наем за м.08.2020г.-8400 лв., наем за м.09.2020г. -8400 лв., префактуриране на ТБО – 9 246,92 лв., наем за м.10.2020г. - 8400 лв., наем за м.11.2020 г. -8400 лв. или общо 45 246,92 лв., като мораторните лихви върху тези суми са в размер на 6 280, 38 лв., а 96 лв. са разноските за връчване на покани.

Размерът на законната лихва върху сумата от 45 246,92 лв. за периода от 11.09.2023г. до 04.09.2024г. е 6 131,97 лв., а за периода от 02.09.2023г. до 04.09.2024г. е 6 280,38 лв.

От извършената служебна справка по партидата на Саво Грейн" ЕООД в ТРРЮЛНЦ се установява, че с решение № 45/12.12.2024г. по т.д.н. № 29/24 по описа на ОС- Монтана е открито производство по несъстоятелност за длъжника Саво Грейн" ЕООД с начална дата на неплатежоспособността 30.09.2024г., длъжникът е обявен в несъстоятелност, като едновременно с това производството е спряно на основание чл. 632 ал.1 от ТЗ поради липса на средства за развитие на производството. Не е бил назначаван синдик. До настоящия момент липсват данни в регистъра производството да е било прекратено в едногодишния срок, нито търговецът да е бил заличен.

4

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 79 ал.1 от ЗЗД.

Във въззивната жалба е наведен довод, че производството e недопустимо, тъй като производството по несъстоятелност за ответника „Саво грейн“ ЕООД имало „суспензивен ефект“ по отношение на висящото исково производство. Вероятно жалбоподателят има предвид разпоредбата на чл. 637 ал.1 от ТЗ, която предвижда с откриване на производството по несъстоятелност да се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника с изключение на трудови спорове по парични вземания. Следва да се отбележи, че такова възражение може да се направи от ответника Саво Грейн" ЕООД, който не е обжалвал в срок решенето, нито се е присъединил към жалбата на И. С. С. до първото с.з. пред първата инстанция, поради което решението по отношение на този ответник е влязло в сила.

По отношение на ответника И. С. С. производството е допустимо.

Разгледан по същество искът е основателен по отношение на този ответник.

Задължението му е възникнало въз основа на сключеното с него и ответника споразумение от 30.11.2020г., с което той се е задължил на основание чл. 121 от ЗЗД да отговаря като съдлъжник, наред с длъжника Саво Грейн" ЕООД за съществуващите вече задълженията за неплатен наем и задълженията за неплатени ТБО по договора за наем между „Първа инвестиционна банка“ АД и Саво Грейн" ЕООД т.е. встъпил в дълга на Саво Грейн" ЕООД при условията на чл. 101 от ЗЗД.

С последващото споразумение от 10.08.2023г. задълженията са разсрочени и е уговорена възможност за опрощаване на част от задължението при изпълнение на условията на споразумението.

По отношение на правните изводи относно действителността на договора и направеното възражение за погасяване на вземането по давност, САС споделя изводите на първата инстанция и препраща към тях. По отношение на тези правни изводи не са наведени доводи за неправилност във въззивната жалба на И. С. С..

По отношение на наведеното оплакване във въззивната жалба, че той не 5 дължи заплащане на задължението, поради това, че същото е погасено, като непредявено в производството по несъстоятелност:

Възражението е неоснователно. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 146 ал.3 от ЗЗД. Същата е неотносима в неговите отношения с ответника. Изрично в сключеното с него споразумение е посочено, че той се е задължил да заплати задължението в качеството на съдлъжник (а не на поръчител), което е видно както от словесното описание на неговите задължения, така и от изричното посочване на разпоредбата на чл.

121 от ЗЗД. Жалбоподателят отговаря на собствено основание за дълга, а не се касае за главно задължение и обусловено от него задължение на поръчителя.

Задължението на Саво Грейн" ЕООД не е погасено, тъй като не е предявено в срок в производството по несъстоятелност. Видно от начина на развитието на производството по несъстоятелност, срокът за предявяване на вземанията не е започнал да тече. С решението, с което е открито производство по несъстоятелност, същото е било и спряно на основание чл.

632 ал.1 от ТЗ, като не започнал да тече срок за предявяване на вземанията. В този случай, съгласно 632 ал.3 от ТЗ, във възобновеното производство по несъстоятелност срокът за предявяване на вземанията започва да тече от момента на вписването на решението по ал. 2. Производството по несъстоятелност към настоящия момент не е прекратено.

Неоснователен е и доводът във въззивната жалба, че „с изгубване на правосубектността на главния длъжник се погасява вземането по което е задължен, а доколкото отговорността на солидарния длъжник има акцесорен характер, се погасява и неговото задължение“. Всеки от ответниците отговаря солидарно за дълга, като в случая липсва „главен длъжник“, а също така и длъжникът Саво Грейн" ЕООД не е загубил правосубектност, доколкото не е заличен от ТР.