Решение № 5490 от 14.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5490 гр. София, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100511705 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 7640/06.07.2022 г. СРС, 151 с-в, по гр.д.№ 53060/2021 г. е признал за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Р. И. Й. дължи на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл.150, ЗЕ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 1 516,66 лв.-главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и сумата от 30,71 лв. за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. със законната лихва върху главниците, считено от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-18.06.2021 г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил главния иск за сумата над 1 516,66 лв. до пълния предявен размер от 1 594,82 лв., като неоснователен и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 192,76 лв.-законна лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2015 г.03.06.2021 г., както и сумата от 5,88 лв.-законна лихва за забава върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г.-03.06.2021 г., за които суми по ч.гр.д.№ 34954/2021 г. по описа на СРС, 151 1 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД като трето лицепомагач на страната на ищеца.

С решение № 4453/22.03.2023 г., влязло в сила на 20.04.2023 г., СРС е допуснал на основание чл.247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 7640/06.07.2022 г. по гр.д.№ 53060/2021 г. на СРС, 151 с-в, като в диспозитива на решението ЕГН на ответницата Р. И. Й. вместо „**********“ да се чете „**********“.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата Р. И. Й. в частта, с която са уважени исковете срещу нея за главници за топлинна енергия и дялово разпределение с оплаквания, че в посочената част същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила.Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че между страните е налице облигационно правоотношение, тъй като е подадена молба-декларация от друго лице за откриване на партида за имота.Твърди, че ищецът не е доказал размера на доставената топлинна енергия.Неправилно е уважен иска за дялово разпределение, без да са представени доказателства за основанието и размера им. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба- „Топлофикация София“ ЕАД оспорва същата, без да излага конкретни доводи.Твърди, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Третото лице-помагач-„Нелбо“ АД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„ТоплофикацияСофия” ЕАД твърди, че на 18.06.2021 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.№ 15560 срещу Р. И. Й. за сумата от 1 594,82 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2018 г.-м.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес:

2 гр.София, жк **** със законната лихва от 18.06.2021 г. до изплащане на вземането, 192,76 лв.-мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 03.06.2021 г., 30,71 лв.-главница за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. със законната лихва от 01.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и 5,88 лв.-мораторна лихва за периода 01.07.2018 г.-03.06.2021 г.С разпореждане по ч.гр.д.№ 34954/2021 г. на СРС, 151 с-в е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника и на ищеца е указано, че може да предяви иск относно вземането в 1-месечен срок.Твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответницата не е упражнила правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила ОУ.

Съгласно ОУ в сила от 2016 г. клиентът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им интернет страницата на дружеството, като лихва за забава се начислява само за задълженията по изготвените изравнителни сметки.Твърди, че ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасила задълженията си.Сградата, в която се намира имотът на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Нелбо” ЕАД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи сумата от 1 594,82 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2018 г.-м.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес: гр.София, жк **** със законната лихва от 18.06.2021 г. до изплащане на вземането, 192,76 лв.-мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 03.06.2021 г., 30,71 лв.-главница за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. със законната лихва от 01.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и 5,88 лв.-мораторна лихва за периода 01.07.2018 г.-03.06.2021 г.

3

Ответницата е оспорила исковете с твърдения, че не е в облигационно правоотношение с ищеца.Твърди, че не са налице основания за дължимост на суми за дялово разпределение, че не е установено поставянето й в забава за заплащане на претендираните суми за главница.Прави възражение за погасяване на вземането по давност.

Със заявление вх.№ 15560/18.06.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р. И. Й. за процесните суми.На 06.07.2021 г. СРС, 151 с-в, по ч.гр.д.№ 34954/21 г. е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Заявителят е уведомен за указанията за възможността да предяви установителен иск на 12.08.2021 г.Исковата молба е подадена на 13.09.2021 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

На 12.08.2002 г. ОС на ЕС, находяща се в гр.София, жк **** е взело решение за сключване на договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с ТАЕС „Нелбо инженеринг“ ООД.В списъка с етажни собственици срещу аб.№ 59168 фигурира името и подписа ответницата.

Представен е и договор от 20.08.2002 г., сключен между ЕС в гр.София, жк **** и „Нелбо инженеринг“ ООД за услугата дялово разпределение на топлиннае енергия.

Видно от договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 02.07.1991 г., сключен с нотариална заверка на подписите, Р. И. Й. е получила в свой дял и е станала собственик на апартамент № 86 в жк ****.

Представени са и извлечения от сметки за процесния период и съобщения към фактури, както и индивидуални детайлни справки от изравнителната сметка за сезони 2018/2019 г. и 2019/2020 г. на аб.№ 59168, талони за отчет на уредите за дялово разпределение за исковия период, подписани от ответницата като клиент.

От заключението на приетата по делото ТЕ, изготвена от в.л. М.Т. е установено, че според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР в процесния имот за исковия период има 1 бр.щранг лира без ИРРО, за която ФДР начислява служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход за сградатаЗа процесния период топлинната енергия за БГВ се начислява по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота.За същия период абонатът е осигурил достъп за проверка и отчет на водомера и главните отчети от 12.05.2019 г. и от 05.06.2020 г. са подписани.От отчетеното 4 количество топлинна енергия са приспадани технологичните разходи за сметка на доставчика на топлинна енергия.За процесния период общият топломер е бил годно СТИ, като метрологичните проверки са приключвали със заключение за съответствие.Дяловото разпределение е извършвано от „Нелбо“ ЕАД.Сумата за доставена топлинна енергия за процесния период възлиза на 1 516,65 лв., която е без предишни просрочени или неплатени сметки, без изравнявания за периоди извън процесния, без суми за дялово разпределение и без лихви.Сумите са начислени съгласно изискванията на действащата през процесния период нормативна уредба.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Л.Б. е установено, че няма данни за извършени плащания на процесните суми.Сумата за услугата дялово разпределение възлиза на 30,71 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предмет на въззивното производство са исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД в частта, с която същите са уважени.В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал възражение в срока по чл.414, ал.1 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Първоинстанционният съд е приел, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия в качеството й на собственик на процесния топлоснабден имот.По отношение на размера на доставената топлинна енергия съдът е кредитирал заключението на ТЕ.Съдът отхвърлил възражението за погасителна давност, като е приел, че от падежа на първото задължение на 16.07.2018 г. /съгласно чл.33, ал.2 от ОУ, приложими за процесния период/ до датата на подаване на заявлението на 18.06.2020 г. не е изтекъл срок от 3 години.По отношение на сумата за главница за дялово разпределение съдът е изложил съображения, че същата е дължима, тъй като същата е реално осъществена.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Решението е постановено 5 след обсъждане на всички събрани по делото и относими към правния спор доказателства и е обосновано.Не се установи при постановяването му да са допуснати нарушения на императивни материалноправни разпоредби.

Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според & 1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.По делото липсват доказателствата ответницата да е възразила срещу ОУ в предвидения срок.Ирелевантно е обстоятелството на чие име е открита партидата за имота.Следва да се добави, че ответницата е подписала документите за главен отчет в качеството й на клиент, същата е включена в списъка с етажни собственици и съгласно документите за изравнителни сметки същата фигурира като абонат с аб.№ 59168.Поради изложеното съдът счита, че ответницата като собственик на процесния топлоснабден имот има качеството на потребител на топлинна енергия.