Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 266 от 07.08.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно търговско дело 172/2023
Вид
Решение № 266
Подписан
07.08.2023
В сила
31.07.2023
Състав
Румяна Бончева Пенева, Иванела Атанасова Караджова, Трифон Иванов Минчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Стара Загора, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20235501000172 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №192/13.03.2023 г. по гр.д. №5345/22 г. по описа на РС-С.З., с което се признава за установено по отношение на К. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., кв. ***, че дължи на "***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ***, представлявано от Р.М.Т., сумата от 1708.08 лв., частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 21.09.2021 г. до 21.08.2022г. включително /падежирали вноски/; договорна лихва- 1947.12 лв., частично претендирана лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 21.09.2021 г. до 21.08.2022г. включително /падежирали вноски/; лихва за забава - 168.91лв. /за претендираната главница/ за периода от 21.09.2021 г. до дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда 14.09.22 г., дължими по Договор за потребителски паричен кредит № 4316369 от 08.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 14.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед № 1902/16.09.2022 г. по ч.гр.д. № 4375/2022 г. по описа на РС С.З..Присъдени са разноски по делото.

1

Въззивникът К. И. С. чрез процесуалния си представител обжалва постановеното решение като излага подробни мотиви относно неговата незаконосъобразност.Моли същото да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора ,с което да се отхвърли предявеният иск .Претендира се присъждане на направените по делото разноски

Въззиваемият "***" ЕООД, ЕИК *** чрез пълномощника си изразява становище,че въззивната жалба трябва да се остави без уважение ,а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.Претендира се присъждане на разноски.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

Предявен е установителен иск по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „***“ ЕООД гр. С. твърдят в исковата си молба, че на 08.10.2020 г. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № 4316369 между „У.” ЕАД (с предишно наименование „У.“ АД) и К. И. С., с ЕГН **********, по силата на който Кредиторът бил отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 20239.16лв. Размерът на годишния лихвен процент към датата на сключване на договора бил в размер на 10,00%, а ГПР бил в размер на 10,47%. Съгласно Договора, ответникът се е задължил да погасява отпуснатия кредит на 107 месечни вноски с последна месечна вноска на 21.08.2029 г. След усвояване на Кредита, кредитополучателят е правел вноски след което е преустановил.

Сочат, че на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.04.2022г. и приложенията към него между „У.” АД, с ЕИК *** и „***” ЕООД, с ЕИК ***, задължението на К. И. С., произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № 4316369 от 08.10.2020 г., било изкупено от „***” ЕООД.

В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, Длъжникът е уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „***” ЕООД. На 25.03.2022г. уведомлението за цесия е изпратено на посочения в договора адрес. Писмото се връща с отбелязване „ непотърсено“ Съгласно приложено изрично 2 пълномощно „И.“ е упълномощено от „У.” АД, да извършва уведомяване на длъжниците от името му и за негова сметка. Писмото се връща в цялост, като на известието за доставка е отбелязано „непотърсено“.

Твърди се, че „***" ЕООД пристъпва към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до PC С.З. за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 14.09.2022г. Образувано е частно гражданско дело № 3333/2022 г., като по същото е издадена Заповед за парично изпълнение, срещу която ответникът е подал възражение, за което били уведомени със съобщение, надлежно връчено им на 27.11.2022г.

Във възражението се твърди, че ответникът не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на задължението по Договора за кредит не е осъществено. Не е известно и основание, на което задължението за погасяване на получения от длъжника кредит да е отпаднало.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че К. И. С. с ЕГН ********** дължи на „***” ЕООД ЕИК *** гр. С., сумата от 3824.11лв., от които: главница- 1708.08лв., частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 21.09.2021 г. до 21.08.2022г. включително /падежирали вноски/; договорна лихва- 1947.12лв., частично претендирана лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 21.09.2021 г. до 21.08.2022г. включително /падежирали вноски/; лихва за забава - 168.91 лв.

/за претендираната главница/ за периода от 21.09.2021 г. до дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, дължими по Договор за потребителски паричен кредит № 4316369 от 08.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Претендират за разноските по заповедното производство и по настоящия иск.

Ответникът К. И. С. заявява, че в настоящето производството ищецът не е доказал основанието на претендиралото вземане. Ищецът "***" ЕООД е придобил вземането си към ответника, на база договор за цесия от дата 19.04.2022 г. от „У. АД. Съдържанието на договорите обаче по никакъв начин не позволявало да се направи извод, че именно евентуално съществуващите в 3 полза на „У. АД вземания по процесния договор за кредит били прехвърлени на „***“ ЕООД. В съглашенията липсвала каквато и да е индивидуализация на прехвърляните парични притезания освен общия им размер, който по никакъв начин не внасял яснота по отношение на техните същностни и съществени характеристики. Тази неяснота не се преодолява чрез представеното към исковата молба Извлечение от Приложение №1 към договор за цесия от 19.04.2022 г., което било изцяло бланкетно.

Твърди, че извлеченията били съставени въз основа на уговорка между страните по договорите за цесия, поради което те имали действие в техните вътрешни отношения, по които ответникът не бил страна и поради това същите не биха могли да й бъдат противопоставени. Нещо повече, извлеченията не съдържали конкретика относно индивидуализиращите белези на договора за кредит, задълженията по които се твърдяло да са прехвърлени (не са посочени дори дати на сключването им), поради което не би могъл да бъде направен какъвто й да е извод, че с договорите за цесия към имуществената сфера на ищеца, а преди това към тази на праводателя му, са преминали именно исковите вземания, произтичащи от процесния договор за кредит. Съгласно разпоредбата на чл.180 ГПК, посочените „извлечения”, като частен документ, съставляват доказателство единствено за това, че лицето, което го е подписало ( а в настоящия случай дори не е подписано) е направило посоченото в него изявление, но това изявление не обвързва съда да приеме за установен твърдения факт, поради което и при липсата да други доказателства съдът не следва да взема предвид и да цени представените „извлечения“. Това „извлечение” е негодно доказателство по смисъла на ГПК, тъй като направените в него изявления имат характера на свидетелски показания, а съгласно чл.164, ал.1, т.5 ГПК са недопустими свидетелски показания за установяване на писмени съглашения, в които страната, която ангажира показанията, е участвала. Недоказването им, от своя страна, създава процесуално задължение за съда да приеме за неосъществени в обективната действителност тези обстоятелства, за които в процеса на доказване не са ангажирани достатъчно годни доказателствени средства. Именно това е и законодателната идея, заложена в процесуалния институт "тежест на доказване", който на практика възлага тежестта от недоказването на даден факт върху страната, която се позовава на него. Счита, че по делото не са доказани съществени материалноправни предпоставки за основателност на 4 исковата претенция- наличие на валиден дълг и действителното му прехвърляне по силата на договори за цесия, поради което безпредметно се явява обсъждането на въпроса за осъществяването на останалите, обусловени от тях, юридически факти.

На следващо място, доколкото ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Следва да се има предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл.410 ГПК / а не само по чл.417 ГПК/ следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото производство, образувано по реда на чл.422 ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към заявлението по чл.410 ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. Началният момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. От доказателствата по гр.д№ 160/2022г. по описа на P C С.З., не може да се заключи, че изявлението на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до ответницата преди подаване на заявлението.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Сочи също, че в настоящият случай към момента на депозиране на заповедта за изпълнение пред съда, предсрочната изискуемост 5 по кредита не е настъпила. Поради обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното производство вземане и с оглед факта, че вземанията са заявени като настъпили вследствие на настъпила предсрочна изискуемост, съдът не би могъл да се произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Обратното би означавало да бъде изменено основанието на предявения установителен иск, което било недопустимо.

Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Действително в договор за потребителски паричен кредит №4316369 е посочено, че ГПР е в размер на 10.47%. Липсва обаче, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Посоченият лихвен процент от 10 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислен по отношение на общия ГПР. По този начин ответника, е поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11 ,ал. 1 ,т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които ответникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл .11 ,ал .1 ,т.10 от ЗПК.