Акт от 05.12.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1558 гр. Варна, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Константин Д. И.

Членове:Мая Недкова мл. с. Ивелина Чавдарова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20213100500015 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е във втора фаза по извършване на съдебна делба.

Образувано е по:

1. въззивна жалба с вх. № 263444/31.08.2020г. от В. Х. З. с ЕГН **********, Н. З. З. с ЕГН **********, Т. З. З. с ЕГН ********** и Х. З. З. с ЕГН **********, всички от ***, действащи чрез пълномощника си адв. П. Т. от АК Варна, срещу Решение № 3736/06.08.2020г., постановено по гр.д. № 11889/2014г. по описа на PC – Варна, в частта, с която е постановено да бъдат изнесени на публична продан допуснатите до делба недвижими имоти, а именно:

– *** по плана на ***, одобрен със заповед №9008 от 18.11.1966г. на председателя на ОНС – Варна, с площ от 1750 кв.м., при граници: от две страни път и ***, ведно с изградените в него навес с площ от 25 кв.м., намиращ се на югоизточната стена на къщата и на югозападната граница на имота и стопанска постройка с площ от 25 кв.м., намираща се непосредствено до навеса на югоизток и на югозападната граница на имота, и – двуетажна жилищна сграда с РЗП 120 кв.м., първият етаж на която се състои от три стаи, коридор и баня, вторият етаж от три стаи, антре и предверие, находяща се в северозападната част на *** по плана на ***, одобрен със Заповед №9008 от 18.11.1996г. на председателя на ОНС – Варна, с площ от 1750 кв.м., при граници: от две страни път и ***, както и в частта 1 за разноските, с която жалбоподателите са осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, държавна такса в размер на по 670,66 лв. за всеки от тях.

В жалбата е застъпено становище за неправилност на атакуваното решение. Оспорва се решаващият извод на ВРС, че способът по чл.353 ГПК е неприложим. Твърди се че с изнасянето на допуснатите до делба имоти на публична продан се нарушава основният принцип, произтичащ от чл.69, ал.2 ЗН, според който всеки от съделителите при възможност следва да получи дял в натура. Излага се, че в случая е налице такава възможност, доколкото за *** е започната процедура по чл.201 ЗУТ, а също така и двете страни по колена са заявили, че считат реалното поделяне на имота за удобно, независимо, че само единият от бъдещите новообразуваните имоти е застроен с жилищна сграда. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски за изменение на ПУП и изготвена частна експертиза за доброволна делба, доколкото по делото са представени доказателства за започната процедура по чл. 201 ЗУТ и са осъществени разходи от ищците.

В срока по чл. 263 ГПК от насрещната страна М. Н. И., чрез процесуалния представител адв. Б. Б., е депозиран отговор на въззивната жалба, в който се застъпва становище за нейната основателност по аргументи, сходни с изложените в нея.

2. въззивна жалба с вх. № 265189/10.09.2020г. , депозирана от М. Н. И. с ЕГН: **********, от ***, действаща чрез процесуалния си представител адв. Б., с която постановеното по гр.д. № 11889/2014г. по описа на PC – Варна Решение № 3736/06.08.2020г. се обжалва с твърдения за неправилност и необоснованост. Оспорва се избраният от ВРС способ за ликвидиране на съсобствеността, като се излагат подробни съображения в тази насока. Моли се за отмяна на атакуваното решение изцяло и постановяване на ново, с което да се определи друг способ за ликвидиране на съсобствеността, а направените от ищците претенции по сметки да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263 ГПК от В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З., действащи чрез пълномощника си адв. Т., е депозиран отговор на въззивната жалба, в който по отношение на отправеното с последната искане въззивната инстанция да определи друг способ за ликвидиране на съсобствеността, се излага, че с оглед диспозитивното начало е недопустимо съдът по своя инициатива да определя такъв способ.

В открито съдебно заседание въззивниците В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х.

З. З. се представляват от адв. Т., който поддържа депозираните, съответно жалба и отговор, по съображенията, изложени в тях. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата М. Н. И. се представлява от адв. Б., който поддържа подадените от нея жалба и писмен отговор по жалбата на насрещните страни.

Моли за присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

С влязлото в сила Решение № 688 от 12.02.2015г., постановено по гр. д.

№ 11889/2014г. по описа на РС – Варна, е допусната делба между В. Х. З., Н.

2

З. З., Т. З. З., Х. З. З. и М. Н. И., на следните недвижими имоти и при следните квоти:

– недвижим имот, представляващ *** по плана на ***, одобрен със заповед № 9008 от 18.11.1966г. на председателя на ОНС – Варна, с площ от 1750 кв.м., при граници: от две страни път и ***, ведно с изградените в него навес с площ от 25 кв.м., намиращ се на югоизточната стена на къщата и на югозападната граница на имота и стопанска постройка с площ от 25 кв.м., намираща се непосредствено до навеса на югоизток и на югозападната граница на имота, при квоти: по 591,25/2565 идеални части за всеки от съделителите В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З., както и 200/2565 идеални части за М. Н. И.;

– двуетажна жилищна сграда с РЗП 120 кв.м., първият етаж на която се състои от три стаи, коридор и баня, вторият етаж от три стаи, антре и предверие, находяща се в северозападната част на *** по плана на ***, одобрен със Заповед №9008 от 18.11.1996г. на председателя на ОНС – Варна, с площ от 1750 кв.м., при граници: от две страни път и ***, при квоти: по 1/8 идеална част за всеки от съделителите В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З., както и 1/2 идеална част за М. Н. И..

Настоящият съдебен състав на ОС – Варна, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и депозираните отговори по тях, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Депозираните въззивни жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.

Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.

Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата (жалбите) оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според настоящия съдебен състав, в разглеждания случай не се установява.

Наведените и в двете въззивни жалби оплаквания касаят определения от ВРС способ за извършване на делбата – изнасяне на допуснатите до делба недвижими имоти на публична продан.

3

В тази връзка настоящият състав на ОС – Варна намира следното:

С действащия ГПК законодателят е предвидил четири способа за извършване на делбата, а именно: възлагане на неподеляемо жилище (чл. 349 ГПК), теглене на жребий (чл. 352 ГПК), разпределяне на имотите между съделителите (чл. 353 ГПК) и публична продан, в случаите, когато делбеното имущество е неподеляемо (чл. 348 ГПК).

Не е спорно по делото, а и се установява от заключенията по допуснатите в първата инстанция, съотв. първоначална и повторна съдебно-технически експертизи, които въззивният съдебен състав кредитира като обективно изготвени и даващи обоснован отговор на поставените задачи, че процесната двуетажна жилищна сграда е реално неподеляема.

С протоколно определение от 18.09.2020г. по гр.д. № 11889/2014г. по описа на PC – Варна е приета за съвместно разглеждане своевременно заявена (в първото заседание по делото след допускане на делбата) претенция от съделителите В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З. по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в техен общ цял (като наследници от коляното на З. Н. З.) на процесната двуетажна жилищна сграда с РЗП 120 кв.м., първият етаж на която се състои от три стаи, коридор и баня, вторият етаж от три стаи, антре и предверие, находяща се в северозападната част на *** по плана на ***, одобрен със Заповед № 9008 от 18.11.1996г. на председателя на ОНС – Варна, с площ от 1750 кв.м., при граници: от две страни път и ***. Претенцията е обоснована с твърдения, че и четиримата посочени съделители са живели в имота към момента на смъртта, както на техния баща и пряк наследодател З.

Н. З. през 2013г., така и към момента на смъртта на общия наследодател и баща на З. З. – Н. З. Т. през 1988г., като никой от тях не притежава друго жилище.

В законоустановения срок съделителката М. Н. И. не е направила искане за възлагане на процесния жилищен имот.

Съгласно чл. 349, ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при открИ.е на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Анализът на цитираната законова разпоредба обосновава извода, че основателността на претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на неподеляемо жилище на съделител (или в общ дял на група съделители) е обусловена от наличието на следните положителни предпоставки: делбеният недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем; съсобствеността между страните върху този имот да произтича единствено от юридическия факт на наследяването; имотът да е служил за жилище на наследодателя и наследникът, предявил претенцията да е живял в него към момента на открИ.е на наследството на общия наследодател. Въведено е и отрицателното условие – наследникът, отправил възлагателната претенция, да не притежава друго жилище (в този смисъл и ТР № 1/19.05.2004г. по гр.д. № 1/2004г., ОСГК на ВКС).

В настоящия случай съществуването на всички горепосочени положителни предпоставки не е спорно между страните по делото. Спор 4 липсва и относно предвиденото в закона отрицателно условие – липсата на друго жилище от отправилите възлагателната претенция съделители. Наред с това всеки от последните, а именно В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З. е представил декларация, че не притежава друго жилище. В тази връзка не може да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на фактическия състав по чл. 349, ал. 2 ГПК, поради липсата на ангажирани от съделителите с възлагателна претенция доказателства относно липсата на притежавано от тях друго жилище. Доколкото се касае за отрицателен факт, при оспорването му от друг съделител, то именно последният следва да установи наличието на друго жилище. В настоящия случай, както вече беше посочено, отразеното в депозираните и приети като писмени доказателства по делото декларации не е оспорено от М. Н. И., нито са представени доказателства за противното.

Предвид това, въззивната инстанция, че възлагателната претенция на съделителите именно В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З. по чл. 349, ал. 2 ГПК е основателна и следва да бъде уважена, като процесната двуетажна жилищна сграда им бъде възложена в общ дял като наследници от коляното на З. Н. З. и съобразно изричната им воля в този смисъл.