Решение № 6331 от 22.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6331 гр. София, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100508583 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20224823 от 21.12.2021г., постановено по гр.дело №13712/2021г. по описа на СРС, I Г.О., 124-ти състав, е отхвърлен предявения от Ф. С. Б., с ЕГН **********, срещу "БАНКА ДСК" АД, с ЕИК 121830616, иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20000.00 лв., представляваща преведени и изтеглени парични средства от две банкови сметки – BG**** и BG****, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане, ведно със сумите за банкови такси, начислени при извършване на неоторизираните операции, ведно с лихвите по депозитите за периода от 17.03.2017г. до 19.09.2017г. по банкова сметка - BG****, ведно с лихвите по депозитите за периода от 27.09.2017г. до 22.01.2018г. по банкова сметка - BG****. С решението е осъдена Ф.

С. Б., с ЕГН **********, да заплати на "БАНКА ДСК" АД, с ЕИК 121830616, сумата от 360 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ищцата - Ф. С. Б., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Н. С., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решение №20224823 от 21.12.2021г., постановено по гр.дело №13712/2021г. по описа на СРС, I Г.О., 124-ти състав, като са инвокирани доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност обжалвания съдебен акт, като постановен в пълно противоречие на събраните по делото доказателства, при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Поддържа се, че от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин факта, че от откритите на 1 името на ищцата банкови сметки в "Експресбанк" АД, с правоприемник "Банка ДСК" АД, за посочените в исковата молба периоди са били извършени множество парични преводи в полза на трети лица, в т.ч. и теглене на суми, без знанието и съгласието на ищцата, което е достатъчно основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника да върне /да изплати/ изтеглените парични суми на титуляра на сметката.

Поддържа се още, че неправилно първостепенният съд е кредитирал представената с отговора на исковата молба декларация от ищцата, с която е потвърдила извършените операции от банковите й сметки. Твърди се, че посочената декларация е съставена от служители на банката, които са се възползвали от напредналата възраст на ищцата и са я въвели в заблуждение, за да я подпише и по този начин са нарушили императивни правни норми, които регламентират реда за разпореждане с банкови вложения на ищцата. Допълнителни аргументи в горния смисъл са изложени и в писмена защита.

По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение на СРС и да постанови друго решение, с което да уважи предявените осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД като основателни и доказани.

Въззиваемата страна - "БАНКА ДСК" АД, с ЕИК 121830616, чрез процесуален представител юрисконсулт Св.Л., с приложено пълномощно, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба.

Изложени са аргументи, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства като е приел, че не са доказани основанията в закона за ангажиране на отговорността на ответника да изплати изтеглените парични суми от процесните банкови сметки н а титуляра на сметките и е обосновал правилен извод за неоснователност на предявените искове.

Допълнителни аргументи в горния смисъл са изложени и в писмена защита. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение на СРС. Претендира присъждане на разноски на основание чл.78, ал.8 ГПК за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Трето лице – помагач – Е. М. П., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.В. К., с надлежно учредена представителна власт, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Наведени са съображения, че първоинстанционният съд е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и е достигнал до единствения правилен правен извод за неоснователност на предявените искови претенции. Твърди се, че неправилен е доводът във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е кредитирал представената и приета като писмено доказателство декларация на ищцата от 29.05.2018г., с която същата потвърждава всички извършени от банковите й сметки операции –тегления и плащания. Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е обсъдил в съвкупност с останалите доказателства приетата декларация на ищцата от 29.05.2018г. и е приел, че представлява годно писмено доказателство, от което се установяват релевантни за спора факти и обстоятелства. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение на СРС, постановено при спазване на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Предявени е от Ф. С. Б., с ЕГН **********, срещу "БАНКА ДСК" АД, с ЕИК 121830616, при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.421, ал.1 ТЗ във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и 2 събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, на основание на които е обоснован окончателен извод за неоснователност на предявените осъдителни искове с правно основание чл.421, ал.1 ТЗ във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В конкретния случай от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага извода, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения на основание сключени договори за банков паричен влог - договор за откриване на разплащателна сметка BG****, както и договор за откриване на спестовна сметка BG****, в банка - "Експресбанк" АД, с правоприемник "Банка ДСК" АД, и титуляр Ф. С. Б., във връзка с които ищцата е депозирала процесните суми в банката, срещу поето насрещно задължение на банката да съхранява за неопределен срок внесените и постъпилите по сметка на ищцата парични средства по откритите банкови сметки, както да върне /да изплати/ при поискване вложените суми на титуляра на сметката или по негово нареждане на други лица. На следващо място не се спори между страните, а и от доказателствата по делото - приета като неоспорена от 3 страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че по банкова сметка BG**** за периода от 17.03.2017г. до 19.09.2017г. са били извършени 32 банкови операции като са преведени на трети лица парични суми в общ размер на 11425 лв.; както и по банкова сметка BG**** за периода от 27.09.2017г. до 22.01.2018г. са били извършени 35 банкови операции като са преведени на трети лица, както и са изтеглени парични суми в общ размер на 8575 лв..

Спорът между страните, пренесен и пред настоящата инстанция е относно факта дали извършените от процесните банкови сметки за посочените периоди банкови операции – преводи на парични средства в полза на трети лица, както и теглене на парични суми, са осъществени със знанието и съгласието на ищцата, съответно налице ли е основание същата да претендира от ответника -"Банка ДСК" АД, който е универсален правоприемник на "Експресбанк" АД, да върне /да й изплати/ процесните суми.

В разглеждания случай не може да бъде споделен доводът на въззивника, че извършените от процесните банкови сметки за посочените в исковата молба периоди банкови операции – множество парични преводи в полза на трети лица, в т.ч. и теглене на суми, са осъществени без знанието и съгласието на ищцата. В случая при доказателствена тежест на въззивника-ищца по делото не са ангажирани каквито и да е било доказателства относно твърдението на ищцата, че от процесните й банкови сметки, открити в "Експресбанк" АД, са били извършени от третото лице - помагач - Е.

М. П. нерегламентирани преводи на парични суми в полза на трети лица, съответно теглене на парични суми в нейно отсъствие, без нейно знание и съгласие. Напротив въззивният съд намира, че в приетата по делото декларация за потвърждаване на операции по банкови сметки, открити в "Експресбанк" АД, изходяща от ищцата, с дата - 29.05.2018г., се съдържа безусловно потвърждаване от страна на ищцата, като титуляр на процесните банкови сметки, на всички операции, трансакции и движение по сметките й. Така приетата по делото декларация за потвърждаване на операции по банкови сметки, открити в "Експресбанк" АД, изходяща от ищцата, с дата 29.05.2018г., съставлява недвусмислено и изрично признание на неизгодни за ищцата обстоятелства, а именно че е знаела за извършените о т процесните банкови сметки в "Експресбанк" АД за посочените в исковата молба периоди банкови операции – множество парични преводи в полза на трети лица, в т.ч. и теглене на суми. В хода на исковото производство посоченият частен писмен документ не е бил оспорен от ищцата относно автентичността и верността на същия, поради което е бил приет като неоспорено доказателство по делото. Същият е оспорен от ищцата и то за първи път пред въззивната инстанция единствено с довод за това, че служители на банката са се възползвали от напредналата възраст на ищцата и са я заблудили да подпише процесната декларация. Така релевирания довод се явява преклудиран и не следва да бъде обсъждан от СГС. Независимо от настъпилата преклузия и само за пълнота въззивният съд намира да посочи, че въззивника не сочи доказателства досежно твърдението си, че е била въведена в заблуждение да подпише процесната декларация от 29.05.2018г.. Настоящият състав счита, че при преценката по реда на чл.175 ГПК на посочения, изходящ от ищцата частен писмен документ, чиято автентичност и вярност не е била оспорена от ищцата, съставлява извънсъдебно признание на ищцата за неблагоприятни за нея факти, и същият следва да се цени от съда с оглед на останалите събрани по делото доказателства.

Разпечатката съдържа 31 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f7d5ef0-75e5-4dce-969e-a3b21e6abc76