Определение № 128 от 06.03.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. Плевен, 06.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно наказателно дело № 20254400600171 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК.

Образувано е по постъпила частна жалба, депозирана от С. Д. Д. срещу Определение №119/27.01.2025г., постановено по ЧНД №79/2025г. по описа на Районен съд – Плевен.

С обжалваното определение съдията-докладчик е оставил жалбата на С.

Д. Д., подадена срещу постановление от 21.10.2020г. на прокурор при Районна прокуратура-Плевен за прекратяване на наказателното производство по прокурорска преписка № 7Д-837/2019 г. по описа на Районна прокуратураПлевен, проведено за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, без разглеждане, като процесуално недопустима и е прекратил съдебното производство.

В депозираната частна жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение и се прави искане за неговата отмяна. Жалбоподателят поддържа, че формалното непосочване на юридическото лице при подаване на жалбата срещу прокурорския акт не би могло да бъде пречка за произнасяне по жалбата. Твърди се, че постановлението за прекратяване на наказателното производтво е било изпратено на него като физическо лице и поради тази причина същият е депозирал жалбата пред първоинстанционния съд. В заключение се прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да укаже на първоинстанционния съд да се произнесе по същество.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, и след като провери обосноваността и законосъобразността на постановения съдебен акт, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 243, ал. 7 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

1

Плевенският районен съд е оставил жалбата на С. Д. Д. без разглеждане, поради това, че същата е процесуално недопустима, като е приел, че лицето, депозирало частната жалба, не е активно легитимиран да оспорва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, тъй като е депозирало жалбата в лично качество, а не като представляващ ощетеното юридическо лице - „***“ ЕООД.

Така постановеното от първоинстанционния съд е правилно, но не на посочените в обжалвания съдебен акт основания.

Кръгът на лицата, които имат право да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство по реда на член 243, ал. 4 НПК, е изчерпателно изброен.

В производството по член 243, ал. 4 НПК съдът проверява обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора, само ако бъде сезиран от лицата, изброени в посочената правна норма. Това са обвиняемият, по отношение на когото наказателното производство е прекратено, пострадалите от престъплението или техните наследници и ощетеното юридическо лице. Само за тях при прекратяване на наказателното производство не съществува друга процесуална възможност да защитят правата си, освен чрез обжалване на постановлението.

В настоящия случай, с оглед данните и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство по образуваното ДП №837/2019г. по описа на РП-Плевен, ЗМ №368/2019г. на 01 РУ – Плевен, се установява, че същото е било образувано въз основа на данни за извършено престъпление от общ характер по чл.206 от НК, като видно от приложения талон за собственост на предмета на посегателство, а именно лек автомобил, се установява, че същият е собственост на „***“ ЕООД. В този смисъл дружеството е понесло имуществени вреди от процесното деяние, поради което същото има правата на ощетено юридическо лице в досъдебното производство. Неоснователно в този смисъл жалбоподателят е изложил, че процесният предмет на посегателство, а именно лекият автомобил марка и модел „***“ с рег.№*** е негова собственост.

С оглед гореизложеното на осн. чл. 243, ал. 4 НПК право на жалба срещу постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство в настоящия случай има право ощетеното юридическо лице „***“ ЕООД.

След извършена служебна проверка от настоящия съдебен състав се установява, че към момента на депозиране на жалбата срещу прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство, получено на дата 09.01.2025г., управител и законен представител на ощетеното юридическо лице е бил П.Т.Н., който е вписан като управител в ТРРЮЛНЦ на дата 26.02.2021г. на мястото на заличения от тази дата управител С. Д. Д., който е и жалбоподател в настоящото производство.

С оглед гореизложеното е верен изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателят С. Д. Д. не е надлежна страна, която има право да подаде жалба срещу прокурорския акт, тъй като към датата на получаването му същият не е бил управител и законен представител на ощетеното юридическо лице.

В същото време, обаче, първостепенният съд не е съобразил, че в 2 разглеждания случай основната причина за депозиране на процесуално недопустимата жалба е поведението на прокурора, който в нарушение на разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК, не е изпратил препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство на ощетеното юридическо лице, а на С. Д. Д., който е подал сигнала за извършено престъпление от общ характер и който към датата на образуване на досъдебното производство – 23.05.2019г. е бил управител и законен представител на ощетеното юридическо лице, като постановлението е изпратено на настоящия адрес на физическото лице, а не на седалището и адреса на управление на ощетеното юридическо лице.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че за охрана правата и законните интереси на лицата, както и с оглед правилното и законосъобразно процесуално поведение и доколкото са налице данни за ограничено право на защита на ощетените юридически лица и то заради нарушение на процесуалния закон, то би следвало прокуратурата да изпрати препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство на надлежните заинтересовани страни, а именно на ощетеното юридическо лице по седалището и адреса на управление на същото, за да има същото възможност да упражни правата и законните си интереси.

В този смисъл първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод за недопустимост на депозираната частна жалба, макар и по други съображения. Поради това обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №119/27.01.2025г., постановено по ЧНД №79/2025г. по описа на Районен съд – Плевен.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3