Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 31 от 22.02.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Частно наказателно дело 6175/2023
Вид
Решение № 31
Подписан
22.02.2024
В сила
26.08.2024
Състав
Иван Коев, Силвия Борисова Русева, Диана Василева

Цитирани разпоредби

  • чл. 36, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 36, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 36, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 37 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 37, ал. 1, т. 5 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 39 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 40 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 40, ал. 1 и ал. 2 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 40, ал. 1, т. 1 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 40, ал. 1, т. 4 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 40, ал. 1, т. 5 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 40, ал. 1 и ал. 2 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 41, ал. 2 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 41, ал. 3 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 42, ал. 2 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 44 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 44, ал. 3 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 45, ал. 3 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 61 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 212а · Наказателен кодекс
  • чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 321, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 3, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 4, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 80, ал. 1 · Наказателен кодекс

Производството е по реда на чл. 44 и сл. от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).

Настоящото производство е образувано в Софийски градски съд по постъпило искане от Софийска градска прокуратура за допускане на изпълнение на Европейска заповед за арест (ЕЗА) по реда на чл. 44 ЗЕЕЗА, издадена на 12.10.2023 г. от съдия-следовател в районен съд – Бамбер – Федерална Република Германия, по производство № 3 Gs 664/2023 г., с цел провеждане на наказателно преследване срещу българския гражданин С. Р. Д. – искано лице, с ЕГН: **********, за извършено престъпление по § 263, чл. 1, ал. 3, изр. 2, т. 1 и т. 2, ал. 5, § 22, § 23, ал. 1, § 25, ал. 2, § 52 от Наказателния кодекс на Федерална Република Германия, което се наказва с "лишаване от свобода" за срок до 10 /десет/ години.

В открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция страните заявиха следното:

Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че са изпълнени законовите условия за изпълнение на ЕЗА, поради което следва да бъде предадено исканото лице на издалата ЕЗА държава. Прави се искане за вземане мярка за неотклонение на исканото лице при допускане изпълнение на ЕЗА, както и да се допусне предаване на иззетите и доброволно предадени движими вещи на издаващата страна.

Защитникът на исканото лице – адв. А. И. счита, че не са налице предпоставки за предаване на нейния подзащитен на немските власти. Заявява се, че е налице едно от факултативните основания за отказ да бъде изпълнена ЕЗА, а именно – чл. 40, ал. 1, т.

1 ЗЕЕЗА и чл. 4, т. 7 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13.06.2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки. Счита, деянията описани в издадената ЕЗА били извършени изцяло на територията на Република България и нямало никакви пречки разследването да бъде извършено от българските власти. Излагат се допълнителни подробни съображения за отказ да се допусне изпълнение на издадената ЕЗА срещу исканото лице. Излагайки всичките аргументи, защитникът моли да не бъде изпълнявана Европейската заповед за арест. В заключение – иска се при отказ да се предаде исканото лице на издаващата държава, да бъдат отменени и взетите срещу него мярка за неотклонение и мярка за процесуална принуда.

Исканото лице С. Д., се явява лично пред настоящия съдебен състав, наясно е със съдържанието на ЕЗА, предмет на разглеждане в настоящото производство. Заявява пред съда, че не е извършил описаните деяние в ЕЗА, не е ходил или посещавал в посочения период издаващата държава, както и изразява желание да не бъде предаван на немските власти. Твърди на следващо място, че във времето от узнаване за издадената ЕЗА е ангажирал адвокат в издаващата държава, но му е отговорено по електронната поща, че към този момент на адвоката му не са предоставени никакви документи и не му е оказано съдействие, като представя доказателства в тази насока.

Заявява, че не се притеснява да бъде разследван от българските власти, но не желае да бъде предаван и иска да остане в държавата към която принадлежи и да се грижи за децата си, едното от тях и с здравословни проблеми, и за съпругата му.

В изпълнение на процедурата по чл. 44, ал. 3 ЗЕЕЗА съдът разясни на исканото лице възможността за изразяване от негова страна на съгласие за доброволно предаване на издаващата държава, както и да направи отказ от прилагане на принципа на особеността по чл. 61 ЗЕЕЗА, и последиците от тези действия. В конкретния случай, исканото лице С. Д. не дава съгласие за предаване, както и не се отказва от принципа на особеността, поради което производството по делото се провежда по реда на чл. 44 ЗЕЕЗА.

1

Съдът като взе предвид становището на всяка една от страните по делото и като прецени всички събрани по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С. Р. Д., е роден на **** г., в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан (реабилитиран), женен с две деца, със средно образование, работещ в "А.Т.С.Е.Т." ЕООД, "П.К. ФЗЕ" и "М.", с ЕГН: **********.

С Европейска заповед за арест, издадена на 06.10.2023 г. от компетентен съдебен орган на Федерална Република Германия е поискано задържане и предаване на българския гражданин С. Р. Д., роден на **** г., в Република България.

Според буква "б" от ЕЗА по отношение на посоченото лице има издадена заповед за арест от 06.10.2023 г., издадена по дело № 3 Gs 664/2023 г. от съдия-следовател в районен съд – Бамберг – Федерална Република Германия.

Според буква "е" от ЕЗА заповедта за арест се издава във връзка с едно престъпление. В ЕЗА е посочено, че периодът, в който е извършено престъплението, е от 01.01.2022 г. до 11.10.2022 г., като също така е посочено, че отделните деяния са извършени в гр. София, България, като ощетените лица са се намирали на територията на издаващата страна – Нюрнберг, Манхайм и други места в Германия. Посочено е също така във "Факти и обстоятелства" че исканото лице най-късно от м. януари, 2022 г. до 11.10.2022 г. е бил част от престъпна група, в която извършителите обединили усилията си за съвместно и продължително извършване на измамни действия по смисъла на така наречената измама при кибертърговия. Посочено е още, че исканото лице е бил мениджър или управител на Колцентър, който се намирал на адрес: гр.

София, бул. ****, офис 6. Излагат се съображения, че описаните деяния са извършвани от служители на исканото лице, а той единствено предоставил на своите служители софтуера за платформата XTB Global, осигурявал им също и телефонни номера и данни на клиентите, банкови сметки за внасяне на сумите и достъп до VPN (очевидно се има предвид "виртуална частна мрежа"). Описани са 59 плащания в размер на общо 543 319.51 евро, както и три опита за постъпване на плащане на обща стойност от 16 650 евро, които са били неуспешни, като тези опити е посочено, че са били под организацията на исканото лице и негови служители.

В раздел I към буква "е" от ЕЗА, са отбелязани три извършени престъпления "участие в организирана престъпна група", "компютърни престъпления и престъпления, свързани с компютрите" и "мошеничество/измама".

В буква "g" от ЕЗА, е направено искане до изпълняващата държава при установяване на исканото лице, да бъде извършено изземване и предаване на намерените движими вещи в лицето и в дома му.

В срока предвиден по чл. 42, ал. 2 ЗЕЕЗА е получен и превод на български език от немски език на издадената ЕЗА срещу исканото лице.

На 24.10.2023 г., в гр. София, във връзка с постъпилите данни в шенгенската информационна система, че исканото лице и български гражданин, С. Р. Д. е обявен за международно издирване с издадена ЕЗА и е проведена от полицейски служители на МВР операция по неговото установяване и задържане. Лицето е установено и задържано, видно от заповед за задържане на лице с рег. № 3286зз-72 от 24.10.2023 г. по чл. 72, ал. 1, т. 6 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

В издадената ЕЗА е направено искане за изземване на вещи на исканото лице и поради тази причина с протокол за претърсване и изземване от 27.10.2023 г. от жилището – настоящ адрес на исканото лице С. Д., находящо се в гр. София, ул. ****, са иззети следните вещи: лаптоп "Asus", модел: "G513R" със сериен № N5NRK/>0138482OH, без захранващ кабел и зарядно устройство; мобилни телефони – 2 марки "Nokia" и "Verty" – не са могли да бъдат включени и не е установен техния IMEI (международен сериен идентификатор) номер; СИМ-карти с номера № 8931440301777548833 и № 8935901187091538359 на мобилен оператор "Мтел" (сегашно наименование "А1"); СИМ-карта на мобилен оператор "Виваком" без номер;

СИМ-карта на мобилен оператор "А1" с № 8935901990885118209 – (л. 116, 117 и 118 от съдебното производство /СП/).

Постъпили са справки от ЦАИС "Съдебен статус" за липса на осъждания в чужбина (л. 74 от СП) и от НСлС за липса на данни за неприключени наказателни производства за лицето на територията на Република България (л. 80 от СП).

В настоящото съдебно производство и в прокурорската преписка има постъпили множество медицински документи във връзка с влошено здравословно състояние на исканото лице С. Р. Д.. Представени са такива и на дъщеря му в последното открито съдебно заседание пред настоящата инстанция.

Изискани са от съда до издаващата държава гаранциите по чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА, като в тази връзка е постъпила гаранция (л. 123 от СП), че българския гражданин С. Р.

Д., ще бъде върнат в Република България с цел изпълнение на наказанието му в случай на окончателна осъдителна присъда в издаващата държава.

Представени са писмени доказателства във връзка с трудовата ангажираност на исканото лице Д. (л. 140-152 от СП), както и актуална справка за всички сключени трудови договори на исканото лице и превод на български език от получена електронна кореспонденция (имейл) от наетия от исканото лице адвокат в издаващата държава.

При така установената фактическа обстановка и събраните по делото писмени доказателства, съдът формира следните правни изводи:

В настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 3 ЗЕЕЗА, подлежи на установяване налице ли са условията за предаване на лицето по чл. 36 и чл. 41 и съществува ли някое от основанията за отказ и факултативните такива, визирани в текстовете на чл. 39 и чл. 40 от същия закон. При отговорите на тези въпроси, съдът упражнява и косвен контрол относно задължителната форма за валидност и минимално съдържание на ЕЗА.

Заповедта е издадена от компетентен орган на съдебната власт във Федерална Република Германия.

Европейската заповед за арест отговаря на формалните изисквания на българския закон и на посоченото Рамково решение на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002 г. за предаване на исканото лице, като в нея формално са посочени всички обстоятелства мотивирали издаването й. Попълнени са относимите параграфи предвидени в приложението към Рамковото решение и във формуляра на Европейската заповед за арест, следователно формално отговаря на изискванията на чл. 37 ЗЕЕЗА, като това не освобождава настоящия съдебен състав да извърши съдебен контрол за наличие на основанията за отказ и факултативните такива, вкл. дали не са допуснати нарушения при издаването на ЕЗА.

Налице са предпоставките по чл. 36, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗЕЕЗА.

1.Европейската заповед за арест е издадена за лице, извършило деяния, които се наказват съгласно правото на издаващата ЕЗА държава с лишаване от свобода;

2. Европейската заповед за арест е издадена за деяния, съставляващи престъпления и по НК на Република България – чл. 212а, чл. 321, ал. 3 и чл. 209 и сл.

НК, като по законите и на двете държави за тези деяния се предвижда наказание "Лишаване от свобода" не по-малко от три години;

3

3. Не се изисква двойна наказуемост.

Не е необходима гаранция по чл. 41, ал. 2 ЗЕЕЗА, тъй като за престъплението, за което се иска предаване не е предвидено наказание доживотен затвор.

Не са налице и абсолютните три предпоставки за отказ от допускане на предаване, посочени в чл. 39 ЗЕЕЗА, а именно:

1. Престъплението, за което е издадена заповедта, следва да е амнистирано в България и същевременно да попада в нейната юрисдикция;

2. Да е нарушен принципът non bis in idem – да е постановена окончателна присъда за същото деяние или тя да е изтърпяна, или да не може да се приведе в изпълнение в друга държава - членка или в България;

3. Лицето да е малолетно.

Съдът при извършена проверка на факултативните основания по чл. 40, ал. 1 и ал.

2 ЗЕЕЗА, при които може да се откаже изпълнение на ЕЗА намира, че исканото лице Д. не е привлечено като обвиняем и не е подсъдимо в Република България, както и не е прекратено в Република България наказателно производство за описаното в ЕЗА престъпление; давностният срок за наказателно преследване за описаното в ЕЗА престъпление не е изтекъл съгласно българското законодателство. Настоящият съд не е уведомен за постановена присъда за описаното в ЕЗА престъпление и че исканото лице е изтърпяло или изтърпява наказание по влязла в сила присъда за същото престъпление в държава, която не е членка на ЕС, или че присъдата не може да бъде изпълнена според законодателството на държавата, в която е осъдено.