Протокол № 2838 от 04.08.2022, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 2838 гр. София, 02.08.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 19 СЪСТАВ, в публично заседание на втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежина Колева при участието на секретаря Красимира Й. Динева и прокурора Г. П. Кюркч.

Сложи за разглеждане докладваното от Снежина Колева Частно наказателно дело № 20221100202385 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

За СГП се явява прокурор К..

За Началника на затвора, редовно уведомен, се явява инспектор Г..

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ ЕМ. Д. М., редовно призовано от СЦЗ, доведен, явява се лично и с адв. К., служебен защитник, назначен.

СЪДЪТ разпореди да се махнат крачните белезници на осъденото лице.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Е.М.: Искам отвод на прокурора, искам отвод и на съда.

Отвод на прокурора искам, защото спрямо мен в този СГС, СГП бездейства по повдигнатите от мен въпроси, за това че съм осъден по непредявено обвинение и че срещу мен са извършени престъпления от магистрати. Вече СпП от 27.07.2022 г. не съществува и правоприемник на СпП е ГГП за престъпления, извършени от магистрати. Настоящият случай, по който съм - за условно предсрочно освобождаване представлява едно продължаващо престъпление, извършено от магистрати срещу мен от 2019 г., от съдиите от СпНС по дело № 102/2018 г. на АСНС, по което извън предмета на делото, очертан с обвинителния акт ме осъдиха по непредявени обвинения и фактически, за мен това е противозаконно лишаване от свобода - престъпление по чл.142, ал. 2 и ал. 4 от НК, вр. чл.

282 от НК, за което по настоящото дело съм уведомил СГП с жалба, на предишния прокурор я дадох лично в съдебното заседание и се намира в кориците на делото, тоест счита се, че прокуратурата е сезирана, но прокуратурата не си изпълнява задълженията по чл. 205, ал. 2 от НПК или да се самосезира и да приложи правилно закона, ами чрез абсолютно бездействие неглижира подадената жалба и също такава жалба за повтореното престъпление от съдиите на ВКС по КСД № 218/2018 г. на ВКС, където ВКС, без да има никакви 1 правомощия е допълнил, добавил, изменил и надградил обвинението и са ме осъдили за различна фактическа обстановка, за различни фактически положения, разкрити незаконно от съдиите в хода на наказателното производство, където ВКС няма такива правомощия.

Тази жалба, също подадена до СГС, до СГП по въпросното дело с предмет чл. 70 от НК стои в кориците на делото и по нея не се извършва абсолютно нищо. Говоря за жалба срещу съдиите от АСНС и ВКС, че са ме осъдили по непредявено обвинение и че са ме лишили противозаконно от свобода, като ми нарушават правата. Жалбата изрично аз съм я дал на предишния състав. В ГДИН има такива жалби. По делото не са придвижени. В предходното съдебно заседание, при другия състав ги входирах по делото лично и адвоката ми Ю..

СЪДЪТ уведомява осъденото лице, че жалбата, която е подал по делото пред предходен състав на съда с искане тя да бъде изпратена на СГП, видно от материалите по делото е била изпратена до надлежния й адресат.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Е.М.: Това са жалбите.

Искам да кажа, че СГП изобщо не желае да вземе каквото и да било отношение по тази подадена жалба от мен и всички прокурори в СГП, то в медиите много добре го казват, те са не независими прокурори съгласно ЗСВ, НПК и Конституцията в едно подчинено положение на Главния прокурор. Главният прокурор И.Г. участва в тази саморазправа с мен.

Това не е нормално дело и някакъв нормален съдебен казус. Тук не става въпрос за съдебна грешка. Става въпрос за враждебни, умишлено целенасочени действия срещу мен, които се явяват престъпни посегателства спрямо мен и спрямо обществените отношения в страната и кориците на Вашето дело, приложените доказателства поред мен и факта че и от кориците на вашето дело и приложените доказателства – обвинителни актове и присъди на АСНС и ВКС става ясно, че аз съм осъден по непредявено обвинение.

За какво искам отвод и на СГС? СГС, Вие използвате един жаргон, който е такъв е по отношение на това дело за условно предсрочно освобождаване – „осъденото лице“, но не може да се твърди за мен, че съм осъдено лице и това да е нормално, а аз съм произволно незаконно осъден по непредявени обвинения, което е различно от „осъденото лице“. Не може да се приеме, че не трябва да се разгледа обстоятелството дали изобщо е нормално да протече това производство по чл. 70 от НК, при положение, че има осъждане по непредявено обвинение и аз съм подал жалби до всички възможни институции, а институцията е една – прокуратурата на Република България. Тоест, има някакъв висящ правен казус, заради което поисках преюдициалното запитване. Правото на свобода и лична сигурност в ЕС, защитено от чл. 6 от хартата на ЕС и от чл. 5 от ЕКЗПЧ и чл. 9 от международния пакт за граждански и политически права важи за мен. Има забрана от тези закони за противозаконно и незаконно осъждане. В България даже има решение на ВКС, където абсолютно е забранено осъждането по непредявени обвинения за нови фактически обстоятелства, за обвинения, по които лицето не знае и не се е защитавало. Е, аз на какво УПО да се намирам, като изначало не е решен въпроса дали тази присъда изобщо е законна или е незаконна.

По отношение на Вас. Преюдициалното запитване е такъв инструмент, с който по 2 даден правен казус съдът има задължения, независимо, че не сте последна инстанция по чл.

267 от ДФЕС, да изпрати запитване до съда на ЕС в Люксембург за точно прилагане на правото на ЕС и правилно решаване на закона, като в самото ми искане до СГС, аз се уповавам на принципите на прилагане на правото на ЕС и тук е от изключително значение в настоящия случай, международния съд - съда на ЕС да реши как да се приложи правилно закона по наведените фактически и правни положения от мен в хода на това НЧД пред СГС.

Аз не знам как да кажа, прокуратурата и ГДИН искат аз да не бъда освобождаван от затвора, като и служителите на ГДИН твърдят, че аз не съм се бил покаял и не съм възприел присъдата, която е незаконна. Не мога аз да приема едно престъпно обстоятелство за законно, поради редица обстоятелства, закоето искам преюдициално запитване и молбата ми към аз е да си ревизирате определението или решението от първия път, където ми отказахте преюдициално запитване и да помислите правилно, и да ми дадете възможност писмено да го напиша, за да има някакво развитие по този казус. Разбирам, че с изтъкнатите доводи от мен към Вас като съдия от СГС по това производство, то се разтегля, но то е във връзка със самото производство, не е нещо извън предмета на делото, очертано от чл. 70 от НК, така че това дело си има предистория, има такива висящи правни казуси дали решенията на съдилищата, които са ме осъдили по непредявено обвинение са правилни и налице ли е непроизнасяне и нерешаване от фактическа и правна страна на делото, съгласно обвинителния акт. Това са неща значителни, които определят моето поведение и моята личност в местата за лишаване от свобода и съответно пред прокуратурата, СГС, ГДИН.

След като Вие ма лишите от тази правна възможност, аз сега няма какво да правя друго, освен фактически правозащитните органи в лицето на ГДИН, на прокуратурата, на съда ме тласкат аз да отивам и да завеждам дело, като тези въпроси могат да бъдат решени съгласно чл. 6 от ЕКЗПЧ и чл. 47 от хартата на ЕС – честен, безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, какъвто мисля че е настоящия, но след като не се получават нещата и се заобикалят всички закони по отношение на твърдяните от мен факти и правни норми и обстоятелства, смятам че съдът е предубеден.

Има едно решение на ЕС в Люксембурк № 78/18.07.2007 г. „ Lucchini“ С-119/2005 г., ECLI:EU:C:2007:434, в пар. 61 от това решение съдът е констатирал: „Освен това, в постоянната съдебна практика е видно, че националната юрисдикция, натоварена с прилагането рамките на своята компетентност на общностното право е длъжна да гарантира пълното действие на тези норми, като при необходимост, по собствена инициатива оставя без приложение разпоредбите на националното законодателство, което им противоречи“.

Настоящият случай е именно такъв.

Не искам нищо от съда. Искам просто да приложи на практика правото на ЕС. Това е по отношение на заявеното от мен.

СЪДЪТ предоставя възможност на страните да заявят становище по искането.

ПРОКУРОРЪТ: По отношение на поискания отвод на прокурора, считам че същия е неоснователен. Изведени са общи доводи и съждения. Следва да отбележа, че по така депозираните жалби от г-н М. са образувани прокурорски проверки, които са от 3 компетентност за произнасяне по същество единствено и само от наблюдаващите прокурори, съгласно чл. 144 от ЗСВ.

От друга страна, по така депозираните жалби срещу конкретни съдии и прокурори, компетентността да се произнесат е както Инспектората на ВСС, така и Специализирания отдел на СГП. Аз съм прокурор от отдел „Международен – изпълнение на наказанията и наказателно съдебен надзор“, поради което нямам функционалната компетентност да е произнасям от една страна.

От друга страна намирам, че следва да се приложи и решението на ОСНК на ВКС от 2018 г., съгласно което отводи, мотивирани с депозирани жаби срещу съдии и прокурори от конкретен съд, пред които има висящо дело, не е основание за приложението на чл. 29, ал. 2 от НПК, поради което намирам че не са налице процесуалните предпоставки за отвеждането ми от участие в настоящото производство, както и намирам че не са налице предпоставките за отвеждането на председателя на съдебния състав.

По отношение на преюдициалното запитване, намирам че не са налице предпоставките за отправяне на такова.

ИНСПЕКТОР Г.: Предоставям на съда.

ЗАЩИТАТА: По искането за отвод на прокурора, моля съда да прецени дали са налице необходимите процесуални предпоставки, така че окончателното решение предоставям на съда.

Що се касае до другите искания на моя подзащитен в това съдебно заседание, аз не съм участвал в тези съдебни производства, нямам съответната информация и затова не мога да взема становище, но по принцип, ако съдът счете, че са основателни исканията на моя подзащитен, моля да бъдат уважени.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Е.М.: По отношение заявеното, че ВКС и ВАС са били решили, че ако някой се жали от неправомерни действия на съда или на прокуратурата, или изобщо на лицата от ЗСВ, че заведени жалби, тъжби и т.н., това решение изначало е противозаконно, противоконституционно, неморално и в нарушение правата на човека и на практиката на ЕСПЧ и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България и принципите на прилагане правото на ЕС и ООН то се обезсилва, дерогира се, защото, както знаете има може би стотици дела за нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧ на ЕСПЧ именно за такива обстоятелство. Това, че ВКС под натиск на партията ГЕРБ са били решили да изготвят някакъв, меко казано пасквил, това не обвързва СГС с решението на тези съдилища, така че да оставите без уважение искането на прокурора.

По направените искания за отвод, съдът ще започне с искането, което касае отвод на състава на съда.

Страната го мотивира с обстоятелството, на първо място с отказ да бъде уважено искане за отправяне на преюдициално искане. Респективно, така мотивирано съдът намира 4 изложените от Е.М. съображения за отвеждане на състава на съда за неоснователни.

Произнасянето в хода на делото по въпроси, свързани с движението му, със събиране на доказателствата, не могат да обусловят в разумна степен извод, че удовлетворяването, респективно неудовлетворяването на исканията на страната обосновава извод за предубеденост или заинтересованост на състава на съда, направил произнасяне. Такова е становището на съда и в конкретния случай, като основания, които да мотивират нов и различен извод по този въпрос не са налице. В принципен план, това е трайна практика, прилагана от съдилищата, а и от настоящия състав на съда, поради което съдът счита, че не са налице основания за отвеждането му от разглеждане на делото.

С оглед горното и на основание чл. 31, ал. 4 от НПК, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на състава на съда.