Решение № 5109 от 18.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5109 гр. Пловдив, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330109851 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от "Б. и С." ООД с ЕИК:

201087177, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

„Митрополит Панарет“ № 3, против „СТ-АУТО ГРУП“ ЕООД с ЕИК 206979595, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, жк „Тракия“, бл. 186, вх. Д, ет. 2, ап. 8, с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за главница в размер на 4 500 лв., представляваща продажната цена по Договор за покупко-продажба на МПС №** от 04.08.2022 г. относно лек автомобил с марка: WV, модел: Пасат 1.9, рама № *********, за което е издадена Фактура №** от 04.08.2022 г., ведно със законната лихва от 10.04.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 6435/2024 г. по описа на РС – Пловдив.

Сочи се, че на 04.08.2022 г. между страните е сключен Договор за покупко-продажба на МПС №**, с който ищецът е продал на ответника следния лек автомобил: марка: WV, модел: Пасат 1.9, рама № *********, за сумата от 4 500 лв. Сочи се, че автомобилът е предаден на купувача, а за извършената сделка продавачът е издал фактура №**/ 04.08.2022 г. Твърди се, че фактурата е получена от управителя на ответното дружество, който я е подписал и е сложил печат на Дружеството, като падежът на задължението е датата на издаване на фактурата.

Отправя искане за присъждане на разноските от заповедното и исковото производства.

1

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата, с който ответникът счита исковата молба за неоснователна. Излага се, че до 29.11.2021 г. страните са били съдружници в ищцовото търговско дружество "Б. и С." ООД с ЕИК 201087177, което се занимава с покупко-продажба на автомобили. Твърди се, че през 2022г. дружеството "Б. и С." ООД изпада в неплатежоспособност спрямо свои кредитори и започва да разпродава имущество, за да покрие дълговете си, като предлага на СТ-АУТО ГРУП ЕООД да закупи няколко автомобила, един от които е посочения в исковата молба лек автомобил за сумата от 4 500 лв.

Признава се, че на 04.08.2022 г. ответникът е закупил процесния автомобил за сумата то 4 500 лв., за което е издадена посочената фактура.

Ответникът сочи, че цената по договора е платена в брой в деня на сделката в автосалон „Итали Карс“, стопанисван от ответното дружество пред свидетелите Г., П. и В. – собственици на други автосалони.

Отправено е искане за разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл.

318, ал. 1 и чл. 327, ал. 1 от ТЗ за заплащане на продажна цена.

Съдът е разпределил с доклада по делото в тежест на ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е сключен договор за търговски продажба на процесния лек автомобил, условията на договора, размера и падежа на задължението за заплащане на продажната цена, както и че ищецът е изпълнил своите задължения по договора, като е предал лекия автомобил на ответника.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, като установи и всички свои твърдения и възражения в отговора, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията, като е заплатил продажната цена.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск по чл. 422 от ГПК с оглед подаденото възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение.

Като безспорни между страните съдът е отделил следните факти и обстоятелства: сключен между страните Договор за покупко-продажба на МПС №** от 04.08.2022 г., с който ищецът е прехвърлил на ответника собствеността върху лек автомобил с марка: WV, модел: Пасат 1.9, рама № *********, за сумата от 4 500 лв.; за продажбата ищецът е издал Фактура №**/ 04.08.2022 г., подписана от ответника.

От приобщения по делото доказателствен материал се установява, че между страните е сключен Договор за покупко-продажба на МПС №** от 04.08.2022 г., с който ищецът е прехвърлил на ответника правото на собственост върху лек автомобил с марка „WV“ (Фолксваген), модел „Пасат 1.9“, рама № *********. В договора е уговорена цена за колата в размер на 4 500 лв. Ищецът е предал фактически на ответника процесния автомобил, 2 което обстоятелство не се оспорва от ответника. За продажбата ищецът е издал Фактура №**/ 04.08.2022 г., подписана от ответника, която е останала неплатена.

Изложените обстоятелства се установяват както от приложените от ищеца писмени доказателства, така и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което ответникът е осчетоводил на 24.09.2022 г. процесната фактура като задължение, платено в брой.

Съгласно Решение № 46 от 06.04.2017 г. по ГД № 60140/2016 г. на ВКС, I ГО „включването на фактурата в дневника за покупко-продажби на ответника, както и фактът, че същият е ползвал данъчен кредит по нея, представлява недвусмислено признание както за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба на стоката, така и за доставка на същата“.

Осчетоводяването на фактурата се приема от съда като признание, че ответникът приема изпълнението по договора. От което следва извода, че дължи заплащане на сумата по фактурата.

Въпреки че беше разпределено с доклада по делото в тежест на ответника да докаже, че е заплатил търсената сума, същият не успя да го докаже, поради което съдът счита, че търсената сума е останала незаплатена.

Размерът на задължението за главница се установява от приложената от ищеца фактура, която е осчетоводена от ответника. Падежът на задължението е настъпил на 19.08.2022 г. Съдът достига до този извод, понеже в договора и във фактурата не е уговорен падеж, поради което се прилага разпоредбата на чл. 303а, ал. 3, изр. 1 от ТЗ и срокът настъпва в 14дневен срок, считано от получаването на фактурата. Безспорно е установено, че ответникът е подписал процесната фактура, а и в чл. 4 от договора е посочено, че фактурата е предадена на ответника, поради което същата е получена от ответника на 04.08.2024 г.

Съдът намира, че исковата претенция за главница е основателна и е доказана по основание и размер.

По разноските:

Ищецът е направил разноски в размер на 180 лв. за държавна такса за двете производства и 200 лв. за депозит за ССчЕ за исковото производство.

Поискано е присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за заповедното производство и 700 лв. за исковото производство, заплатени в брой и доказани с договорите за правна помощ, имащи характер на разписки за получаване на парите (по арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК).

Ответникът в отговора на исковата молба е навел възражение за прекомерност на 90 лв. разноски по изпълнително дело и адвокатско възнаграждение предвид липсата на основание за образуване на изпълнително дело. Съдът намира, че такива разноски по изпълнително дело не се претендират от ищеца, както и че искания адвокатски хонорар не е прекомерен, тъй като е под минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждение и делото не представлява фактическа и правна сложност. Поради което възражението за прекомерност е неоснователно.

При този изход на делото ищецът има право на разноски в общ размер на 1 580 лв.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл.

318, ал. 1 и чл. 327, ал. 1 от ТЗ, че „СТ-АУТО ГРУП“ ЕООД с ЕИК 206979595, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, жк „Тракия“, бл. 186, вх. Д, ет. 2, ап. 8, дължи на "Б. и С." ООД с ЕИК: 201087177, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Митрополит Панарет“ № 3, сума в размер на 4 500 лв., представляваща продажната цена по Договор за покупко-продажба на МПС №** от 04.08.2022 г., сключен между страните относно лек автомобил с марка „WV“ (Фолксваген), модел „Пасат 1.9“, рама № *********, за което е издадена Фактура №** от 04.08.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда н а 10.04.2024 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 6435/2024 г. по описа на РС – Пловдив.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „СТ-АУТО ГРУП“ ЕООД с ЕИК 206979595, да заплати на „СТ-АУТО ГРУП“ ЕООД с ЕИК 206979595, сумата в размер на 1 580 лв. – сторени разноски в заповедното и в исковото производства.

Банкова сметка, по която може да бъдат заплатени вземанията на ищеца: IBAN: ********************************.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4