Решение № 16 от 23.05.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Смолян, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Дафинка Т. Чакърова

Елен М. Маламов при участието на секретаря Софка М. Димитрова в присъствието на прокурора С. К. С. като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245400600015 по описа за 2024 година Производството по делото е по реда на глава Двадесет и първа от НПК.

Постъпил е въззивен протест от РП-Смолян и въззивни жалби от подсъдимите К. И. и И. Г.чрез защитниците адв.Д. и адв.Б. срещу постановена присъда по нохд 55 /2022г по описа на РС-Чепеларе.

В подадения протест е посочено, че постановената присъда РСЧепеларе е незаконосъобразна и неправилна в частта , с която е оправдан подсъдимия Х. по повдигнатите му обвинения за извършено престъпление но чл. 170 ал.2 във вр. с ал.1 от НК .Присъдата е обжалвана и в частта, с която подсъдимият И. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 131 ал.1 т.9 във връзка с чл. 130 ал.1 от НК. Поискана е отмяна на присъдата в оправдателната и част и потвърждаване на присъдата в осъдителната част.

В жалбата на К.И. е посочено, че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на присъдата. Съдът оправдал подсъдимия Х. по всички обвинения, като в диспозитива на присъдата е отразено, че деянието 1 по чл. 170 ал.2 от НК е извършено от К.И. в съучастие от три лица.

Изложени са доводи за неправилност на присъдата в осъдителната и част , касаеща извършеното престъпление по чл. 170 ал.2 от НК. Твърди се , че не са събрани доказателства подсъдимият Г. да е употребил сила при влизане в дома на Н., като не са обсъдени дадени в хода на съдебното следствие обяснения от И., според които влизането в дома е станало за да бъде предотвратено насилие.Поради изложеното е поискана отмяна на постановената осъдителна присъда спрямо К.И. и връщане на делото за разглеждане от нов състав на първоинстанционния съд. Алтернативно е поискано оправдаване на

И. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 170 ал.2 от НК.

Във въззивната жалба , подадена от защитника на И. Г. , са изложени доводи , че в диспозитива на присъдата съдът признал Г. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 170 ал.2 от НК, като е приел , че това деяние е извършено от три лица. В същото време един от останалите подсъдими е признат за невиновен по повдигнатото обвинение.

Налице е противоречие между диспозитива и изготвените мотиви, което налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Изложени са и доводи за неправилност на постановената присъда в частта , касаеща нанесената телесна повреда на Ив.Н. , като се твърди , че Г. е извършил евентуално престъпление по чл. 130 ал.1 от НК , а не престъпление по квалифицирания състав на чл. 131 ал.1 т.9 във връзка с чл. 130 ал.1 от НК .Поради изложеното е поискана отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно е поискано оправдаване на подсъдимия Г. по повдигнатите му обвинения.

По повод подадените въззивни жалби и протести са постъпили писмени възражения от повереника адв.Н.П. . Повереникът е поискал уважаване на протеста и потвърждаване на присъдата в осъдителните и части, като е взето подробно писмено становище по основателността на подадения протест и неоснователността на подадените ВЖ.

В съдебно заседание представителят на ОП-Смолян взема становище за основателност на подадените въззивни жалби по съображенията изложени в тях.

Подсъдимите Хр.Х., К.И. и Ил.Г. се явяват лично в съдебно заседание и със защитниците си адв.Х.в, адв.Д. и адв.Б. .

2

Защитниците на подсъдимите К.И. и Ил.Г. поддържат подадените въззивни жалби в съдебно заседание.

Тримата защитници излагат доводи, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати съществени процесуални нарушения и това налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Частният обвинител Н. не се явява в съдебно заседание като се представлява от адв.П.. Повереникът поддържа подадените писмени възражения и излага доводи, че няма основания за уважаване на въззивните жалби.

Съдът, като взе предвид депозирания протест и въззивните жалби , доводите на страните , изложени в съдебно заседание и след цялостна проверка на атакувания съдебен акт намира за установено следното:

Срещу подсъдимите Ил.Г., К.И. и Хр.Х. е повдигнато обвинение , затова , че в съучастие като съизвършители нa 23.08.2020 г. около 22:30 часа, в с. Павелско влезли къща, ползвана от И. Н., находяща се в с. Павелско, ул.

"Хан Аспарух" № 39, като е употребена сила и деянието е извършено нощем и от три лица - престъпление по чл. 170, ал. 2, предл. 1 и 3, във вр. с ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Срещу Ил.Г. и К.И. е повдигнато и обвинение, че нa 23.08.2020 г. в съучастие като съизвършители са причинили лека телесна повреда на И. Н., изразяваща се в посочени травматични увреждания ,които са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като телесната повреда е причинена с особена жестокост - престъпление по чл. 131, ал. 1, т.

9, пр. 2, вр. чл. 130, ал. 1 от НК във връзка с чл. 20 ал.2 от НК.

С атакуваната присъда от 16.09.2023г

ЧРС съдът признал подсъдимия Г. за виновен в това , че нa 23.08.2020 г. около 22:30 часа, в с.

Павелско в съучастие като съизвършител с К. И. влязъл в чуждо жилище къща, ползвана от И. Н., находяща се в с. Павелско, като употребил сила и деянието е извършено нощем от три лица - престъпление по чл. 170, ал. 2, предл. 1 и 3, във вр. с ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Поради изложеното , поради което и на основание чл. 170, ал. 2 от НК във вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година и осем месеца.

Съдът признал Г. за виновен и в това, че нa 23.08.2020 г. е причинил лека телесна повреда на И. Н., изразяваща се в следните травматични увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване на носните кости без разместване, разкъсно - контузна рана над челото над лявата вежда, разкъсно - контузна рана на лявата ушна мида, оток, кръвонасядания и охлузвания на лявата ушна мида, кръвонасядане на лицето около лявото око, кръвоизлив под конюнктивата на лявата очна ябълка, които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, 3 неопасно за живота, като телесната повреда е причинена с особена жестокост - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 9, пр. 2, вр. чл. 130, ал. 1 от НК. За това престъпление му е наложено наказание ЛОС за срок от една година .

Г. е признат за невиновен в това , че това деяние е извършено в съучастие с подсъдимия К. И.. На основание чл. 23, ал. 1 от НК за двете извършени от подсъдимия Г. деяния е наложено едно общо наказание от една година и осем месеца , което следва да се изтърпи при първоначален строг режим.

Съдът признал подсъдимия К.И. за виновен в това, че нa 23.08.2020 г. около 22:30 часа, в с. Павелско, в съучастие като съизвършител с И. Г., влязъл в чуждо жилище - къща, ползвана от И. Н. като употребил сила и деянието е извършено нощем от три лица - престъпление по чл. 170, ал. 2, предл. 1 и 3, във вр. с ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което му е наложено наказание ЛОС за срок от една година при определен първоначален общ режим. И. е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 9, пр. 2, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът постановил подсъдимият И. да изтърпи и наказанието, наложено му по нохд № 1440/2017 г. по описа на Районен съд - Пловдив, а именно “ЛОС ” за срок от една година при първоначален общ режим.

На основание чл. 304 от НПК съдът признал подсъдимия Х. за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 170, ал. 2, предл. 1 и 3, във вр. с ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

В мотивите към изготвената присъда съдът приел за установено от фактическа страна , че на 23.08.2020г около 22,30ч тримата подсъдими И., Х. и Г. отишли до къща, ползвана от Ив.Н. в с.Павелско , като Г. бутнал външната врата на къщата, която била подпряна с дърво .Прието е ,че И. и Г. влезли в къщата, а подсъдимият Х.в останал отвън, като в това време Н. спал в дома си. Направен е извод, че подсъдимите И. и Г. са осъществили съставомерно деяние по чл. 170 ал.2 от НК във връзка с ал.1 от НК във връзка с чл. 20 ал.2 от НК , като деянието е извършено при условията на съучастие /съизвършителство/ .В мотивите е отразено, че Х. не е участвал в извършеното на деянието по чл. 170 ал.2 във връзка с ал.1 от НК , поради което е оправдан.

По отношение повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 9, пр. 2, вр. чл. 130, ал. 1 от НК съдът приел , че побоят на Н. е извършен единствено от подсъдимия Г., поради което последният е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, а другият подсъдим И. е оправдан по повдигнатото му обвинение.

Въззивният съд намира, че постановената присъда на първоинстанционния съд е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които са основание за нейната отмяна и връщане 4 на делото за ново разглеждане от друг състав, предвид на следното:

Присъдата съставлява единство от диспозитив и мотиви, като диспозитивът е логическо продължение на мотивите. Между тези две части на присъдата не може да има противоречие.

В диспозитива на атакуваната присъда е отразено , че на

23.08.2020г подсъдимите Г. и И. в съучастие като съизвършители влезли в чуждо жилище в с.Павелско като употребили сила и деянието е извършено нощем от три лица - престъпление по чл. 170, ал. 2, предл. 1 и 3, във вр. с ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. В мотивите на присъдата е прието за установено от фактическа страна , че влизането в дома на Н. е извършено само от две лица-Г. и И. . Налице е противоречие между диспозитив и мотиви, като това противоречие не позволява да се установи каква е действителната воля на съда относно участието на соченото в диспозитива трето лице /неназовано по име/ в извършване на инкриминираното деяние по чл. 170 ал.2 от НК.

Налице е и вътрешно противоречие в мотивите .На страница 18 от изготвените мотиви съдът посочил , че от обективна страна всеки един от подсъдимите / които са трима / чрез свои действия е влязъл нощем в чуждо жилище, като е употребена сила и подсъдимите са извършили състав на престъпление по чл. 170 ал.2 от НК. По нататък е направен извод за извършено деяние от субективна страна само от двамата подсъдими.

Противоречието между диспозитив и мотивите на присъдата , включително и вътрешно противоречие на мотивите, води до извод за допуснато неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила.

Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд обуславя отмяна на атакуваната присъда в цялост , като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав от първоинстанционния съд .

Воден от изложеното и на основание чл. 334 т.1 във връзка с чл. 348 ал 1 т .2 във връзка с ал.3 т.2 от НПК съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 2/19.06.2023г по нохд 55 /2022г по описа на РС-Чепеларе и ВРЪЩА делото на РС-Чепеларе за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6