Решение № 5428 от 13.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5428 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100503105 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 947 / 20.01.2025г., постановено по гр.д. № 20231110147014 по описа на СРС, 61. състав, е признато за установено, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу Р.

Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Д. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата от 371,12 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. – м.04.2020 г., за топлоснабден имот: ателие А-1, находящо се в гр.

София, ж.к. ****, аб. № 240032, ведно със законна лихва от 16.12.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 83,60 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 03.12.2021 г., и сумата от 5,14 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м. 11.2018 г. до м.

04.2020 г., ведно със законната лихва от 16.12.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 17.02.2022 г. по ч.гр.д. № 72181/2021 г. по описа на СРС, 61 състав, като са отхвърлени иска за главница за топлинна енергия за горницата над уважения размер от 371,12 лв. до пълния предявен размер от 520,32 лв. и за периода от м.05.2018 г. до м.09.2018 г., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за горницата над уважения размер от 83,60 лв. до пълния предявен размер от 95,31 лв., както и 1 иска за мораторна лихва върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение в размер на 1,10 лв. за периода от 31.12.2018 г. до 03.12.2021 г.

Със същото решение е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу Й.

Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Й. Б. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата от 1484,49 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. – м.04.2020 г., за топлоснабден имот: ателие А-1, находящо се в гр.

София, ж.к. ****, аб. № 240032, ведно със законна лихва от 16.12.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 334,42 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 03.12.2021 г., и сумата от 20,55 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м. 11.2018 г. до м.

04.2020 г., ведно със законната лихва от 16.12.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 17.02.2022 г. по ч.гр.д. № 72181/2021 г. по описа на СРС, 61 състав, като са отхвърлени иска за главница за топлинна енергия за горницата над уважения размер от 1484,49 лв. до пълния предявен размер от 2081,27 лв. и за периода от м.05.2018 г. до м.09.2018 г., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за горницата над уважения размер от 334,42 лв. до пълния предявен размер от 381,23 лв., както и иска за мораторна лихва върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение в размер на 4,38 лв. за периода от 31.12.2018 г. до 03.12.2021 г.

С решението е разпределена и отговорността за разноски.

Срещу така постановеното решение в частта, с която съдът е признал за установено вземане в размер на 83,60 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 03.12.2021 г., е подадена в срок въззивна жалба от ответницата Р. Д. К., чрез адв. С. Д., в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част.

Жалбоподателят поддържа, че по отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана през периода от 01/05/2020 г. до 30/04/2022 г., са приложими Общи условия на ищеца, приети с Решение по Протокол № 7 от 23/10/2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в сграда - етажна собственост (СЕС), в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007 г. (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество 2 топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

Доколкото по делото се твърди и претендира, че на ответника, въззивник в настоящото производство, е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за отоплителен сезон 2018 г. - 2019 г., издадена през месец юли 2019 г., респ. за отоплителен сезон 2019 г. - 2020 г., издадена през месец юли 2020 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане - общата фактура за периода 01.5.2020 г.- 30.04.2021 г. е издадена на 31.07.2021 г., а 45-дневният срок е изтекъл на 15.06.2021 г. (45 дни след изтичане на периода, за който се отнася фактурата -30.04.2021 г.). 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. По делото липсвали доказателства на името на ответницата да са издавани фактури за процесния период. Представените по делото фактури били издадени на трето за делото лице. Ето защо не можело да се счете, че процесните суми са претендирани от нея. Ето защо, счита искът за неоснователен, моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли посочения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който са развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни фактически и правни изводи.

Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Техем сървисиз“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Срещу така постановеното решение в частта, с която съдът е признал за установено вземането за сумата от 334,42 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 03.12.2021 г., е подадена в срок въззивна жалба от ответницата Й. Б. К., чрез адв. М. Л., в която са развити идентични съображения за неправилност на 3 решението в обжалваната част. Искането е решението да се отмени в обжалваната част и искът да се отхвърли в посочената част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който са развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни фактически и правни изводи.

Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Техем сървисиз“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбите е необходимо да се добави и следното, като с оглед идентичността на наведените оплаквания и изложените доводи, въззивните жалби ще се разгледат от съда заедно:

Доколкото първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която са уважени предявените установителни искове за главници за цена на топлинна енергия за сумата от 371,12 лева – спрямо първата въззивница, респ. 1484,49 лв. - спрямо втората, то наличието на главен дълг се явява безспорно установено между страните.

Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се начислява единствено върху стойностите по общите 4 фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни количества, затова падежите за плащане на сумите по месечните фактури са без значение за дължимостта на мораторната лихва. Тя се дължи от уговорената в общите условия по-късна дата, а именно след изтичане срока за плащане на сумата по общата фактура. Задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл.