Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2627 от 19.03.2025, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 1225/2021
Вид
Определение № 2627
Подписан
19.03.2025
Състав
Мария Николова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2627

Пловдив, 19.03.2025 г.

Административният съд - Пловдив - I Състав, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МАРИЯ НИКОЛОВА

При секретар ПЕТЯ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ НИКОЛОВА административно дело № 1225 / 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 64 и сл. от ГПК вр. с чл. 144 от АПК.

Образувано е по молба на адв.Г., пълномощник на В. В. О. за възстановяване на срока за изпълнение на указанията на съда, дадени с Разпореждане № 11066 от 16.12.2024г. по адм. дело № 1225/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

В молбата е посочено, че е налице хипотезата на чл.64, ал.2 от ГПК на няколко основания. На първо място адв. Г. посочва, че връчването на разпореждането, така и изпълнението на дадените с него указания обхващат продължителен период от празнични и почивни дни, а за периода от 16.12.2024г. до 06.01.2025г. е била в отпуск. На следващо място посочва, че ССЕВ се достъпва само и единствено от настолно устройство (компютър или лаптоп), като по същия начин става и връчването по ЕПЕП, а подписът й е Infonotary за чиято употреба е задължително да бъде поставен физически на настолно устройство с предварително инсталирани сертификати. Адв. Г. посочва, че на 15.12.2024г. констатирала повреда по единствения си лаптоп и предоставила същия на сервиз за ремонт, който ремонт бил осъществен в периода до 06.01.2024г. съвпадащ с почивката й в многото празнични дни. Позовавайки се на разпоредбата на чл.75 от Правилника за администрацията на съдилищата посочва, че съдът е следвало да й връчи документът на хартиен носител. Адв. Г. посочва още, че е била на почивка в родния си град Русе, без достъп до интернет, лаптопа си и електронен подпис и не е предполагала, че е имала депозирано съобщение.

Към молбата са приложени: служебна бележка от Адвокатски съвет при Адвокатска колегия – Видин; отчетен лист; удостоверение за електронен подпис Инфонотари; съобщение от ССЕВ за грешка в системата от 13.01.2025г.

В съдебно заседание адв. Г. поддържа молбата.

Ответникът по делото - Кмет на община Карлово, не изразява становище по молбата за възстановяване на срока.

Заинтересованите страни: „РС АВТОГЛАНЦ“ ООД, М. В. П., В. В. В., М. В. В., Д. Е. Д., И. Н. К., Д. Т. Д., Агенция „Пътна инфраструктура“, Е. Д. Д. и Н. Д. Г., редовно призовани, не се явяват и не се представляват в съдебно заседание, не изразяват становище по молбата за възстановяване на срока.

Съдът след анализ и оценка на представените с молбата писмени доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

С Решение № 10504 от 29.11.2024г. по настоящото дело № 1225/2021г. е отхвърлена жалбата на В. В. О., [ЕГН] от гр. Карлово, ул. “Граф Игнатиев“, № 10, вх.А, ет.3, ап.10, против Заповед № РД-651/19.10.2020г. на Кмета на Община Карлово. Срещу решението е подадена касационна жалба с вх. № 20871 от 16.12.2024г., чрез Системата за сигурно електронно връчване. В касационната жалба са посочени следните начини за призоваване: на съдебен адрес в гр.Пловдив, ул.“Братаница“ №10, чрез личния профил на адвоката в ССЕВ и чрез ЕПЕП.

С разпореждане от 16.12.2024г. е оставена без движение касационната жалба на В. В. О., като са дадени подробни указания до жалбоподателя да отстрани констатираните нередовности по жалбата в 7-дневен срок от получаване на съобщението, като: заплати държавна такса в размер на 70 лв. по банкова сметка на Върховен административен съд държавни такси: БНБ - централно управление [Наименование]и в същия срок да представи платежния документ за внесената държавна такса в деловодството на Административен съд – Пловдив; и да представи по делото препис от жалбата за насрещната страна или в същия срок да представи по делото доказателства за внесена държавна такса по сметка на Административен съд - Пловдив в размер на 0,80 лева за препис от жалбата, съгласно чл. 23, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. с чл. 102з, ал. 3, изр. последно от ГПК. Указани са и последиците от неотстраняването на нередовностите в посочения срок, че касационната жалба ще бъде върната на жалбоподателя.

Съобщението за разпореждането на съда от 16.12.2024г. е изпратено чрез ССЕВ на 18.12.2024г. и съобразно разпоредбата на чл.137, ал.3 от АПК е редовно връчено на 27.12.2024 г. (петък- първият работен ден следващ 25.12.2024г.). Поради неотстраняване нередовностите по касационната жалба в указания срок – до 03.01.2025г. вкл., на основание чл. 213а, ал.1, изр.2 от АПК, с разпореждане от 14.01.2025г. е върната касационната жалба на В. В. О. с вх. № 20871 от 16.12.2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, срещу Решение № 10504/29.11.2024г., постановено по адм.д. № 1225/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

Съобщение, ведно с препис от разпореждането е връчен чрез ССЕВ на 14.01.2025г. в 16:37 часа, като на същата дата в 17:13 часа адв.Г. чрез ССЕВ е приложила по делото молба с квитанция за платена такса за възпроизвеждане на копия на касационната жалба, като плащането е от 14.01.2025г. от 17:01 часа, т.е. след получаване на разпореждането за връщане на касационната жалба.

На 20.01.2025г. чрез Системата за сигурно електронно връчване са подадени: частна касационна жалба с вх. № 969 срещу разпореждането от 14.01.2025г., както и молба за възстановяване на срока за изпълнение на указанията на съда, дадени с Разпореждане № 11066 от 16.12.2024г. по адм. дело № 1225/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Молбата за възстановяване на пропуснат срок е депозирана в срока по чл. 64, ал. 3 от ГПК, от надлежна страна и пред компетентен да се произнесе съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 64, ал. 2 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, страната в съдебното производство, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Според разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от ГПК не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие, а чл. 65, ал. 1 от ГПК указва, че в молбата се посочват всички обстоятелства, които я обосновават и всички доказателства за основателността й.

Възстановяването на предвиден в закона или определен от съда срок за извършване на процесуално действие е възможно само при наличие на предпоставките, посочени в чл. 64, ал. 2 от ГПК. За да бъде възстановен срокът, пропускането му трябва да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Законът не дефинира понятието "особени непредвидени обстоятелства", но в правната доктрина и константната съдебна практика е прието, че като "особени и непредвидени" следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано, които страната не е могла да преодолее във времето на течащия срок - внезапно заболяване, злополука, природно бедствие и др., поради което същата обективно не е в състояние да извърши процесуалното действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса.

При преценката на сочените от молителя обстоятелства, съдът следва да отчита факта, че те трябва да бъдат такива, които жалбоподателят не би могъл да предвиди дори и да е положил необходимите усилия и грижа. От това следва, че сочените обстоятелства са такива извън обичайните, нормално очакваните и поради това непредвидими. Същевременно, те трябва да са възникнали внезапно, изненадващо, поради което страната не е в състояние да ги преодолее. Обстоятелствата трябва и да са особени, т.е. да са различни от обикновените, рутинните и да са попречили на страната да извърши в срок съответното процесуално действие.

Съдът намира, че приложените към молбата писмени доказателства не сочат на внезапно възникнало непредвидимо обстоятелство, което да е препятствало изпълнението на дадените указания за отстраняване на констатираните нередовности по касационната жалба.

По отношение на твърденията на адв.Г., че връчването на разпореждането, така и изпълнението на дадените с него указания обхващат продължителен период от празнични и почивни дни, следва да се отбележи, че законът не предвижда удължаване на срокове поради съобщаване на необходимостта от предприемане на определени действия от страна в съдебното производство през конкретна част от работната седмица или от месеца. При наличието на почивни или празнични дни, сроковете изтичат в първия следващ ги работен ден. Както е посочено в Определение № 7702 от 28.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5807/2021 г., IV о., не е в правомощията на съдебната администрация да забавя собствените си действия с цел, осигуряване на времеви комфорт на страните. При наличието на затруднения или пречки за изпълнение на указанията на съда за отстраняване на констатирани нередовности на касационната жалба, страната може да поиска продължаване на срока.

Съгласно приложената към молбата за възстановяване на срок, служебна бележка от Адвокатски съвет при Адвокатска колегия – Видин, адв. Г. е била в отпуск за периода от 16.12.2024г. до 06.01.2025г., но ползването на годишен отпуск не е обстоятелство, което е особено или непредвидено и е ирелевантно и неотносимо към обстоятелствата, към които законодателят е възвел в чл. 64, ал. 2 от ГПК. Всъщност ползването на отпуск в по-голям размер може да съставлява основание за продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 от ГПК, но не и основание за неговото възстановяване.

По отношение на доводите в молбата, че електронният подпис на адв.Г. е Infonotary за чиято употреба е задължително да бъде поставен физически на настолно устройство с предварително инсталирани сертификати, следва да се отбележи, че съдът няма задължение да проверява от какъв вид е електронният подпис на страна по делото. В случая в подадената касационна жалба срещу постановеното решение са посочени следните начини за призоваване: на съдебен адрес в гр.Пловдив, ул.“Братаница“ №10, чрез личния профил на адвоката в ССЕВ и чрез ЕПЕП. След като страната или нейният процесуален представител е заявил по какъв начин да се връчват книжата по делото, в случая два електронни адреса (един за профил в ССЕВ и един за профил в ЕПЕП), това означава, че е гарантирано в достатъчна степен достъпването до тези електронни системи или имейли. В този смисъл не може да се приеме за особено непредвидено обстоятелство, че адв. Г. е имала един единствен лаптоп, който е даден на ремонт, като не сочи да е предпирела действия да достъпи в ССЕВ чрез друг компютър, на който да инсталира сертификатите на електронния си подпис, но да е била налице обективна пречка за това.

Противно на изложеното в молбата, профил в ССЕВ се достъпва не само и единствено чрез настолно устройство (компютър или лаптоп) и с КЕП, а се достъпва и чрез смартфон, като има няколко начина за вход в системата: квалифициран електронен подпис, мобилен КЕП B-Trust, мобилен КЕП Евротръст, ПИК на НАП, ПИК на НОИ. Страната по делото или процесуалния представител може да избере един или няколко начина за вход в ССЕВ, с оглед добросъвестността и полагане на грижа за добро водене на процеса.

Що се отнася до представения по делото отчетен лист за ремонт на лаптоп, същият съдържа множество зачерквания, както относно датата на съставяне, така и относно датата на вземането на лаптопа. Поради така констатираните недостатъци на представения отчетен лист и с оглед липсата на други доказателства относно повредата и ремонта на лаптоп (вкл. и гласни такива), на основание чл. 178, ал. 2 от ГПК, съдът не го кредитира с доверие. Това твърдяно непредвидено обстоятелство в молбата за възстановяване на срока /повредата на лаптоп/ адв. Г. посочва, че е настъпило на 15.12.2024г., т.е. не е настъпило в течение на срока за изпълнение указанията на съда, а преди това, поради което и обективно не е попречило на страната да предприеме дължимото процесуално действие и да упражни предоставеното й от закона процесуално право.