Решение № 8925 от 14.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 76694/2024
- Вид
- Решение № 8925
- Подписан
- 14.05.2026
- Състав
- ЯНА МАРИО ФИЛИПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 70, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 70, ал. 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 75 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 75, т. 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 78, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 79, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 80, ал. 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 8925 гр. София, 14.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110176694 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от А. Б. Б. против „Обединена българска банка“ АД с искане за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 15 972,45 лева, представляваща общата стойност на 13 бр. неразрешени платежни операции, извършени в периода 16.03.2024 г. – 17.03.2024 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба на 23.12.2024 г. до окончателно изплащане на вземането. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за откриване и обслужване на разплащателна сметка с номер ***, както и договор за издаване и обслужване на дебитни карти на физически лица с номер на издадената дебитна карта ***, като ищцата разполагала по сметката си с 22000 лева. Представителят на страната поддържа, че на 17.03.2024 г. при теглене на сумата от 100 лева от банкомат, намиращ се в магазин от верига „Фантастико“ в гр. София, кв. „Драгалевци“, А. Б. установила наличност по дебитната си карта в размер на сумата от 5 800 лева, респ. установила липсата на 13 100 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата се свързала с дежурен оператор на банката и поискала незабавно дебитната карта да бъде блокирана. Представителят на ищеца поддържа, че в 20:56 часа на същия ден картата била блокирана. В исковата молба са изложени твърдения, че неоторизираните трансакции били на обща стойности 15972,45 лева, както следва: за сумата от 918,42 лв., при търговец Worldremit LTD, в гр. Лондон, Великобритания, на 16.03.2024 г.; за сумата от 1955,83 лв., при търговец ZEN.COM UAB VILNIUS LTU на 16.03.2024 г.; за сумата от 1492,43 лв. при търговец Worldremit LTD, на 16.03.2024 г.; за сумата от 391,17 лв. при търговец R Pay Warszawa Poland - Warszawa на 16.03.2024 г.; за сумата от 880,12 лв. при търговец N26 TOP-UP 493036428508DEV, на 16.03.2024 г.; за сумата от 918,42 лв. при търговец Worldremit LTD, London, на 17.03.2024 г.; за сумата от 1946,05 лв. при търговец ZEN.COM VAB VILNIUS LTU на 16.03.2024 г.; за сумата от 1492,43 лв. при търговец Worldremit LTD London на 17.03.2024 г.; за сумата от 1955,83 лв. при търговец ZEN.COM VAB VILNIUS LTU на 17.03.2024 г.; за сумата от 574,01 1 лв. при търговец Worldremit LTD London на 17.03.2024 г.; за сумата от 688,81 лв. при търговец Worldremit LTD London, на 16.03.2024 г.; за сумата от 803,1 лв. при търговец Worldremit LTD London, на 16.03.2024 г.; за сумата от 1955,83 лв. при търговец ZEN.COM VAB VILNIUS LTU, на 16.03.2024 г. На 18.03.2024 г. А. Б. подала формуляр за рекламация до ответната банка и оспорила платежните операции. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът отказал да приеме рекламацията и да възстанови сумите, тъй като било прието, че процесните платежни операции са разрешени с прилагане на задълбочено установяване на идентичността на платеца, съгласно уговореното в Общите условия на банката за издаване и използване на платежни дебитни и кредитни карти доколкото платежните операции са регистрирани в 3D Secure среда, като търговецът е изпратил коректно запитване за авторизация и идентификация от страна на картодържателя, като съответно клиентът е потвърдил плащането чрез картата си и били въведени всички персонализирани защитни характеристики на платежния инструмент. Процесуалният представител на страната поддържа, че картата е съхранявана от ищцата в нейния портфейл, друг човек не е имал достъп до платежния инструмент, никой не знае ПИН-кода и същият не е променян. В исковата молба са изложени твърдения, че на датите, на които са извършени процесните трансакции ищцата се е намира на територията на гр. София, не е посещавала чужди държави и не е закупувала стоки от посочените по-горе търговци. Представителят на страната поддържа, че в предходните дни А. Б. е била лишена от възможност да следи онлайн трансакциите от сметките си поради технически проблеми с мобилното приложение на ответната банка. В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата не е получавала текстови съобщения от банката за направените трансакции. Представителят на страната поддържа, че за случая е подаден сигнал в Прокуратурата, като в хода на преписката било установено, че се касае за престъпна дейност, извършена с хакерска атака, като прехвърлените средства са използване за покупка на криптовалути.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт Женя Стефанова оспорва исковата претенция. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че ищцата действително е клиент на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и е титуляр на разплащателна сметка с IBAN ***, като с приемно-предавателен протокол от 27.02.2024 г. е получила дебитна карта, издадена към сочената банкова сметка.
Представителят на дружеството поддържа, че на 17.03.2024 г. в 20:56 часа ищцата се свързала с телефонния център за обслужване на клиенти на банката и съобщила, че от 16.03.2024г. се опитвала да получи сума от „Еконт“ за продаден от нея хладилник. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че в проведените два разговора с телефонния център на банката ищцата споделила, че е комуникирала с купувач през „Вайбър“ и трябвало да получи продажната цена в размер на 160 лева посредством „Еконт“.
Ищцата споделила също така, че се опитвала два дни да приеме сумата, правила е множество опити, но банкирането й не работело, както и че при опит да получи сумата, купувачът я насочвал и тя му изпращала данни от банковите си карти и кодове за банкиране, както и че има екранни снимки от кореспонденцията си с него. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че при установяване на липсваща наличност служител в телефонния център блокирал картите. Представителят на ответника поддържа, че на 18.03.2024 г. ищцата подала формуляр за рекламация за неоторизирани трансакции, като е посочила, че не е използвала картата си за трансакции в интернет, че не е предоставяла данните на картата за извършване на плащане, резервация чрез телефон/поща или безналично плащане; че не е давала своята карта или номера и за извършване на проверка, дори да не е извършена реална трансакция по картата и др., като в подадената рекламация описаният в телефонните разговори случай с „Еконт“ не бил посочен, не били представени и екранните снимки. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е подала некоректна информация в депозираната рекламация, като видно от извлечение по сметка, същата е извършвала и разплащания в интернет на 13.03.2024 г. и на 12.03.2024 г. Извършената 2 вътрешна проверка установила, че картовите трансакции са реализирани в интернет среда с прилагане на задълбочено установяване на идентичността на платеца, с въвеждане на данните от платежната карта – номер на карта, дата на валидност и трицифрен код, отпечатан на гърба на картата, както и чрез въвеждане на ПИН/биометрична характеристика при вход в приложението „ОББ мобайл“. Предвид разрешаването на платежните операции посредством въвеждането на ПИН/биометрична характеристика, представителят на дружеството поддържа, че са изпълнени изискванията на приложимото законодателство за задълбочено установяване на идентичността на клиента чрез променливи елементи, свързващи операциите с конкретна сума и получател, затова платежните операции, предмет на оплакването са автентични. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че платежните операции са регистрирани в 3D Secure среда, като търговците са изпратили конкретно запитване за авторизация и идентификация от страна на картодържателя, като съответно са получили потвърждение на плащанията чрез картата, поради което при този механизъм, процесните операции се явяват разрешени по смисъла на ЗПУПС.
Представителят на дружеството поддържа, че операциите са точно регистрирани и осчетоводени, както в счетоводно-информационната система на банката, така и по сметката на ищцата, и не са засегнати от техническа повреда или друг недостатък в услугата. В отговора са изложени твърдения, че за извършване на описаните трансакции, техният автор е разполагал със следната информация: всички данни от пластиката на банковата карта, предадена лично от ищцата – номер на карта, дата на валидност, трицифрен код; потребителско име и парола на ищцата за вход в „ОББ онлайн“, необходими за активирането на мобилното приложение „ОББ Мобайл“; осъществявал е владение на мобилния апарат, на който е поставена СИМ картата с мобилен номер ***, на който е изпратено СМС съобщение с еднократна парола, необходима за активирането на мобилното приложение „ОББ Мобайл“, като за осъществяването на трансакцията е следвало да бъде отключено приложението „ОББ Мобайл“ със зададен пръстов отпечатък или посредством лицево разпознаване или друга биометрична характеристика, в зависимост от функционалностите на устройството, на което и инсталирано и активирано приложението „ОББ Мобайл“.
Представителят на страната поддържа, че активацията на приложението „ОББ Мобайл“ е извършена посредством коректно въведени данни на ищцата и еднократен код, изпратен на мобилния телефон на ищеца, а именно на 16.03.2024 г. в 12:49:41 и на 16.03.2024 г. в 12:51:44 часа. В депозирания отговор са изложени съображения, че процесните трансакции се явяват разрешени от платеца по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС във вр. чл. 70, ал. 3 ЗПУПС, като съгласието за изпълнение на платежната операция е дадено по реда и начина, уговорени между платеца и доставчика на платежни услуги и в този смисъл претенциите са неоснователни. В условията на евентуалност, в случай, че по делото не се установи плащанията да са извършени от ищеца е направено възражение за допусната груба небрежност при изпълнение на задълженията, произтичащи от разпоредбата на чл. 75 ЗПУПС да съхранява и предпазва от неразрешен достъп на трети лица до персонализирани средства за сигурност. В допълнение е отбелязано, че в случая не се касае за извършени действия от трети лица по „разбиване на пароли“ и осъществяване чрез специални умения на нерегламентиран достъп до данните в устройството на ищеца, а до негови собствени съзнателни действия по въвеждане на чувствителни данни в непроверен и очевидно неизходящ от банката електронен адрес, предвид което настоящата хипотеза представлява груба небрежност на потребителя на платежни услуги във връзка със сигурността при ползването на тези услуги. Предвид изложеното, представителят на ответника поддържа, че процесните трансакции са извършени от ищцата и са автентични, а в условията на евентуалност, че ищцата не е спазила задължителните препоръки и е действала при груба небрежност, като е предоставила всички необходими данни за разрешаване на трансакцията от трето лице, поради което и на основание чл. 80, ал. 3 ЗПУПС платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил с неизпълнението 3 на едно или повече от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС поради груба небрежност. По изложените съображения е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца да бъдат възложени направените от ответното дружество съдебни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗПУПС е да установи при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки: 1) наличието на валидно сключен между страните по делото договор за доставка на платежна услуга, по който ищецът е платец, а ответникът е доставчик; 2) извършени неразрешени плащания в периода от 16.03.2024 г. до 17.03.2024 г. с дебитна карта; 3) стойността на извършените неразрешени платежни операции; 4) своевременно уведомяване на ответника за констатираните от ищеца неразрешени платежни операции.