Решение № 38 от 07.03.2024, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Оряхово, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.Л.П. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20231460100671 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба с Вх. № 3840/30.11.2023 г., изпратена по подсъдност от РС К. (подадена на 07.11.2023 г.) от Д. Й. Г., ЕГН ********** от гр. Б.С.а, ул. „В.Л.“ № 34, действащ чрез адв. Г. П. Г. от САК срещу Районен съд – К., представляван от административния си ръководител Г.П.С. – Председател на РС К. за заплащане на сумата от 5001 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата, причинени на ищеца от нарушаване на правото за разглеждане в разумен срок на гр. дело № 907/2022 г. по описа на РС К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се и разноски в производството.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.

От името на ищеца се твърди, че на 21.07.2022 г. в РС К. е образувано гр. дело № 907/2022 г. от настоящия ищец Д. Й. Г., с предмет заплащане на положен от ищеца труд, като делото е разпределено на съдия Ж.Г.Д.А. – пети състав на РС К.. На последната са били разпределени наред с цитираното гражданско дело още 58 идентични по своя предмет и характер дела, като на останалите три състава в РС К. също са били разпределени дела от същия вид и предмет – на втори състав – 58 дела, на четвърти състав – 54 дела и на трети състав – 59 дела, като всички тези 171 броя дела на другите съдебни състави са разгледани и приключени в разумен срок (до края на април 2023 г., с няколко изключения, отложени по обективни причини и приключени до 25.09.2023 г.).

Сочи се, че на 11.09.2023 г. съдията-докладчик по гр. дело № 907/2022 г. е насрочила дата за провеждане на първо открито заседание по делото на 20.10.2023 г., като за периода от образуването му до насрочването на делото са 1 изминали една година и два месеца, а до провеждането на заседанието – повече от година и три месеца. Във връзка с това се сочи, че е нарушен разумният срок за разглеждане и решаване на делото от съда, позовавайки се на четири критерия на Европейския съд за правата на човека – фактическа и правна сложност на делото, поведение на страните, поведение на решаващия съд и важност и характер на делото за ищеца, подробно анализирани и съотнесени към образуваното от настоящия ищец гр. дело № 907/2022 г. по описа на РС К..

Въз основа на изложените съображения ищецът е заявил претенцията си за неимуществени вреди, които оценява на 5001 лв. (след уважено увеличаване на иска от 1000 лв. на 5001 лв.), излагайки доводи, че в един дълъг период от време е изпитвал чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата, породени именно от соченото необосновано забавяне на разглеждането на правния спор по гр. дело № 907/2022 г. по описа на РС К., допуснато от съдията-докладчик по него - съдия Ж.Г.Д.А..

В представения отговор, с който се оспорва предявеният иск, ответникът изразява становище за неоснователност и недоказаност на претенцията. Не се оспорват обстоятелствата, че по искова молба на Д. Й. Г., постъпила в РС К. съда 21.07.2022 г. е образувано гр. дело № 907/2022 г., което е разпределено на съдия Ж.Г.Д.А., като на последната в периода 18.07.2022 г. – 26.07.2022 г. са били разпределени наред с цитираното гр. дело № 907/2022 г. още 58 идентични по своя предмет и характер дела. Не се оспорва също, че от образуване на гр. дело № 907/2022 г. до неговото насрочване е изминал период от една година и два месеца.

Твърди се, че с определение от 11.09.2023 г. докладчикът е насрочил открито съдебно заседание по гр. дело № 907/2022 г. за 20.10.2023 г., което е проведено и делото е обявено за решаване, с постановено в законен срок решение по него на 20.11.2023 г. Сочи се, че в периода от образуване на делото до насрочването му на 11.09.2023 г. съдът е извършвал подготовка за разглеждането му в закрити разпоредителни заседания, като този период е включвал две съдебни ваканции, в които делото не се разглежда, предвид предмета му – от 15.07.2022 г. до 01.09.2022 г. и от 15.07.2023 г. до 01.09.2023 г.

Подробно са описани произнесените от съда актове по делото в закрити заседания и движението му до момента на неговото насрочване, като освен посочените две съдебни ваканции се твърди, че са били налице и обективни пречки съдията-докладчик да насрочи и разгледа по-рано гр. дело № 907/2022 г., тъй като общо 76 дни е ползвала отпуск, поради временна неработоспособност, съгласно 5 броя болнични листове, приложени по делото.

Сочи се, че в периода на разглеждане и решаване на гр. дело № 907/2022 г. на съдията-докладчик са били разпределелени общо 403 броя наказателни и граждански дела, като следва да се има предвид, че цитираното дело има за предмет общо три обективно съединени иска, с участие на трето лице помагач и включва голям обем доказателствен материал.

При горните съображения ответникът намира предявения иск за неоснователен и недоказан по основание и размер, като моли същият да бъде отхвърлен, тъй като не е налице неоснователно забавяне при разглеждането на гр. дело № 907/2022 г. по вина на съдията-докладчик, като не са налице и 2 причинени на ищеца неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от твърдяната прекомерна продължителност на съдебното производство.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

С определение № 35/22.01.2024 г., неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорни ненуждаещи се от доказване между тях на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че по искова молба на Д. Й. Г., постъпила в РС К. на 21.07.2022 г., е образувано гр. дело № 907/2022 г., разпределено на съдия Ж.Г.Д.А., че на последната в периода 18.07.2022 г. – 26.07.2022 г. са били разпределени наред с цитираното гр. дело № 907/2022 г. още 58 такива дела - идентични по своя предмет и характер, както и че от образуване на гр. дело № 907/2022 г. по описа на РС К. до неговото насрочване е изминал период от една година и два месеца.

От приетата по делото справка от деловодната система ЕИСС за образуването и движението на гр. дело № 907/2022 г. по описа на РС К. се установява, че делото е образувано на 21.07.2022 г., със страни Д. Й. Г. (ищец) срещу ОД на МВР В. (ответник), разпределено на съдия Ж.Д.А.

С разпореждане в закрито заседание от 22.07.2022 г. съдията-докладчик е постановила размяна на книжа по реда на чл. 131 от ГПК, като отговорът от ответника ОД на МВР В. е постъпил на 12.08.2022 г. На същата дата ответникът е поискал привличане на трето лице по делото - „АЕЦ К.“ ЕАД, като е предявил против третото лице обратен иск.

На 30.09.2022 г. съдията-докладчик, с определение от проведено закрито заседание, е оставила без движение предявения обратен иск и е дала указания на ответника да отстрани констатирани нередовности – за внасяне на държавна такса. В тази връзка на 13.10.2022 г. ответникът ОД на МВР В. е отстранил нередовностите на обратния иск и е внесъл указаната от съда държавна такса.

На 25.11.2022 г., с определение от проведено закрито заседание, съдът е конституирал „АЕЦ К.“ ЕАД като трето лице – помагач на страната на ответника, приел е за съвместно разглеждане в условията на евентуалност предявения обратен иск и е постановил неговата размяна по реда на чл. 131 от ГПК с ответното по иска дружество - „АЕЦ К.“ ЕАД. Последното на 27.01.2023 г. е подало отговор, както по предявения срещу него обратен иск, така и по исковата молба на ищеца.

На 11.09.2023 г., с определение от проведено закрито заседание по чл.

140 ГПК, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2023 г., като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, вкл. е съобщил на страните и проекта си за доклад по делото.

На 20.10.2023 г. е проведено първото открито съдебно заседание по гр. дело № 907/2022 г. по описа на РС К., в което са събрани всички допуснати от съда доказателства и делото е обявено за решаване.

На 20.11.2023 г. съдът се е произнесъл с Решение № 502/20.11.2023 г. по спора, като след това са последвали молби по чл. 248 ГПК и въззивна жалба срещу решението.

От приетите по делото 5 броя болнични листове на съдията – докладчик по гр. дело № 907/2022 г. се установява, че за периода до насрочване на делото 3 с определение от 11.09.2023 г., съдията-докладчик е отсъствала от работа, поради ползване на отпуск поради временна неработоспособност, а именно: от 06.12.2022 г. до 09.12.2022 г. - 4 дни; от 11.01.2023 г. до 18.01.2023 г. - 8 дни; от 13.03.2023 г. до 26.03.2023 г. - 14 дни; от 27.03.2023 г. до 15.04.2023 г. - 20 дни и от 16.04.2023 г. до 15.05.2023 г. - 30 дни – т.е общо 76 дни ползван отпуск поради временна неработоспособност от страна на съдия Ж.Д.А.

По делото е разпитан един свидетел на ищеца – М.П.З. чийто показания съдът възприема с вяра, като логични, последователни и обективни.

Свидетелят споделя, че познава ищеца от дълги години и работи с него в един и същи взвод. По време на висящността на делото пред РС К. ищецът е преживял стрес и притеснения във връзка със забавяне на делото, затворил се е в себе си и е станал по-умълчан. Също така е баща на три деца, с безработна съпруга и делото е било важно за него, тъй като е очаквал значителна сума пари, от която е имал нужда. Друга причина за неговото напрежение и безпокойство в този период свидетелят сочи, че не е имало.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи , съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък "Конвенцията". Релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция са свързани с установяване нарушение на правото на справедлив съдебен процес, една от гаранциите за което е решаване на правния спор или основателността на каквото и да е наказателно обвинение в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Относно преценката дали е спазен разумен срок за разглеждане на делото, съдът изхожда от критериите заложени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ като се взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

В практиката на ВКС подробно се изясняват критериите, заложени в разпоредбата на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, като винаги следва да се разглеждат и преценяват следните три предпоставки: 1. Фактическа и/или правна сложност на делото, като преценката е конкретна с оглед сложност на фактите, количеството на ангажираните доказателства, броя на страните, необходимостта да се изготвят експертизи /тяхната сложност/, нуждата да с получават доказателства от чужбина, сложността на правните въпроси по делото и пр.; 2. Поведението на ищеца, като преценката се прави в съответствие с принципа за добросъвестно упражняване на права и при отчитане на обстоятелството, че отговорността му в гражданските дела е „да полага дължимата грижа при извършване на процесуалните действия, отнасящи се до него, да се въздържа от използване на тактики за забавяне на делата и да се възползва от предвидените във вътрешното право средства за 4 скъсяване на производството“ и 3. Поведението на властите, като се изхожда се от разбирането, че Държавата е длъжна да организира системата си по начин, че да не засяга правата на гражданите. Примерни обстоятелства, които могат да се вземат предвид, за да се прецени дали забавянето се дължи на поведението на властите могат да бъдат: забавяне на досъдебно производство, призоваване на участници в производството, насрочване и организация на съдебното заседание, ненавременно постановяване на актове, организация на деловодствата, своевременно предоставяне на заключения от вещите лица, дълги интервали между заседанията, забавяния във връзка с неясноти относно подсъдността, връщания на делото, бездействия, липса на процесуална дисциплина на страните, издирване/призоваване на свидетели или страни, налагане на глоби, принудително довеждане, претовареност на съдилища, недобра организация, промени в състава на решаващия съд, затруднения при намиране на подходящи експерти, недобра координация между органите на прокуратура и следствие, задържане на делото в прокуратурата за неоправдано дълъг период от време, ненавременно назначаване на служебен защитник, твърде формалистичен подход на съда и спазване на буквата на закона (Решение № 48/06.04.2020 г. по гр. дело № 1610/2019 г.на ВКС, IV г. о).