Решение № 4820 от 20.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4820 гр. С., 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20...........110150999 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Производството е образувано по повод на искова молба вх. ........8.08.2024 г. на М. М.

К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Н. II“, бл. ..........., вх. ................ срещу „................

ЕООД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М...........“, ул. „Р.

П. – К.“ ............ сграда .......... с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че не подлежат на принудително изпълнение поради погасяването им по давност вземанията по изпълнителен лист от 27.08.2012 г. по ч. гр. д. № 32.........../2012 г. на СРС, 66 състав, издаден в полза на „.............“ АД, впоследствие прехвърлени в полза на ............” ЕООД по договор за цесия, за принудителното събиране на които е образувано ИД № ................ по описа на ЧСИ Р. М., с рег. ........... на НК.

В исковата молба, уточнена писмено с молба вх. № 38446/04.02.2025 г. и устно в проведеното на 12.03.2025 г. открито съдебно заседание, се излагат фактически твърдения, че по ч. гр. д. № 32.........../2012 г. по описа на СРС, 66 състав, е бил издаден изпълнителен лист срещу М. М. К. в полза на „.............“ АД за следните суми: 1./ 1 531,17 лева – главница, ведно със законната лихва от 05.07.2012 г. до изплащане на вземането, 2./ 177,85 лева – възнаградителна лихва за периода 04.08.2009 г. – 04.07.2012 г., 3./ 668,83 лева – мораторна лихва за периода 04.08.2009 г. – 04.07.2012 г., 4./ 301,17 лева – разноски по делото, от които 47,56 лева – държавна такса, и 253,61 лева – възнаграждение за адвокат, по повод на който е било образувано ИД № .................... по описа на ЧСИ Р. М., с рег. ........... на НК. В рамките на така образуваното по молба на „.............“ АД изпълнително дело, в периода от 13.11.2012 г. до 16.12.2015 г., били извършвани изпълнителни действия, като през 2014 г. взискателят по ИД – кредитор по изпълнителния лист прехвърлил вземанията по него в полза на ответника ............” ЕООД, на основание договор за цесия. С постановление на ЧСИ Р. М. от 31.01.2018 г. ИД № .................... било прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. През 2024 г., по молба на „................ ЕООД, било образувано ново изпълнително дело – ИД № ................ по описа на ЧСИ Р. М., с рег. ........... на НК, с предмет принудителното събиране на сумите по изпълнителния лист от 27.08.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 32.........../2012 г. по описа на СРС, 1

66 състав. С оглед на изминалия период от почти 6 години от датата на прекратяване на първото ИД до датата на образуване на второто такова, ищцата счита, че вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени поради изтичане на петгодишна погасителна давност. Поради така изложеното моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че досежно вземанията по процесния изпълнителен лист не е налице период от 5 години, в който да не са били извършвани валидни изпълнителни действия, препятствали изтичане на приложимата петгодишна погасителна давност. Излага аргументи, че в предмета на предявения иск не е включено съществуването или несъществуването на процесните суми, а единствено правото на принудителното им събиране, поради което във всички случаи те ще продължат да съществуват, макар и като естествени задължения. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По настоящото дело е изискано и приложено за послужване ч. гр. д. 32.........../2012 г. по описа на СРС, 66 състав, видно от материалите по което същото е образувано по повод на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 05.07.2012 г. на „.............“ АД срещу М. М. К. за следните суми: 1./ 1 531,17 лева – главница, ведно със законната лихва от 05.07.2012 г. до изплащане на вземането, 2./ 177,85 лева – възнаградителна лихва за периода 04.08.2009 г. – 04.07.2012 г., 3./ 668,83 лева – мораторна лихва за периода 04.08.2009 г. – 04.07.2012 г.

С Разпореждане от 27.08.2012 г. СРС, 66 състав, е разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на „.............“ АД за исканите суми, както и за сторените по делото разноски в общ размер на 301,17 лева, от които 47,56 лева – държавна такса, и 253,61 лева – възнаграждение за адвокат. Видно от отбелязване, извършено върху заповедта по чл. 417 ГПК, изпълнителният лист за сумите по нея е бил издаден на 27.08.2012 г.

По настоящото дело са изискани и представени в заверен препис материалите по ИД № ................ и ИД № ......................, и двете по описа на ЧСИ Р. М., с рег. ........... на НК.

От материалите по ИД № ................ по описа на ЧСИ Р. М., с рег. ........... на НК, съдът установи следните обстоятелства:

Въз основа на заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист от 27.08.2012 г., издадени по ч. гр. д. № 32.........../2012 г. по описа на СРС, 66 състав, с молба от 08.11.2012 г. „.............“ АД е поискала образуването на изпълнително производство срещу М. М. К. пред ЧСИ Р. М., с рег. ........... на НК. В молбата се съдържат искания от взискателя за пристъпване към принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист чрез насочване на изпълнението върху вземания на длъжника за трудово възнаграждение, като едновременно с изпращане на покана за доброволно изпълнение, да бъде изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника; искания за извършване на справки относно имущественото състояние на длъжника; искания за извършване на справки относно гражданското състояние на длъжника и проучване на имущественото състояние на неговия съпруг, вкл. за установяване притежанието на вещни права в законов режим на общност. С молбата е възложено на ЧСИ извършването на служебни действия по насочване на принудителното изпълнение срещу всяко установено секвестируемо имущество или имуществено право на длъжника до окончателното погасяване на дълга.

До длъжника М. М. К. е била изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 2

35810/13.11.2012 г., ведно с постановената заповед за незабавно изпълнение, връчена на длъжника на 19.11.2012 г. – чрез залепване на уведомление. Със същата, на основание чл.

428, ал. 1 ГПК, съдебният изпълнител е поканил длъжника в двуседмичен срок от получаването на поканата да изпълни доброволно задължението си по подлежащия на изпълнение акт, приложен към поканата.

По делото не се твърди и не се установява в законоустановения двуседмичен срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение /в приложимата редакция на разпоредбата на чл. 414, ал. 2 ГПК – ДВ, бр. 59/20.07.2007 г./ да е постъпило възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение.

С разпореждания от 13.11.2012 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника в различни търговски банки в страната /л. 71 – л. 73 от делото/.

С молба от 26.06.2013 г. взискателят „.............“ АД е сезирал съдебния изпълнител с искане за извършване на актуална справка за регистрирани трудови договори на длъжника и налагане на запор върху вземания за трудови възнаграждения, както и извършване на други справки за притежавано движимо и недвижимо имущество и насочване на изпълнението върху установеното такова чрез насрочване на опис, запор на МПС, възбрана на недвижими имоти.

На 13.01.2014 г. по делото е постъпило уведомление от взискателя „.............“ АД за сключен договор за цесия с предмет вземанията по процесния изпълнителен лист, по силата на който досегашният взискател е прехвърлил вземанията си в полза на „................ ЕООД.

С разпореждане от 05.11.2014 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника в „.................... АД.

На 30.10.2015 г. по делото е постъпила молба за конституиране на „................ ЕООД като взискател по делото въз основа на представен договор за цесия от 06.12.2013 г. между цедента „.............“ АД и цесионера „................ ЕООД.

С разпореждане от 16.12.2015 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника в „..............“ ЕАД.

С постановление от 31.01.2018 г., като е констатирал, че от датата на последно извършеното по делото изпълнително действие – 16.12.2015 г., са изминали повече от 2 години, съдебният изпълнител е прекратил производството по ИД № ...................., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

От материалите по ИД № ...................... по описа на ЧСИ Р. М., с рег. ........... на НК, съдът установи следните обстоятелства:

С молба от 22.05.2024 г. „................ ЕООД е поискало образуването на изпълнително производство срещу М. М. К. пред ЧСИ Р. М., с рег. ........... на НК, с предмет принудителното събиране на сумите по изпълнителен лист от 27.08.2012 г. по ч. гр. д. № 32.........../2012 г. на СРС, 66 състав, издаден в полза на „.............“ АД, вземанията по който са били прехвърлени в полза на ............” ЕООД по договор за цесия от 06.02.2013 г. В молбата се съдържат искания от взискателя за извършване на справки относно имущественото състояние на длъжника и налагане на запор върху вземанията му по банкови сметки, като се започне от най-скорошно откритите такива.

С разпореждане от 27.05.2024 г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „“.................“ ЕАД, както и запор върху вземанията на длъжника в търговски банки в страната.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В предмета на делото е включен отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество процесните 3 суми, за които е бил издаден изпълнителен лист от 27.08.2012 г. по ч. гр. д. № 32.........../2012 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав, в полза на „.............“ АД, вземанията по който са били прехвърлени в полза на ответника „................ ЕООД – взискател по изпълнително дело № ................ по описа на ЧСИ Р. М., с рег. ........... на НК, поради погасяването им по давност.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание.

Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно, в съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон, на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.

Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок, какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила.

Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.