Решение № 83 от 19.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Пловдив, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоско Ангелов при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Тоско Ангелов Гражданско дело № 20235300103172 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД и евентуални искове по чл.

17 ЗЗД и чл. 30 ЗН от Д. Х. К. срещу Г. Х. К. и А. И. К..

Ищцата твърди, че заедно с ответниците са наследници на Х. Г. К., поч. на **** г. Преди с. си с нотариален акт за покупко-продажба от**** г. Х. К. прехвърлил на ответника Г. К. правото на собственост върху СОС с идентификатор ***, сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** за сумата от 85680.60 лева.

Твърди, че към онзи момент ответникът бил непълн. и при сключването на сделката не била спазена процедурата по чл. 130 СК. Поради това намира, че договорът е нищожен като противоречащ на закона. Тъй като ответникът не придобил правата, след с. на наследодателя те преминали към неговите наследници, включително ищцата която придобила 1/3 ид.ч. С нотариален акт от **** г. ответникът продал имотите за сумата от 328570 лева. Тъй като част от имота бил нейна собственост твърди, че ответникът се е обогатил за нейна сметка с получаването на пълния размер на продажната цена.

Поради това иска да бъде осъден да й заплати сумата от 109523.33 лева, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба.

В условията на евентуалност при отхвърляне на иска, твърди, че договорът от **** г. е нищожен като привиден, прикриващ договор за дарение. Твърди, че ответникът като непълн. не е притежавал сумата от 85680.60 лева, която била равна и на данъчната оценка на имотите. Будело съмнение и плащането на толкова голяма 1 сума пари в брой. Поради изложеното намира, че сделката всъщност прикрива дарение в полза на ответника. Наследодателят не разполагал с друго имущество извън разплащателна сметка със сума от 176 лева, поради което с дарението се накърнявала запазената част на ищцата, в размер на 1/4 ид.ч. от наследството. Поради изложеното иска да бъде прогласена нищожността на договора, като привиден и прикриващ дарение. След това се иска възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на Х. К., чрез намаляване на дарението. Иска се присъждането на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор от ответниците, с който оспорват исковете. Твърди, че сделката от ****г. е действителна, защото забраната по чл. 130 СК не обхваща платената сума по нея. Същата не представлявала детски влог и не било необходимо разрешение от районен съд. На следващо място не била налице и нищожност поради противоречие със закона. Сключването на сделка от недееспособен без спазване на изискванията установени за тях водела до унищожаемост по чл. 27 ЗЗД. В такава хипотеза сделката пораждала правните си последици до унищожаването й с конститутивен иск, а правото да предяви такъв принадлежало само на страната по нея, но не и на наследниците. На последно място изтъква, че не била налице и връзка между обедняването и обогатяването. Не била налице и привидна сделка, като средствата за закупуването на имота били предоставени от дядото на ответника и били необходими за лечение на наследодателя. По отношение на третия иск, намират същия за недопустим поради липсата дарение на недвижим имот. Иска се отхвърляне на исковете.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

От представения по делото нотариален акт от **** г. се установява, че Х. Г. К. е продал на с. си Г. Х. К.- непълн., действащ лично със съгласието на м. си, правото на собственост върху СОС с идентификатор ***, сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** за сумата от 85 680.60 лева, което сума била изплатена изцяло от законния представител на купувача преди подписването.

Х. Г. К. е поч. на **** г. като е оставил за свои наследници А. К., Д. К. и Г. К..

С нотариален акт от **** г. Г. К. е продал имотите на М. Д. за сумата от 328 570 лева.

Относно иска по чл. 59 ЗЗД:

Съгласно разпоредбите на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в 2 други текстове на закона.

В ППВС № 1/79 г. за иска с пр. осн. чл. 59 ЗЗД е указано, че между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца трябва да има връзка, без обогатяването да е следствие на обедняването, и обратно. Както едното, така и другото са последица на друг факт или на други факти. Поради това по делата за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти.

В настоящия случай, не се доказват твърденията на ищеца. Възраженията за нищожност на договора за покупко-продажба от ***** г. не се установяват. С тази сделка н. е придобил вещни права върху имот, срещу плащане на уговорената продажна цена в брой, поради което тя няма за предмет разпоредителни действия с имуществени права на ищца, попадащи в обхвата на чл. 130, ал. 3 СК и изискващи предварително разрешение от районния съд. Разпоредбата се отнася само до действия на разпореждане с имущество, принадлежащо на детето и не изключва възможността за придобиване на недвижими имоти без разрешение. Дори да се приеме, че разрешение е било необходимо с оглед плащането на цената (въпреки, че няма данни сумата да е била във влог на името на детето), порокът би засегнал единствено правоотношението за получаването на средствата от законния представител, но не и самото плащане с тех на цената по сделката.

Поради изложеното не се установява да е налице неоснователно разместване на блага и предявеният иск е неоснователен.

Относно иска по чл. 17 ЗЗД:

Предвид отхвърлянето на главния иск се е сбъднало условието за разглеждането на евентуалните.

По този въпрос е формирана трайна практика на ВКС (решение № 256/30.04.2020 г. на III г. о.; решение № 50004/01.02.2023 г. по гр. д. № 1208/2022 г. на III г. о.; решение № 204/21.09.2011 г. по гр. д. № 1212/2010 г. на III г. о., решение № 172/02.03.2010 г. по гр. д. № 62/2009 г. на IV г. о.; решение № 243 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 3412/2014 г. на I г. о.; решение № 420/21.12.2012 г. по гр. д. № 187/2012 г. на III г. о. и др.), според която, страната, която отрича правото по договора, може да оспори, че сделката е привидна. Ако договорът е привиден, той е нищожен. Страните не са обвързани от привидния договор. Ако договорът прикрива друго съглашение, симулацията е относителна и ако е действително, то урежда отношенията между страните съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Съдът е длъжен да изследва намерението, действителната воля на страните за сключването на договора и неговото предназначение, динамиката на правоотношенията и да съобрази всички правнорелевантни факти към момента на приключване на съдебното дирене.

3

Във всички случаи, ищцата, която е правоприемник по наследяване на страна по оспорваната сделка, след като твърди относителна симулация– привидна продажба и действително прикрито дарение, носи тежестта да докаже действителната воля на страните, както и това, че цена не е плащана. По правило симулацията се доказва с обратен документ, който е напълно достатъчен за разкриване на симулацията. Такъв документ по делото не е представен, нито се твърди да е съставен. След като липсва обратно писмо, симулацията може да бъде доказана чрез други доказателствени средства, включително със свидетелски показания- чл. 165, ал. 2, изр. последно ГПК.

От събраните по делото доказателства обаче не може да се направи категоричен и обоснован извод в тази насока. Единствени данни за наличието на воля различна от изразената в документа, се съдържат в показанията на свидетелката К. К.., която пресъздава разговор с наследодателя от 2004-2005 г., при който той заявил, че като му дойде времето, ще си реши и ще си дари всичко на с.. Това изявление не е достатъчно, за да се приеме, че е налице относителна симулация, защото то самото не е свързано по някакъв начин с волята на страните по процесната сделка, направено е около 5-6 години преди сключването й и реално пресъздава бъдещо намерение само на една от страните. За да е налице симулация е необходимо и двете страни да са с ясна представа, че не искат да бъдат обвързани от сделката, която сключват, а от друго правоотношение, което скриват.

Не се установяват и твърденията на ищцата, че по сделката не е било направено плащане. Извод в тази насока не може да се направи от самата възраст на купувача, защото в нотариалния акт е изрично посочено, че плащането е направено не лично от детето, а от неговия законен представител. Освен това дори да се установи, че изявлението е невярно и не е било извършено плащане, това може да означава неизпълнение на договорното задължение и не доказва с категоричност намерението на страните да сключат друга сделка, още по-малко, че тази сделка е именно дарения.

(Решение № 22 от 4.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1743/2020 г., IV г. о.) Ето защо този иск също е неоснователен и следва да бъда отхвърлен.

Относно иска по чл. 30 ЗН:

Макар в исковата молба страната да е посочила, че този иск е предявен в условията на евентуалност, при уважаване на предходния, съединяването е кумулативно, доколкото от ищеца евентуално съединяване е възможно само при отрицателна предпоставка- отхвърляне на иска. В тази насока са разясненията по т. 15 о т Тълкувателно решение № 1/4.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.

Видът на съединяване не следва от посоченото от ищеца, а от обективното естество на предявените искове (Решение № 97/8.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о.) Съдът, разглеждащ спора, извършва преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно 4 обективното съединяване. В този смисъл Решение № 527/21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/09 г. на IV гр. о.

В настоящия случай исковете са обусловени, като уважаването на единия (предходния) е предпоставка за уважаване на другия (както при главница и обезщетение за забава), но не могат да бъдат съединени евентуално, защото основанията, на които са предявени не се изключват, а могат да са налице едновременно.

Ето защо за съда е налице задължение за произнасяне по предявения иск за възстановяване на запазена част.

Материална предпоставка за уважаването му е извършено от наследодателя дарение на имущество. По делото не се установява наследодателят да е извършил твърдяното дарение на недвижими имоти, поради което и този иска е неоснователен.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците следва да бъдат присъдени разноски за адв. възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Х. К., ЕГН **********, адрес: гр. С. срещу Г. Х. К., ЕГН **********, адрес: гр. П.**** иск за ОСЪЖДАНЕТО на Г. Х. К. да заплати на Д. Х.

К. сумата от 109 523.33 лева- главница, представляваща получена от Г. Х. К. цена за притежавани от Д. Х. К. идеални части от съсобстени имоти, продадени от Г. Х. К. с нотариален акт № ***, том **, рег. № ***, дело *** г. по описа на н. К.А., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба на 24.11.2023г. до окончателното й погасяване.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Х. К., ЕГН **********, адрес: гр. С. срещу Г. Х.

К., ЕГН **********, адрес: гр. П.**** и А. И. К., ЕГН **********, адрес: гр. П. **** иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***, том ***, рег. № ****, дело **** г. по описа на н. Д.С., вписан в СП с вх. рег. № **** от **** г., акт. № ***, ******* г., с който Х. Г. К. е продал на Г. Х. К.- непълн., действащ със съгласието на м. си А. И. К., следните имоти: жилище апартамент с идентификатор *** по КК на гр. П., адрес: гр. П. ****, площ от 120 кв.м., ведно с целия таван с площ от 120 кв.м., ведно с прилежащо то североизточно избено помещение, ведно с хангар, дело, гараж със застроена площ от 21 кв.м. с идентификатор *** по КК на гр. П., ведно със селскостопанска сграда с площ от 7 кв.м. с идентификатор *** по КК на гр. П., заедно с 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. П., адрес: гр. П. ****, с площ по КК 405 5 кв.м., е нищожен като привиден, прикриващ договор за дарение.