Решение № 117 от 06.08.2026, Районен съд - Бяла

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Бяла, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20264510100149 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „БАНКА ДСК“ АД срещу И. М. Й. и А. Е. И..

Ищецът твърди, че на 20.03.2023 г. между него като кредитодател и ответницата И. М. Й. като кредитополучал е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който ответницата получила сумата от 33 534 лева. Твърди, че ответницата Й. се задължила да върне предоставения й кредит съгласно погасителния план, но изпаднала в забава за погасяване на задълженията по кредита, довело до предсрочна изискуемост на кредита на 29.12.2023 г. Твърди още, че на 12.01.2024 г. между ответницата Й. и ответницата А. Е. И. бил сключен договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том **, рег. № ***, дело № ***/2024 г. по описа на нотариус С.Я. Й., рег.№ *** на НК, при реда и условията на който ответницата Й. прехвърлила на ответницата И. правото на собственост на ½ ид.ч. върху следните недвижими имоти: сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, построени в общински поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: с.П.К., ул.“Х.Д.“ № ***. Сочи, че се снабдил с изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 338/2024 г. по описа на Районен съд – Бяла.

При тези твърдения се претендира обявяване на относителна недействителност по отношение на „БАНКА ДСК“ АД на извършените от И.

М. Й. в полза на А. Е. И. сделки, с които са дарени сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, за ½ идеална част от сградите. Претендират се и разноски за производството.

По реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК са постъпили отговори на 1 исковата молба от ответниците. Всеки от ответниците навежда възражение за недопустимост на исковете поради нередовност на исковата молба, като твърди, че атакуваните разпоредителни сделки представляват разпореждане с имот в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/, придобит по време на брака между ответницата И. Й. и лицето Валентин Иванов Йорданов и развива доводи и съображения, че искът по чл.135 от ЗЗД следва да бъде насочен към разваляне на цялата увреждаща сделка и ответници по иска следва да бъдат както приобретателят по сделката, така и двамата съпрузи – прехвърлители, а не само съпругът – длъжник. На следващо място, ответницата Й. сочи, че договорът за кредит за текущо потребление е сключен между нея и „Банка ДСК” АД под условие и с множество модалитети – множество условия, срокове и тежести, от настъпването на които зависи действието на договора, като заема позиция, че вземането на кредитора не е възникнало и че този договор не установява наличие на действително възникнало вземане в ползата на банката нито към момента на подписването му, нито към момента на процесните сделки. Ответницата Й. навежда твърдения още, че задължението по договора е надлежно обезпечено в т.10 от договора за кредит със залог по сметка в „Банка ДСК“, като в договора за залог е посочено, че заложният кредитор блокира сметката в случай, че залогодателят не изпълнява задълженията си по договора за кредит и съответно, че сключеният договор има действие до окончателното погасяване на вземанията по договора за кредит. От своя страна ответницата И. твърди, че ответницата Й. е нейна свекърва, поради което заема становище, че не попада в кръга на изброените категории лица по чл.135 от ЗЗД. Ответницата И. твърди още, че към момента на сключване на договора за дарение не е знаела, че ответницата Й. е имала изтеглен кредит.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. С писмена молба, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Ф. И., моли за уважаване на исковата претенцията и подновява искането за разноски за производството, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответниците не се явяват и не се представляват в съдебно заседание.

Съдът, след като съобрази твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл.135, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Искът по чл.135, ал.1 от ЗЗД представлява средство за защита на кредитора в случай, че негов длъжник предприеме увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удоволетворението от него.

Исковата претенция, предмет на делото, съдът намира за допустима, тъй като изхожда от надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство, срещу ответници, които са пасивно легитимирани да отговоря по претенцията. В случая се атакува действие по разпореждане с имоти и исковете за прогласяване относителната недействителност на сделката следва да се предявят против двете страни по тази сделка /така Решение № 2373 от 12.X.1972 г. по гр.дело № 1959/72 г. на I ГО на ВС, мотивите на Тълкувателно решение № 7 от 13.01.2023 г. на ВКС по т.дело № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС/. Страните по сделката са задължителни другари и общото предявяване на иска срещу тях и тяхното участие в производството е 2 условие за допустимостта на процеса /така Решение от 14.02.2008 г. по т.дело № 676/2007 г. на ТК на ВКС/. Наведените от ответниците възражения за недопустимост на предявените искове съдът намира за неоснователни.

Процесуалноправната легитимация на страните следва от защитаваното субективно материално право, респективно от твърденията на ищеца относно претендираното спорно право. В случая липсват твърдения в исковата молба лицето В.И.Й. да е длъжник на ищеца, да е увредил ищеца, отчуждавайки свой имот, респективно няма предявен иск за обявяване относителна недействителност на сделка с предмет притежавани от лицето Валентин Иванов Йорданов идеални части от имот, поради което това лице не е пасивно процесуалноправно легитимирано по предявените искове, нито е налице хипотеза на задължително необходимо другарство между него и ответницата И. М. Й.. Дори и в случая да се касае за разпореждане с имот в режим на СИО към датата на разпореждането, следва да се има предвид, че Павловият иск /искът по чл.135, ал.1 от ЗЗД/ е облигационен, а не вещен иск и няма вещно действие и след отчуждаването на вещта, съпружеската имуществена общност върху нея се прекратява с настъпването на вещно-транслативното действие на разпореждането, като собственик на вещта е третото лице-приобретател. При уважаване на иск по чл.135 от ЗЗД сделката си остава действителна, имотът не се връща в патримониума на съпрузите и съпружеската имуществена общност върху него не се възстановява, а съпругът - недлъжник не е материалноправно легитимиран да отговаря по иска. Когато е предявен иск по чл.135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на разпоредителна сделка, извършена с имот - семейна имуществена общност за 1/2 ид. ч. от прехвърления имот, с която част се е разпоредил съпругът, който е лично задължен, тогава по иска отговаря съпругът - длъжник, а другият съпруг не е нито необходим, нито задължителен другар. В този случай липсва правен интерес от насочването на този иск и срещу съпруга - недлъжник. В този смисъл са постановките на Тълкувателно решение № 5/29.12.2014 г. по тълк.дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 50190/10.02.2023 г. по търг.дело № 1953/2021 г. на I ТО на ВКС, Решение № 19/14.02.2018 г. по гр.дело № 1766/2017 г. на III ГО на ВКС.

Разгледана по същество, исковата претенция се явява основателна.

Законовата разпоредба на чл.135, ал.1 от ЗЗД предвижда, че кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Знание за увреждане у лицето, с което длъжникът е договарял, законът изисква единствено при възмездно действие на длъжника.

Страните не спорят, че между „Банка ДСК“ АД и ответницата И. М. Й. е сключен договор за кредит за текущо потребление на 20.03.2023 г., като препис от същия е ангажиран с исковата молба – договорът е със страни „Банка ДСК“ АД като кредитодател и И. М. Й. като кредитополучател. Със същия е договорено отпускане от страна на ищцовата банка в полза на ответницата Й. кредит за текущо потребление в размер на 33534 лв. за рефинансиране на задължения на кретидополучателя по други сключени от него договори, за срок за издължаване - 120 месеца, с падежна дата на първата вноска: 20.04.2023 г., а на последната: 20.03.2033 г. Съгласно чл.4 от договора кредитът се усвоява чрез конкретно посочени три кредитни сметки, за които е отбелязано, че са с титуляр ответницата Й., като договорът е обезпечен със залог по сметка в „Банка ДСК“ /чл.10 от договора/, за което е сключен нарочен 3 договор от същата дата - 20.03.2023 г. със страни ищецът като залогоприемател и ответницата Й. като залогодател. Договорите, ведно с приложените към договора за кредит погасителен план и общи условия, са с положени подписи за кредитополучател/залогодател и кредитор/залогоприемател, подписите за кредитополучател/залогодател не са оспорени от ответника Й., поради което съдът приема, че в случая е налице възникнало облигационно правоотношение между нея и ищеца по повод на договор за кредит от 20.03.2023 г.

Ищецът представя и писмени доказателства - покана-уведомление изх.

№ 01-20-32880/22.12.2023 г. от името на ищеца до ответницата Й., ведно с разписка за връчване, извлечение от счетоводните книги на ищеца от 13.02.2024 г., заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 151/25.04.2024 г. и изпълнителен лист № 135/25.04.2024 г. по ЧГД № 338/2024 г. на Районен съд – Бяла, молба до ЧСИ В.М. с рег.№ *** на КЧСИ с вх.№ 31763/10.05.2024 г., видно от които банката –ищец е обявила кредита за предсрочно изискуем, като уведомлението е получено лично от ответницата Й. на 29.12.2023 г., а впоследствие банката се е снабдила с заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата Й. за вземанията по договора за кредит по реда на чл.417 от ГПК, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително производство срещу ответницата Й. – изп.дело № 20248330400460 на ЧСИ рег.№ 833 на КЧСИ. Независимо от това следва да бъде отбелязано, че за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД не е необходимо вземането на кредитора да е изискуемо или ликвидно, нито да бъде предварително установено с влязло в законна сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл.135 от ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор), става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането)/. Съдът може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо – така мотивите към т.2 от Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. по тълк.дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, а по делото нито се твърди, нито се установява наличието на влязло в сила съдебно решение, отричащо съществуването на вземането на ищеца по договора на кредит с ответницата Й., с който банката се легитимира като кредитор на последната. Ответницата Й. не оспорва получаването на заемната сума по договора за кредит, като по делото липсват доказателства същата да е възразила срещу издаденото срещу нея изпълнително основание /заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК/ за парични вземания по договора за кредит.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че твърденията на ответницата Й. за сключване на договора „под условие“ и с „множество модалитети“ са недоказани – процесният договор за кредит, ведно с приложения, не съдържа клаузи, установяващи наведените в тази насока твърдения от страна на ответницата Й.. В гражданското право модалитетът е допълнителен елемент към сделката/договора, чрез който страните влияят върху нейното действие във времето или го поставят в зависимост от определено обстоятелство /чл.25 от ЗЗД/. Модалитетът представлява уговорка за начина на действие на договора и може да бъде под формата на условие – бъдещо несигурно събитие, срок – бъдещо сигурно събитие или определен 4 момент, тежест – допълнително задължение, като в случая оплакванията на ответницата Й. са за наличието на модалитет във връзка с възникването на вземането, тоест касае се за отлагателно условие, при сбъдването на което ще възникнат правните последици на договора /уговореното между страните действие на договора/. Наличието на такава уговорка /модалитет/ не се установява от съдържанието на процесния договор, още повече и че тези твърдения на ответницата Й. са бланкетно заявени – не се твърди конкретно уговорено между страните по договора за кредит условие във връзка с действието на договора за в бъдеще, нито се сочи от ответницата конкретна договорна клауза, уреждаща такава уговорка.