Определение № 2721 от 29.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2721 гр. София, 24.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502803 по описа за 2024 година Производството е по чл.274,ал.1,т.1, във вр. с чл.130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. Б. Б. чрез пълномощника му и негова майка Б. С. против Определение №549 от 26.07.2024г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по гр.д.№423/2024г.,с което е върната исковата молба на нейния подател поради недопустимост на исковата претенция и е прекратено производството по делото..

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че правното основание на иска е в чл.2 а от ЗОДОВ – отговорност на държавата от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им. Твърди, че в ИМ изрично е посочил дефиницията на „корупция“ по см. на този закон, а именно – корупция е налице, когато лице, заемащо публична длъжност по чл.6,ал.1 /вкл. прокурор и съдия/ извърши престъпление по чл.282; чл.282а; чл.286,ал.1; чл.294,ал.4,вр. с ал.1и ал.2; чл.387,ал.3,вр. с ал.1 и ал.2 от НК.

Твърди, че извършените срещу него престъпления от наблюдаващия прокурор К. М. по ДП №541/2020г. на 01 РУ-Перник не може да се приеме, че са процесуални действия на прокурора в изпълнение на служебните му задължения, както е приел ОС-Перник в обжалваното определение. Твърди по-нататък в жалбата, че наблюдаващият Прокурор К. М. е извършила престъпление набедяване по чл.286,ал.1 и 2 НК, тъй като в изготвения обвинителен акт, в нарушение на постановеното от ОС-Перник Решение №32 от 10.05.2021г. е приела, че обвиняемият /ищеца/ не е реабилитиран, с цел да се постанови ефективна присъда.

1

Твърди също, че Прокуратурата в лицето на наблюдаващия прокурор е извършила и престъпление по чл.287 НК, извършвайки принудителни действия с цел постигането на промяна на свидетелските показания на свидетелите по ДП-во. Жалбоподателят описва какви вреди е претърпял вследствие на така извършените от прокурора престъпления.

Твърди, че е извършено и престъпление по чл.282 и чл.282а НК, тъй като е налице отказ на нелегитимния наблюдаващ прокурор К. М. да свали двете принудителни мерки, наложени от нея, а именно – Забрана за напускане на страната, отменена от САС с Решение от 14.12.2022г., но активна до 17.05.2023г., тъй като прокурорката умишлено не я е отменила 5 месеца и 3 дни след отмяната й от съда, както и втората такава, наложена на 18.01.2024г. и отменена от РС-Перник на 26.01.2024г. по ч.н.д.№121/2014г., но активна до 17.06.2024г. – умишлено неотменена от прокурор М. над 6м. Твърди, че това е преднамерено и осъзнато действие на наблюдаващия прокурор.

Твърди също, че наблюдаващият прокурор е извършил и престъпление по чл.283 НК, за което свидетелства цялото ДП-во. Всички описани действия и бездействия на наблюдаващия прокурор според жалбоподателя не могат да бъдат възприети катозаконосъобразни процесуални действия на прокурора във връзка с изпълнение на служебните му задължения, а съставляват умишлени престъпни деяния.

Твърди, че наблюдаващият прокурор М. е осъществила и състава на престъплението по чл.310,ал.1 НК е съставила документ с невярно съдържание – втория вариант на Обвинителен акт срещу настоящия жалбоподател от 10.05.2024г.М. ползвала този документ /обвинителния акт/ за доказване съществуването на неверни обстоятелства, изложени в акта.

Същият документ бил и неистински и неговото използване е документно престъпление.

В жалбата са изложени подробни и конкретни оплаквания и доводи.

Моли съда да отмени обжалваното определение, като приеме иска за допустим и върне делото на ОС-Перник за решаването му по същество.

В законния срок Прокуратурата на РБ не е подала отговор на частната жалба.

Софийският Апелативен съд, като съобрази данните по делото, както и доводите на жалбоподателя във връзка с обжалвания съдебен акт, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно – обосновано е и постановено съобразно изложените в ИМ и уточняващата я молба твърдения във връзка с разпоредбите на материалния закон.

2

За да върне исковата молба и прекрати производството, съдът е приел, че функционалният имунитет по чл.132 от Конституцията е абсолютна процесуална пречка за реализиране на деликтната отговорност за вредите, настъпили при изпълнение на служебната дейност на прокурора. Съдът е взел предвид изложеното в ИМ, според която ищецът не твърди за сочените от него действия/бездействия на наблюдаващия прокурор, осъществяващи според него състав на престъпление по НК, да е образувано или да е приключило наказателно производство.

Недопустимостта на претенцията за обезщетяване на вреди от деликт, причинени от прокурора при изпълнение на правомощията му, обуславя недопустимост и на иска за обезщетяване на тези вреди от „възложителя“ на работата - Прокуратурата на РБ.

Въззивният съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния и съобразно дадената му процесуална възможност, на основание чл.272 от ГПК препраща към тези мотиви. Във връзка с оплакванията в жалбата, следва да добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, в исковата молба ищецът е длъжен да изложи подробно обстоятелствата, на които основава иска си, както и в какво се състои искането. Същевременно петитумът следва да съответства на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения относно спорното материално право и основанието, на което се претендира.

В настоящия случай това не е така. В уточняващата молба, както и в частната жалба ищецът твърди, че претендира обезщетение за вреди от Прокуратурата на основание чл.2 а от ЗОДОВ - Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им. В обстоятелствената част на ИМ обаче излага обстоятелства, касаещи определени действия или бездействия на наблюдаващия прокурор по ДП №541/2020г. на 01 РУ-Перник, с твърдение, че същите съставляват престъпление по НК. Видно е, че е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

Въпреки дадените от съда указания за отстраняване на допуснатите нередовности в първоначалната ИМ, то същите не са отстранени с уточняващата молба.

Въпреки позоваването на чл.2а от ЗОДОВ, който предвижда отговорност на държавата за вреди от незаконни актове и действия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията, т.е.има се предвид Комисията за противодействие на корупцията и длъжностните лица, работещи в нея, то соченият ответник /Прокуратурата на РБ/ и описаните в обстоятелствената част противозаконни действия се твърди да са извършени от наблюдаващия досъдебното 3 производство прокурор, който не е длъжностно лице по посочения закон.

Освен на чл.2а от ЗОДОВ, така предявеният иск не се основава и на нито един от фактическите състави, регламентирани в чл.2, чл.2б или чл.2в ЗОДОВ. Хипотезите, ангажиращи отговорността на държавата са изчерпателно изброени и е немислимо разширително тълкуване.

Обстоятелствата, с които ищецът свързва дължимостта на претендираното от него обезщетение, представляват процесуални действия на прокурора в изпълнение на служебните му задължения по ръководство и надзор на досъдебното производство и по участие в разследването /чл.46, ал.2 от НПК/.

Правилно съдът се е позовал на чл.132 от Конституцията на РБ, съгласно която при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Тази конституционна норма предвижда функционален имунитет на прокурора при извършване на служебната му дейност и при постановяване на актовете във връзка с нея. За тези действия той не носи гражданска отговорност, освен ако те не реализират състав на умишлено престъпление от общ характер, което е установено с влязла в сила присъда.

Видно от изложеното в обстоятелствената част на ИМ, както и оплакванията в частната жалба, ищецът не твърди за сочените от него актове и действия/бездействия на прокурора, които осъществявали състав на престъпление по НК, да е образувано или да е приключило наказателно производство и да е налице влязла в сила присъда. Следователно, те не могат да обусловят основание за ангажиране на гражданската отговорност на прокурора. Функционалният имунитет по чл.132 от Конституцията е абсолютна процесуална пречка за реализиране на деликтната отговорност за вреди, настъпили при изпълнение на служебната му дейност, щом като тези действия не са признати от съд за извършено умишлено престъпление от общ характер.

Предвидената в чл.132 от Конституцията на РБ процесуална пречка за обезщетяване на вреди от деликт, причинени от прокурора при изпълнение на правомощията му, обуславя недопустимост и на иска за обезщетяване на тези вреди от „възложителя“ на работата - Прокуратурата на РБ.

Обективната гаранционна отговорност по чл.49 ЗЗД е функция от отговорността на причинителя на вредите по чл.45 от ЗЗД. Тя съществува и може да бъде реализирана само доколкото деликвентът носи отговорност за вредоносния резултат.

В този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове, които настоящият състав напълно споделя, а именно : Определение № 668 от 2.12.2009 г. на ВКС по ч.гр.д. № 634/ 2009г.;

Определение № 232 от 27.06.2017 г. на ВКС по ч.гр.д. №2059/2017г., 4

Определение № 143 от 5.05.2017 г. на ВКС по ч.гр.д. №1626/2017г., Определение № 3636 от 21.11.2023 г. на ВКС по к.ч.гр.д. № 4518/2023 г.

Определение № 788 от 22.02.2024 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 486/2024 г., Определение № 2442 от 20.05.2024 г. на ВКС по к.ч.гр.д. № 1173/2024 г. и др.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че сочените от ищеца нарушения на наблюдаващия прокурор във връзка с разследването биха могли да бъдат проверени по реда на инстанционния контрол, а „неистините“, изложени във втория обвинителен акт от 10.05.2024г. несъмнено биха били обект на проверка и доказване в рамките на бъдещо наказателно съдебно производство. Ако твърдените неистини не бъдат доказани, то обвиняемият /ищецът/ може да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения.

По изложените съображения, както и тези, изложени от първоинстанционния съд, които настоящата инстанция напълно споделя, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №549 от 26.07.2024г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по гр.д.№423/2024г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението при наличие на предпоставките на чл.280,ал.1 и 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5