Решение № 224 от 14.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20251100513790 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба на „Топлофикация София“ЕАД – взискател по изп. дело № 5776/2010 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление от 13.10.2025 г. на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Б. за прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата се посочва че изпълнителното производство е образувано на 19.11.2010 г. по молба на „Топлофикация София“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 29.05.2001 г., издаден по ч. гр. дело № 1806/2001 г. по описа на СРС. Излага се, че с последващи молби от 16.04.2020 г. и 16.06.2025 г. взискателят е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия и проверки за имущественото състояние на длъжниците, като молбите са били подавани регулярно. Твърди се, че след установяване на смъртта на длъжника А.Д.Б. на 18.09.2016 г. изпълнителното производство е било спряно по силата на закона на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК, като през този период срокът за перемпция не е текъл. Навежда се довод, че съдебният изпълнител неправилно е приел настъпване на перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, без да посочи на коя дата тя е настъпила и без да отчете последиците от спирането на производството. Поддържа се, че към датата на постановяване на акта за 1 прекратяване – 13.10.2025 г., не е бил изтекъл двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Искането е да се отмени постановлението на ЧСИ Б. за прекратяване на изпълнителното дело. Жалбоподателят претендира разноски за настоящото производство.

ЧСИ М.Б. е изложил мотиви по обжалваните действия на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които изразява становище, че жалбата е недопустима и неоснователна. Съдебният изпълнител посочва, че изп. дело № 5776 е образувано на 19.11.2010 г. по молба на „Топлофикация София“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 29.05.2001 г. Отбелязва че последното валидно изпълнително действие е налагане на запор върху пенсията на длъжника А.Д.Б., връчен на 21.01.2011 г. За периода след тази дата до 2019 г.

(8 години) твърди че не са извършвани валидни изпълнителни действия, поради което е настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като сочи че погасителната давност е изтекла на 21.01.2016 г. Навежда доводи, че смъртта на длъжника на 18.09.2016 г. е настъпила след перемпцията и след изтичане на давността. Посочва се, че първата последваща молба на взискателя е от 16.04.2020 г., а следваща – от 16.06.2025 г., като към този момент изпълнителното производство вече е било прекратено по право. След извършена справка и конституиране на наследници е установено, че същите са заявили откази от наследство, поради което липсва правоприемник, срещу когото да се насочи изпълнение. С оглед на изложеното ЧСИ счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди извършените действия.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, мотивите на ЧСИ и прецени материалите по изпълнителното дело, приема следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от лице, легитимирано да обжалва и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол действие, съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК.

Изпълнителното производство е образувано на 19.11.2010 г. по молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 29.05.2001 г. Видно от материалите по изпълнителното дело последното валидно изпълнително действие е налагане на запор върху пенсията на длъжницата А.Д.Б., връчено и на 21.01.2011 г. След тази дата по изпълнителното дело не са предприемани никакви валидни изпълнителни действия по искане на взискателя, като същият е останал в пълно процесуално бездействие за продължителен период, като първото последващо искане за извършване на изпълнителни действия е направено едва с молба от 16.04.2020 г., а следваща такава – с молба от 16.06.2025 г., т.е. след изтичане на повече от осем години от последното валидно изпълнително действие. При тези 2 данни е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като перемпцията е настъпила по право още през 2013 г., значително преди подаването на посочените молби.

Наред с това, от датата на последното валидно изпълнително действие – 21.01.2011 г., е започнал да тече и петгодишният давностен срок, който е изтекъл на 21.01.2016 г., т.е. преди смъртта на длъжницата, настъпила на 18.09.2016 г. Ето защо към момента на настъпване на смъртта вземането вече е било погасено по давност.

Настоящият съд съобрази и задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГК на ВКС по въпрос 3, съгласно който погасителната давност може да бъде прекъсната и с изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Посоченото тълкувателно решение, обаче, се отнася до хипотези, при които към момента на предприемане на изпълнителното действие погасителната давност все още не е изтекла, т.е. давностният срок е бил висящ и подлежащ на прекъсване. В процесния случай, последното валидно изпълнително действие е извършено на 21.01.2011 г., от която дата е започнал да тече петгодишният давностен срок, изтекъл на 21.01.2016 г. Исканията на взискателя за извършване на изпълнителни действия са депозирани значително по-късно – с молби от 16.04.2020 г. и 16.06.2025 г., т.е. след изтичане на погасителната давност. При тези данни последващите искания и предприетите въз основа на тях действия не могат да имат прекъсващо действие, тъй като погасителната давност не подлежи на прекъсване след изтичането .

Ето защо настоящият случай не попада в обхвата на хипотезата, разгледана в ТР № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, а направените след изтичане на давността искания не могат да обосноват продължаване на изпълнителното производство.

Отделно от горното, след смъртта на длъжницата, по делото са били конституирани нейни наследници, които са представили надлежни откази от наследство, поради което в изпълнителното производство липсва правоприемник, спрямо когото да се насочи принудително изпълнение. При наличие на настъпила перемпция, изтекла погасителна давност и липса на надлежен длъжник, съдът намира, че е налице обективна невъзможност за 3 продължаване на изпълнителното производство.

Съобразно тази фактическа установеност се налага извода, че са били налице предпоставките ЧСИ Б. да постанови прекратяване на изпълнително дело № изп. дело № 20108380405776, като констатира настъпилата вече перемпция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Обжалваното постановление от 13.10.2025 г. е правилно. Ето защо жалбата на „Топлофикация София“ ЕАД се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По разноските за настоящото производство

С оглед изхода на настоящото дело, жалбоподателят няма право на разноски.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, жалба от „Топлофикация София“ЕАД – взискател по изп. дело № 5776/2010 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление от 13.10.2025 г. на ЧСИ Б. за прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Топлофикация София“ ЕАД за присъждане на разноски по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4