Решение № 4961 от 17.11.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 5713/2025
- Вид
- Решение № 4961
- Подписан
- 17.11.2025
- В сила
- 17.12.2025
- Състав
- Росица Илиева Василева
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, предл. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 4961 гр. Пловдив, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330105713 по описа за 2025 година намира следното:
Производството е образувано по искова молба на А. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „****“ № **, чрез адв. С. Н. от АК - П., против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, етаж 2, офис 40-46 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК:
202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, с която са предявени субективно кумулативно съединени установителни искове, както следва: иск за прогласяване нищожността Договор за паричен заем № ******* сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на договорите за потребителски кредит, и иск за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № *************, сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД, като нищожен поради липса на основание и противоречие с добрите нрави, както и евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.
3, ал. 1 от Договор за предоставяне на гаранция № **********, предвиждаща заплащане на възнаграждение на дружеството – гарант в размер на 144,00 лв., като противоречаща на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК.
В исковата молба се твърди, че между ищеца А. Блущилски и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № *******, по силата 1 на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 300,00 лв, която е изцяло усвоена от ищеца. Договорен бил фиксиран годишен лихвен процент от 40 %, по отношение на който се възразява, че накърнява добрите нрави и внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвествостта и в ущърб на кредитополучателя. Сочи се, че според съдебната практика, при формиране на размера на възнаградителната лихва макар да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размера на законната лихва. Уговорената лихва надхвърляла повече от три пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави като критерий за норми на поведение, установени в обществото.
Посочва се, че не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото реалният ГПР не съответства на посочения в договора, което според ищеца води до недействителност на сключения договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК. Несъответствието се дължало на обстоятелството, че в ГПР не е включено възнаграждението за фирмата – гарант. Изложеното водело и до заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Посоченият в СЕФ и в договора размер на ГПР от 48,14 % съставлявал невярна информация, която заблудила потребителя относно действителния размер на разходите, които той следва да направи по време на действие на договора, с което потребителят бил недобросъвестно увреден.
Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД не изпълнил и задължението си по чл. 5 от ЗПК, доколкото в предоставения стандартен европейски формуляр била отразена невярната информация с посочен годишен лихвен процент от 40,00 % и ГПР в размер на 48,14 %.
Досежно Договора за предоставяне на гаранция от *****, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, се посочва, че същият е нищожен поради липса на основание, доколкото длъжникът не получава престация. Отделно от изложеното, посоченият договор бил единствено в интерес на кредитора, поради което клаузите в същия били неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Ищецът твърди, че клаузата на чл. 3, ал. 1 от договор за предоставяне на гаранция № **********, включващ задължение за заплащане на възнаграждение на гаранта в размер на 144,00 лв. в полза на ответника, е нищожна като противоречаща на императивните изисквания на закона – ЗЗД, ЗЗП и ЗПК.
По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в който твърди, че предявените искове са неоснователни. Поддържа, че договорът не страда от пороците, посочени в исковата молба. Сочи, че договорът за потребителски кредит е недействителен само и единствено, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 1, т. 7-9 от от 2 закона - резпоредби, които установяват минимално изискуемото съдържание на договора за потребителски кредит. Във всички останали случаи и в ЗПК, и в ЗЗП, се визирали нищожни клаузи, които не се отразявали непосредствено на действителността на договора. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.
5 ЗПК, само клаузите, надвишаващи максимално допустимия в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер се считали за нищожни, а платеното по тях се приспадало от последващи плащания по кредита, поради което на връщане подлежали само надвзетите суми, платени по нищожни клаузи. Размерът на лихвения процент по договора, като елемент на годишния процент на разходите бил в рамките на ограничението, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че размерът на договорената лихва по договора, като елемент на ГПР, както и ГПР по договора са по-ниски от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута. Сочи, че лихвата по кредита не е печалба, а цената на паричните средства, предоставени в заем, като вклюючвала разходите по отпускане и управление на кредита.
Твърди, че ищецът по своя инициатива се е обърнал към дружеството за кредитиране, като параметрите по кредита били, описани в предложението за кредит – Стандартен европейски формуляр. Поддържа се, че процесният договор за кредит е съобразен с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Заемодателят нямал задължението да изчислява и посочва нов ГПР при промяна на условията по договора, нито да предвижда и допуска възможни и условни разходи. Поддържа, че ГПР по процесния договор е коректно изчислен, включени са всички разходи по договора и по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК. Твърди, че преди да сключи договора за кредит, ищецът е знаел както параметрите на кредита, така и условието за предоставяне на обезпечение. Сочи още, че представянето на обезпечение не е свързано с оценката на кредитоспособността и не я замества.
Поради изложеното ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор и ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Излага доводи за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че дружеството е следвало да получи уговореното възнаграждение предвид сключената гаранционна сделка по искане на ищеца. Твърди, че действителността на издадената в полза на кредитора гаранция и договора за предоставяне на гаранция не зависят от договора за паричен заем. Изтъква, че сключеният договор е за предоставяне на услуга по издаване на гаранция по договор за кредит, сключен между заемател и кредитор има характер на двустранен договор. Уговореното възнаграждение било насрещна престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредита и било договорено в съответствие с принципите на добросъвестността и справедливостта. Сочи, че дори и договорът за заем да е недействителен, потребителят остава задължен за чистата стойност на 3 кредита, поради което докато има главен дълг – договорът за поръчителство не може да се приеме за нищожен. Твърди, че в договора за предоставяне на гаранция било написано, че „Файненшъл България“ ЕООД се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с наредител ищеца, по силата на който потребителят се задължил да заплати на „Файненшъл България“ ЕООД посоченото в договора възнаграждение, поради което всеки потребител би могъл да прецени икономическите последици за него от сключване на договора.
Предвид изложеното ответникът „Файненшъл България“ ЕООД моли за отхвърляне на исковете. Претендира се разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
В открито съдебно заседание ищецът А. Б., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ищеца – адв. С. Н., с което поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ответниците „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, редовно призовани, не изпращат законен или процесуален представител.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа следното:
С приетия за окончателен доклад по делото, н а основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между ищеца А. Н. Б. и ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД е сключен Договор за паричен заем № *******, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 300,00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 40,00 %, която сума е изцяло усвоена от ищеца; че между ищеца А. Н. Б. и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ******; че възнаграждението на гаранта по Договор за предоставяне на гаранция № ******* не е включено в ГПР по Договор за паричен заем № ***** Сключването на посочените договори се установява и от приетите като писмени доказателства по делото Договор за паричен заем № ****** и Договор за предоставяне на гаранция № ******
От представения Договор за паричен заем № ****** се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който ответникът по първоначалния иск „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на ищеца сумата от 300,00 лв. срещу насрещното задължение на ищеца в качеството на заемател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на 16 седмични погасителни вноски – всяка в размер на 20,00 лв. Договорена е възнаградителна лихва в размер на 20,00 лв., годишен лихвен процент (ГЛП) от 40,00 % и ГПР от 48,14 %. Общата дължима сума по кредита е 320,00 лв. Крайният срок за погасяване на заема е 22.03.2024 г.
4
С клаузата на чл. 4 от Договора за паричен заем е установено задължение в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, заемателят да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.
Видно от Договор за предоставяне на гаранция № ******* , сключен м е ж д у „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца А. Н. Б., ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е поел задължение да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране изпълнение на задълженията по Договор за паричен заем № *****, сключен между А. Н. Б. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне на гаранция за поемане на задължението за издаване на гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД потребителят дължи възнаграждение в размер на 144,00 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 9,00 лв., които са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Последното дружество било овластено да приеме вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по Договора за за предоставяне на гаранция.