Решение № 357 от 09.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. София, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110104911 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 17154/31.01.2022 г. от „Кей Би Си Банк България“ ЕАД /с предишно наименование “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД/, ЕИК 831558413, против Д. Х. Т., ЕГН ********** и М. А. И., ЕГН **********, с която са предявени положителни установителни искове за признаване за установено между страните, че ответниците дължат на ищеца суми по договор за банков кредит от 04.03.2008 г., Анекс № 1 от 30.10.2009 г. и Анекс № 2 от 07.10.2010 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 35959/2021 г. по описа на СРС.

С договор за банков кредит от 04.03.2008 г., Райфайзенбанк (България)“ ЕАД отпуснал на Д. Х. Т. сумата от 10 150 лв. кредит. Срокът на договора бил до 15.03.2018 г. С Анекс № 1 от 30.10.2009 г. и Анекс № 2 от 07.10.2010 г. М. А. И. се задължила като солидарен длъжник по договора, а срокът на договора бил изменен до 15.10.2019 г. Бил настъпил крайният падеж на договора, поради което било подадено заявление от ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 35959/2021 г. по описа на СРС. Заповедта била връчена на длъжниците, постъпили в срок възражения по чл. 414 ГПК, поради което били дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Моли се исковият съд да признае за установено, че Д. Х. Т. и М. А. И. дължат при условията на солидарност на “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, следните суми – 4 553,70 лв. - редовно падежирала главница, начислена за периода от 15.07.2016 г. до 15.10.2019 г., ведно със законна лихва от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 118,78 лв. – договорна /редовна/ лихва за периода от 15.07.2018 г. до 14.10.2019 г., сумата в размер на 2285,40 лв. – обезщетение за забава върху редовно падежирала главница за периода от 21.06.2018 г. до 20.06.2021 г. Претендира разноски по исковото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, чрез адв. Г.. Намират исковете за недопустими. Оспорват се исковете по основание и размер. Намират, че банката неоснователно е изменяла лихвения процент по договора. С извършените по договора плащания били погасявани несъществуващи 1 задължения. Правят и възражение за погасителна давност. Молят за прекратяването, евентуално за отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

По главните искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ;

Видно от приложеното ч. гр. д. № 35959/2021 г. по описа на СРС, 88 с-в, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Длъжниците са подали възражение в срока по чл. 414 ГПК, настоящите установителни искове за съществуване на вземането са предявени в законоустановения срок. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими.

Налице е идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Представени са по делото надлежни пълномощни от М. А. И. за адв. Е. Г. за процесуално представителство по настоящото дело и по заповедното производство – л. 87 и 88, поради което и указанията дадени с определение от 05.04.2022 г. са изпълнени.

Възраженията в отговорите на исковата молба на ответниците за недопустимост на производството са неоснователни:

В отговора на исковата молба ответниците твърдят, че настоящите претенции са недопустими, тъй като между страните е имало спор по същия договор, по който са постановени решение № 1208/18.02.2016 г. по гр. д. № 36160/2014 г. на СРС и решение от 08.06.2017 г. по гр. д. № 5449/2016 г. на СГС, II-Б състав. С решение №1208/18.02.2016 г. по гр. д. № 36160/2014 г. на СРС са отхвърлени изцяло предявените искове от “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД против Д. Х. Т. и М. А. И., като съдът е приел, че не е настъпила предсрочната изискуемост. СГС е отменил частично решението в обжалваната част, признавайки за установено, че ответниците дължат сумата от 1 167.52 лв. представляваща незаплатените вноски с настъпил падеж за периода 15.10.2011 г. – 15.02.2013 г., както и 1 615.32 лв. – възнаградителна лихва за периода 15.02.2011 г. – 25.02.2013 г., както и неустойка за забава в размер на 353.26 лв., начислена в периода 15.20.2011 г. – 30.01.2014 г., т. е. уважил е претенциите за вноски по договора за кредит, чийто падеж е настъпил до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Няма пречка в хипотезата на отхвърляне на искове не поради отричане възникването на спорното право, а поради неизискуемост на претендираните вземания /преждевременно предявени претенции/, същите вземания да бъдат предмет на нов иск при твърдение за нов факт – настъпване на изискуемостта след края на съдебното дирене по предходното дело.

Правото на банката да събере произтичащите от договора за банков кредит и анекса парични вземания по съдебен ред, не е преклудирано от формираната сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение между страните за отхвърляне на иска на банката по чл.422 ГПК за оспореното вземане в заповедното производство по чл.417 ГПК, предвид основанието за отхвърляне на иска – поради ненастъпила предсрочната изискуемост на вземането преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – виж решение № 50120 от 27.10.2022 г. по т. д. № 2313/2019 г. на I т. о. на ВКС, решение № 50182 от 24.10.2022 г. по гр. д. № 4509/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 139/05.11.2014 г. по т. д.№ 57/2012 г. на I т. о. на ВКС. В предходното производство съдът не е отрекъл със сила на пресъдено нещо възникването на вземанията по договора, а единствено настъпването на тяхната изискуемост към края на съдебното дирене, поради което предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

С определение от 05.04.2022 г. са признати и ненуждаещи се от доказване между 2 страните следните обстоятелства: между страните по делото е сключен договор за банков кредит от 04.03.2008 г., Анекс № 1 от 30.10.2009 г. и Анекс № 2 от 07.10.2010 г., както и, че сумата по договора е усвоена от кредитополучателя.

На 04.03.2008 г. между “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и Д. Х. Т. е сключен договор за банков кредит в размер на 10 150.00 лв. Крайният срок на погасяване на кредита е 15.03.2018 г. В чл. 1. е предвидено, че кредитът ще бъде използван за рефинансиране на кредит и потребителски нужди. В чл. 3. страните са уговорили, че банката отпуска еднократно цялата сума по сметка на кредитополучателя, а от ССчЕ се установява, че банковата сметка на ответницата Д. Т. е заверена на 04.03.2008 г., като по този начин кредитът е усвоен изцяло – виж т. 1 от ССчЕ /л. 104/.

В чл. 4. от договора е предвидено, че кредитополучателят заплаща на банката лихва в размер на 7.95%, която представлява стойност на банковия ресурс за лева (СБР) + 1.7 пункта надбавка годишно, както и, че лихвата се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно за реалния брой дни на ползване на сумата по кредита.

При така определената лихва годишният процент на разходите /ГПР/ за кредита към момента на сключване на договора за кредит е в размер на 8.52% /л. 13/. В чл. 4.1. от договора е уговорено, че при промяна на пазарните условия банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР, като новият лихвен процент влиза в сила от датата, посочена в уведомлението до кредитополучателя. Чл. 4.3. от договора предвижда, че банката си запазва правото едностранно да промени размера на лихвата съгласно действащата политика на банката, при условие че кредитополучателят не осигури превеждане на трудовото си възнаграждение в пълен размер или месечната погасителна вноска по негова сметка при банката в рамките на 45 дни от подписване на договора, а също и че банката си запазва правото едностранно да промени размера на лихвата съгласно действащата политика на банката и на по-късен етап, ако цялата или част от разполагаемия размер на трудовото възнаграждение на кредитополучателя не се получава по негова сметка при банката.

Съгласно чл. 4.7. от договора банката си запазва правото да променя едностранно размера на лихвата по кредита, като увеличи размера на надбавката към СБР съгласно чл. 4.1. от договора, в случай че кредитополучателят поради каквито и да било причини промени работодателя си, при положение че кредитополучателят ползва преференциални условия по кредита, които произтичат от преференции, предоставени на работодателя от банката. В чл.

4.5. е уговорено, че при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума (вноска или част от вноска) за времето на забавата до окончателното изплащане.

В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът ще бъде погасен на 120 равни анюитетни месечни вноски – всяка в размер на 122.88 лв., дължими на 15-о число от съответния месец, считано от 15.04.2008 г. до 15.03.2018 г. съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора. Съгласно чл. 10.1. при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично задължение по договора в продължение на 150 дни от падежа на това задължение, считано от 151-вия ден, кредитът става автоматично предсрочно изискуем. В чл. 11.1 е предвидено, че с подписването на договора кредитополучателят декларира и потвърждава пред банката, че е съгласен в отношенията му с банката да се прилагат правилата, установени в общите условия за делова дейност на банката.

На 30.10.2009 г. “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, от една страна, и Д. Т. и М. Х., от друга страна, са подписали анекс № 1 към договора за банков кредит от 04.03.2008 г. С анекс № 1 М. Х. е посочена като съдлъжник. В чл. 1 от анекс № 1 е предвидено, че страните приемат по-детайлна дефиниция на СБР, а именно – „Стойност на банковия ресурс – лихвеният процент за съответната валута, при който банката осигурява ресурс за 3 финансиране на клиенти, увеличен с разходите по управление на падежната структура на активите и пасивите на банката, и други законоустановени разход“, както и че СБР към датата на подписване на анекс № 1 е 8%. В чл. 1.1. е уредено, че СБР се определя от Комитет по управление на активите и пасивите на банката и може ежемесечно да бъде преразглеждан и променян. Чл. 1.2. предвижда предпоставките за промяна на СБР, а именно – при промяна на пазарните условия, представляващa изменение в едно или повече от посочените по-долу условия, които в своята съвкупност влияят върху стойността на банковия ресурс, банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР, а именно: 1) изменение с минимум 5% за месец на стойността на средните годишни лихвени нива по привлечените срочни депозити от нефинансови предприятия и домакинства, обявявани в статистиката на Централната банка, или изменение с минимум 9% кумулативно за три месеца; 2) изменение с минимум 5% за месец на основния пазарен измерител за кредитен риск на Република България (Credit Default Swap(CDS) за периоди между 1 и 5 години; 3) промяна в кредитния рейтинг на Република България според някоя от основните рейтингови агенции (S&P, Moody’s, Filch и др.); 4) изменение с минимум 1 % за месец на общоприетите индекси на паричните пазари за съответната валута (SOFIBOR, EURIBOR, LIBOR и др.); 5) промени в нормативната база и/или регулациите на Централната банка, засягащи функционирането на банките и изискванията към тях, в това число и въвеждане на рестрикции; 6) промяна в падежната структура на пасивите спрямо падежната структура на активите, влияеща върху разходите на банката за управлението им.