Решение № 1246 от 29.08.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 245/2024
- Вид
- Решение № 1246
- Подписан
- 29.08.2025
- Състав
- Анелия Стефанова Янева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 39 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 1246 гр. София, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Търговско дело № 20241100900245 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „КОНСЕПТ СТУДИО“ ЕООД твърди, че на 05.03.2019 г. между него, като продуцент, и ответника В. Б. Б., като режисьор, бил сключен договор за предоставяне на творчески услуги, по силата на който последният се задължил да предостави услуга по създаването на игрален филм с работно заглавие „Голата истина за група „Жигули“, а ищецът – да му заплати възнаграждение, включително допълнително – като процент от приходите от експлоатацията на филма. Съгласно чл. 1, ал. 4, б. „г“ от договора режисьорът се задължил да не прави изявления или да не извършва действия, които не са съгласувани с продуцента и/или които могат да причинят каквато и да е вреда на доброто представяне на филма или на представянето на участващите в създаването му лица и организации. Между страните възникнал спор относно парична претенция на режисьора към продуцента за заплащане на допълнително възнаграждение. На 08.11.2023 г. В. Б. Б. публикувал в профила си в социалната мрежа Фейсбук изявление, с което направил обществено достояние предявената претенция за заплащане на възнаграждение. В същата заявил и че авторите на филма не получили „нито стотинка“, както и следното: „Факт е, че в киното попаднаха много случайни хора, които са 1 примамени само от парите. Зад тях обаче не стои дори желание да натрупат качествен и професионален опит и се превръщат в най-обикновени търгаши, които бързо се ориентират в „схемите“ за усвояване на финансови потоци! За съжаление, хората, които разбират и се борят за нормален процес и професионално-колегиални отношения остават все по-малко!" Публикацията била споделена от други потребители и била препечатана в електронни медии, изброени в исковата молба. Освен това, ответникът участвал като гост в телевизионно предаване „ЕвроДикоФ“, в което направил изявления, цитирани в молбата от 03.06.2024 г. /л. 134/, с които създал впечатление за влошени отношения между продуцента и създателите на филма. По този начин В. Б. Б. бил в неизпълнение на задължението си по чл. чл. 1, ал. 4 б. „г“ от договора. С посочените публични изявления засегнал доброто име и на продуцента, и на продукцията, което от своя страна водело до намаляване интереса към филма, респ. на приходите. Изпълнението на това задължение било обезпечено с уговорена в чл. 9, ал. 2 от договора неустойка в размер на 100 000 лева.
Размерът бил съобразен с очакваните вреди от неизпълнението, доколкото разходите за създаването на филма били в размер на 600 000 лева. Предвид изложеното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 25 500 лева, като част от вземане в общ размер на 100 000 лева, представляваща уговорената в чл. 9, ал. 2 от договора неустойка за неизпълнение на задължението по чл. 1, ал. 4, б. „г“. Претендира разноски.
Ответникът В. Б. Б. оспорва иска като поддържа, че не било ясно уговорено изпълнението на кои задължения по договора обезпечавала неустойката по чл. 9, ал. 2. Навежда възражение за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие със закона – уговорката на чл. 1, ал.
4, б. „г“ ограничавала правото на свободно изразяване на мнение, гарантирано в чл. 39 КРБ, поради което противоречаща на посочения текст от КРБ била и уговорката за неустойка за неизпълнението му. Клаузата била нищожна и поради накърняване на добрите нрави, тъй като била свръхпрекомерна.
Евентуално поддържа възражение за намаляване на неустойката като прекомерна в сравнение с претърпените вреди. Оспорва да е извършил действие в нарушение на задължението по чл. 1, ал. 4, б. „г“ от договора – посочените в исковата молба думи и изречения били извадени от контекста.
Освен това, изявленията били направени след представянето – премиерата, на филма. Ответникът не следвало да носи отговорност, тъй като ищецът бил 2 неизправна страна по договора – не изпълнил задължение за плащане на допълнително възнаграждение. Ето защо моли съда да отхвърли иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установяват следните обстоятелства: 1/ че между „КОНСЕПТ СТУДИО“ ЕООД, като продуцент, и В. Б. Б., като режисьор, бил сключен договор за предоставяне на творчески услуги от 05.03.2019 г. със съдържанието на представения по делото документ /л. 71-81/; 2/ че в изпълнение на задълженията по договора режисьорът предоставил точно услуга по създаването на игрален филм със заглавие „Голата истина за група „Жигули“;
3/ че премиерата на филма била на 16.04.2021 г.; 4/ че на 08.11.2023 г. ответникът публикувал във страницата си във Фейсбук изявление със съдържанието на представения към исковата молба документ /л. 12-14/, както и че взел участие като гост в телевизионно предаване „ЕвроДикоФ“, в което направил изявленията, съдържащи се на видеозаписа, представен на флашпамет към исковата молба /л. 64/.
Относно наличието на неустоечно съглашение за обезщетяване на вредите от неизпълнение на задължението по чл. 1, ал. 4, б. „г“ и съдържанието му:
Съгласно чл. 1, ал. 4, б. „г“, изр. 2 от процесния договор режисьорът се задължава да не прави изявления или да не извършва действия, които не са съгласувани с продуцента, и/или които могат да причинят каквато и да е вреда на доброто представяне на филма или на представянето на участващите в създаването му лица или организации. Според чл. 5, ал. 1 договорът се сключва за срок от 6 години от датата на подписването му, в който срок ответникът се е задължил да изпълнява поетите задължения, сред които и описаното. В чл. 9, ал. 2 страните са уговорили, че в случай че творбата не съответства на установените в договора естетически и технически параметри поради неизпълнение на творческите или други задължения на режисьора или режисьорът просрочи изпълнението или създаде пречки за създаването, довършването или реализирането и използването на филма от какъвто и да е характер, или наруши поетите задължения по договора, дължи на продуцента 3 обезщетение за причинените вреди, както и неустойка в размер на 100 000 лева. Доколкото в чл. 9 е предвидена неустойка за неизпълнение и на конкретно изброени задължения, и на „поетите“ такива, то клаузата обезпечава не само изпълнението на първите, но и всички останали.
Относно валидността на клаузата:
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, като кредиторът може да иска обезщетение и за поголеми вреди. Регламентирана в диспозитивната норма на чл. 92 ЗЗД е т.нар. зачетна неустойка, при която кредиторът може да търси обезвреда до уговорения размер без да доказва този на вредите, както и над уговорения размер – ако докаже да е претърпял по-големи вреди. Уредената в чл. 9 ЗЗД договорна свобода допуска страните да уговорят неустойка, различна от тази по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Такива са: 1/ алтернативна – кредиторът избира дали да претендира неустойка или обезщетение за вреди; 2/ кумулативна /наказателна/, която се дължи наред с обезщетението за вреди; 3/ изключителна – дължи се само неустойката, но не и обезщетение за вреди, дори и да надхвърлят размера й; 4/ евентуална, ако кредиторът не претендира по-големи вреди, инак трябва да ги докаже. За да се приеме, че неустойката е различна от предвидената в чл. 92 ЗЗД, то това трябва да е ясно и конкретно уговорено в договора.
Такъв е и просеният случай. Макар ищецът да твърди, че за неизпълнение на задълженията по договора е уговорена неустойка в размер на 100 000 лева, то не това е съдържането на клаузата. В чл. 9, ал. 2 е уговорена кумулативна неустойка. Текстът на клаузата ясно и конкретно очертава отговорността на режисьора при неизпълнение на договорно задължение, като: „той дължи на Продуцента обезщетяване на причинените вреди, както и неустойка в размер на 100 000 лева“. За сравнение, текстът на чл. 9, ал. 3 от договора, уреждащ отговорността на продуцента при неизпълнение, предвижда уредената в закона зачетна неустойка - „той дължи обезщетение за причинените вреди в размер на 100 000 лева“. В едната разпоредба е предвидено задължение за обезщетение в размера и причинените вреди, и на санкционно от 100 000 лева, а в другата отговорността е ограничена до 100 000 лева /като не е изключено приложението на чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД/.
4
Съдът следва да извърши преценката за действителност на клаузата /съответствието й с добрите нрави/ не на база твърденията на ищеца за уговорения размер, нито с оглед на обстоятелството, че последният претендира само част от нея, а на съобразно съдържанието на уговорката.
Това е така, защото, ако същата е нищожна, то тя не може да бъде санирана с едностранни действия на кредитора - ако не претендира целия й размер или ако частично се откаже от вземането си.
Предпоставките и случаите, при които уговорената неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии като например естеството на обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката /компесаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението /съществено или за незначителна негова част/, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението; Клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В процесния случай кредиторът има правно на пълна обезвреда – „за претърпените вреди“ /загубата и пропуснатата полза, доколкото липсва уговорка, лимитираща обезщетението до част от възможните вреди/. С тази обезвреда продуцентът би бил поставен в положение на точно изпълнение.
Сумата 100 000 лева, уговорена като допълнение към задължението за пълна репарация, без оглед действителния размер на причинените от неизпълнението вреди /например като процент от тях/, без съмнение би довела до обогатяване на кредитора. Съгласно заключението на ССчЕ общият приход на ищеца за 2023 г. е в размер на 1 109 167,02 лева, който последният не твърди да е засегнат от действията на ответника. Санкционната част на неустойката възлиза на около 10 на сто от него. Възникването на вземане в размер на 10 на сто от прихода /който несъмнено би бил в пъти по-голям в 5 съотношение с печалбата/, без налична насрещна престация срещу него, би поставило продуцента в по-благоприятно положение, отколкото ако режисьорът беше престирал точно, доколкото сума в подобен размер последният не би получил при точно изпълнение. Този размер не може да се приеме, че е съответна на обезпечителната и санкционната функции на неустойката.
Предвид изложеното съдът намира, че така формулираната неустоечна клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави, което изключва възникването на претендираното въз основа на нея вземане. Съдът счита за ненужно да обсъжда наличието на останалите факти, включени във фактическия му състав. Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се следват само на ответника, но последният не претендира такива /съобразно изявлението на процесуалния му представител в хода на устните състезания/.
Така мотивиран, съдът
Разпечатката съдържа 30 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f7c7669-1546-4219-87fc-de7ba7d8c63b