Определение № 1795 от 11.05.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1795 гр. Варна, 10.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.ева

Членове:

Ивелина Владова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.ева Въззивно частно гражданско дело № 20233100500906 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадената от В. В. М. ЕГН **********, чрез адв.Г. К.–съд.адрес: гр.Варна кв.Виница *** ет.2, частна жалба вх.№ 28376/13.04.2023г срещу определението на ВРС-40с-в № 3923/ 30.03.2023г, постановено по гр.д.№ 822/2023г, с което производството по делото частично е прекратено като недопустимо, на осн.чл.130 ГПК, по отношение предявените от ищеца В. М. срещу С. М. И. искове с правно основание, както следва: 1/ по чл.124 ал.5 ГПК за приемане за установено престъпно обстоятелство-че на 18.05.2020г отв. Ст.М.И. е създала и използвала неистински частен документ при образуването и воденето на изп.дело № 379/2020г на ЧСИ З. Д., рег.№ 808; 2 /по чл.124 ал.1 ГПК за установяване липса на правоотношение към 18.05.2020г между ищеца като длъжник и третото лице Н. Д. като кредитор по материално правоотношение за издръжка на малолетно дете, както и за установяване липса на правоотношение към 18.05.2020г. между ответницата С. М. И. като процесуален представител-адвокат и третото лице Н.

Д. като доверител /посочен от ищеца като клиент/.

Счита същото за неправилно като постановено в противоречие със задължителната за съдилищата практика на ВКС.

I. Относно иска по чл.124 ал.5 ГПК : Неправилно ВРС е приел, че „в противен случай би се стигнало до правно абсурдното противоречие гражданският съд да установява престъпно обстоятелство, за което 1 прокуратурата вече се е произнесла, че не представлява такова“, поради това, че с допълнителна уточняваща молба било посочено основанието на иска като такова по чл.124 ал.5 ГПК. От значение за гражданските последици е деянието, предмет на разглеждане от прокуратурата. Погрешно било приетото от съда, че с предявения иск се търсело различно произнасяне спрямо констатациите на Прокуратурата относно съставомерността или значимостта на деянието досежно наказателното преследване. Позовава се на практика на ВРП, ВРС и ВОС, където идентично деяние не се считало за маловажно /решение № 62/09.03.2017 по нак.д.№ 67/2017г на ВОС/. Излага още, че искът бил предявен в условията на предл.последно на нормата на чл.124 ал.5 ГПК- „и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит“, като не се откривало произнасяне на РС относно допустимостта на иска в тази му форма.Въпреки задължението си Прокуратурата не била събрала данни дали съставителят на неистинския документ била именно ответницата, като това ясно било посочено в Постановлението /стр.4/. Едва в хода на делото, чрез ангажиране на доказателствени способи, ще се установял създателят на неистинския документ, от който ответницата е черпила права. Поради това счита, че предявеният от него иск по чл.124 ал.5 ГПК за допустим, тъй като извършителят на деянието е останал неоткрит. В случай, че създателят на неистинския документ не била ответницата, то същият /т.е. създателят на документа/ следвало да бъде открит и привлечен като ответник - поставен бил и такъв въпрос по чл.176 ГПК. Съдът е приложил разпоредбата на чл.130 ГПК в противоречие с ТР № 142/1966г ОСГК, като е счел констатациите на Прокуратурата за задължителен критерий за допустимост на гражданския иск. Съгласно посоченото ТР постановлението на Прокуратурата, с което е прекратено наказателно преследване, поради това че обвиняемият е счетен за невиновен за извършеното престъпление, не е задължително за гражданския съд. Този принцип важал и когато наказат.производство е прекратено от Прокуратурата поради липсата на данни, че съответното деяние е престъпление.Прекратяването на гражданското производство с оглед на актовете на Прокуратурата за прекратяване на нак.производство поради липса на данни за извършено престъпление, е в противоречие с посоченото ТР и представлява неточно прилагане на закона (Опр.№ 450/27.07.2009г по гр.д. № 379/2009г на ВКС/. В уточняващата молба /стр.2, абз.посл./ ясно била посочена необходимостта от 2 установяване на престъпно деяние - в смисъла на доказателство за умисъла и ясната интенция за дългосрочно нанасяне на вреди на ищеца от ответницата. Всички факти, обстоятелства и събития, считано от 18.05.2020г до днешна дата сочели на това, че дори евентуалното извършване на деяние, считано за престъпление по НК, не би поставило прегради пред ответницата за постигане на максималното увреждане на ищеца, което увреждане отдавна бил настъпил юридически факт - срещу ищеца се водело наказателно преследване за това, че „виновно“ не бил платил сумата по неистинския документ, създаден от неизвестно лице и ползван от ответницата да създаде липсващото правоотношение за иницииране на изп.производство срещу жалбоподателя за недължими от него суми за издръжка. Изводите на РС, че ищецът не бил ползвал правото на обжалване на Постановлението, като чрез иска по чл.124 ал.5 ГПК се търсел друг ред за проверка на същото, счита за неправилни и погрешни. В процесния случай РС не бил изпълнил задължението си да извърши сам проверка по служебен ред или да укаже отстраняване на нередности чрез представяне на доказателства за обжалване. Постановлението било обжалвано безуспешно по цялата вертикална йерархия на Прокуратурата-до ВКП, което от своя страна било основателен довод за допустимостта на иска, наред с всички останали:наказателно преследване не може да бъде възбудено;-извършителят на деянието е останал неоткрит, въпреки извършената проверка;-извършеното престъпно по смисъла на НК деяние е от решаващо значение за доказването на умисъла и съзнателната интенция на ответницата за увреда на ищеца;-с престъпното деяние е създадено едно изначално липсващо правоотношение, довело до 8-месечно изп.производство за недължими от ищеца суми изкуствено бил превърнат в длъжник; действие, впоследствие толерирано от ОС-Варна, без възможност за обжалване.

II. Относно иска по чл.124 ал.1 ГПК за установяване липса на правоотношения : Недопускането на иска в тази му част представлява своего рода отказ на съда да зачете волята на горестоящия ОС-Варна. На стр.4 в III от УМ било посочено, като е приложен и съответният акт на ОС Варна, че тези искове вече са били предявени пред РС-Варна по гр.д.№ 5913/2021г, неприети за разглеждане, и след обжалване ВОС бил посочил правилния ред за разглеждане на исковете-чрез подаване на искова молба по реда на чл.127 ГПК /опр.№ 2265/15.06.2022г по в.гр.д.№ 1170/2022г на ВОС, стр.6, абз.9/, 3 което било сторено според указанията. Нормата на чл.124 ал.1 и чл.212 ГПК дава възможност за предявяване на искове за установяване на правоотношения, които са от значение за интереса на ищеца и от които изцяло или отчасти зависи изхода на делото. Недопускане на тези искове до разглеждане в съдебен процес е в нарушение на чл.2 и чл.6 от ГПК. Неправилно и в нарушение на основните принципи и начала съдът не е допуснал разглеждане на иска в тази му част, лишавайки изцяло ищеца от правото му на иск - пряко нарушение и на чл.6 от Конвенцията, отказ от правосъдие, въпреки дадените ни указания от горестоящия нему съдебен орган. В нарушение на съдопроизводствените правила, вместо да остави ИМ без движение и да укаже срок за отстраняване на нередности, съдът е отхвърлил иска като недопустим. В процесния случай, очевидно, съдът е намерил нередност в молбата - иска е отправен към неконституиран ответник, като е следвало да даде срок за уточняване срещу кого е насочен иска, но такива указания към жалбоподателя не били отправяни. В случай, че биха били отправени такива указания, то би посочил Н. Д. като ответник по иска. Недопускане на иска в тази му част, без да бъде дадена възможността за отстраняване на нередности или уточняването му в 7- дневен срок представлява процесуално нарушение и лишава ищеца от правото му на иск. Втората част на този иск, досежно правоотношения между отв.С. И. и Н. Д. е допустим именно поради незадължителния характер на прокурорското постановление за гражданския съд, т.е. именно в гражданския процес чрез ангажиране на съответните доказателства в условията на пълно и главно доказване ще бъде установено посоченото от ответницата пред разследващите, както е обективирано на стр.2 абз.1 редове 1-5 от Постановлението: на

18.05.2020г е липсвало преюдициалното правоотношение адвокат-клиент, неизвестно лице е създало документ, неподписан от Д., с който документ ответницата е образувала ИД срещу ищеца, твърдейки пред ЧСИ, че ищецът дължи сума за издръжка, вече заплатена на 14.05.2020г. Установяване липсата на всички посочени в иска правоотношения е от съществено значение за изхода на делото, недопускането на тези искове за разглеждане лишавало ищеца от възможността да докаже твърденията си и да защити правата си, които черпи от нормите на чл.124 ал.1 и чл.212 ГПК.

Моли за отмяната изцяло на постановеното прекратително определение 4 на ВРС, като бъдат дадени необходимите указания за привеждане на исковете в правилната им форма и относно последващите действия на първата инстанция.

СЪДЪТ, след преценка, че подадената ч.жалба е депозирана в срок и са спазени изискванията на чл.275 ГПК, намира същата за допустима, а разгледана по същество – за неоснователна по следните съображения:

Споделят се изцяло изложените от ВРС съображения относно недопустимостта на двата установителни иска, с които е сезиран РС – първият с правно основание чл.124 ал.5 ГПК, а вторият – с правно основание чл.124 ал.1 ГПК.

Производството пред ВРС е образувано по исковата молба, ведно с подадените към нея уточняващи такива, от В. В. М., чрез адв.Г. К. , срещу С.

М. И., която да бъде осъдена да му заплати на осн.чл.45 ЗЗД сл.суми - 801лв - обезщетение за имуществени вреди, от която 200лв - за заплатено адв.възнаграждение за обжалване действията на ЧСИ пред ВОС; 50лв - сбор от заплатени държавни такси за въззивното производство, заплатена такса за администриране на ч.жалба от ЧСИ до ВОС; 18лв - сбор от сумите за издаване копие от ИД и за издаване на у-е за дължими такси по ИД; 365лв сбор от сумите по допуснатото на основание чл.390, ал.1 от ГПК обезпечение; 120лв - за образуването на производство от ЧСИ според издадена обезпечителна заповед и налагане на запор върху банкови сметки, настъпили в резултат действията на ответницата в качеството й на възложител на работа по чл.426 ГПК, за чужди и противоправни действия на ЧСИ № 808 по изп.д.№ 379/2020 за това, че на 18.05.2021г в гр.Варна в кантората на ЧСИ като процесуален представител е образувала изп.дело № 20208080400379, инициирайки принудително изпълнение срещу ищеца за сумата от 180лв месечна издръжка за малолетно дете за периода от 5.05.2020г - 4.06.2020г, при изначална липса на подлежащо на принудително удовлетворяване право на взискателя, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на ИМ-22.04.2021г до окончателното погасяване на задължението;

- 5100лв - обезщетение за неимуществени вреди под формата на болки и страдания и изразяващи се във влошаване на общото му здравословното състояние, непрекъснат и дълготраен стрес и злепоставяне пред работодателя му, настъпили в резултат действията на ответницата в качеството й на 5 възложител на работа по чл.426 ГПК, за чужди и противоправни действия тези на ЧСИ З. Д., рег.№ 808 по изп.дело № 379/2020 за това, че на 18.05.2021г, в гр.Варна, в кантората му като процесуален представител е образувала изп.дело № 20208080400379, инициирайки принудително изпълнение срещу ищеца за сумата от 180лв месечна издръжка за малолетното дете за периода от 5.05.2020г - 4.06.2020г, при изначална липса на подлежащо на принудително удовлетворяване право на взискателя, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на ИМ - 22.04.2021г до окончателното погасяване на задължението.

Наред с тези искове кумулативно са съединени за общо разглеждане и следните искове :

1/ с правно осн.чл.124 ал.5 ГПК за приемане за установено престъпно обстоятелство - че на 18.05.2020г отв.С. М. И. е създала и използвала неистински частен документ за образуването и воденето на изп.д.№ 379/2020г на ЧСИ З. Д., рег.№ 808: