Решение № 190 от 06.12.2021, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. гр. Добрич, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20213200500481 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 645/04.06.2021 год. на “Водоснабдяване и Канализация Д." АД , ЕИК 204219357, със седалище и адрес на управление гр. Д., бул. Т.м.** срещу решение № 4/21.05.2021 год. по гр. д.№ 20203210100425 /2020 год. на Районен съд Балчик, с което е признато за установено , че Б. ИСМ. АЛ. ,ЕГН ********** ,от гр. Б.ул.С.*** не дължи на дружеството сумата от 1106.07 лв. , представляваща доставена, отведена и пречистена вода за обект, находящ се в гр. Б., ул. Г.Д.** за периода от 11.04.2013 год. до 09.08.2017 год. и сумата 321.68 лв., представляваща обезщетение за забава върху главното парично задължение в размер на 1106,07 лв.

Жалбата съдържа анализ на законодателната уредба и практиката на ВКС по въпросите за пороците на съдебните актове и правомощията на първоинстанционния и въззивния съд.Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно и настоява за отмяната му.Противно на твърденията му за недължимост на сумите, срещу ищецът бил издаден изпълнителен лист от 16.06.2013 год. за осъждането му за задължения към дружеството в периода 01.12.2004 год. до 07.05.2013 год.,образувано било изпълнително 1 дело от ЧСИ и по него извършвани изпълнителни действия.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 02.06.2021 год., жалба рег.№ 645/04.06.2021 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна Б. ИСМ. АЛ. , от гр. Б. счита жалбата за бланкетна и лишена от конкретика,а сочената съдебна практика за неприложима.Настоява обжалваното решение да бъде потвърдено.

Обжалваното решение е постановено по предявен от титуляр на партида за водоснабден обект ,находящ се в гр.Б.,ул.“Г.Д.** срещу търговско дружество-В и К оператор отрицателно установителен иск по чл. 124 ал.1 от ГПК с предмет отричане на задължение за суми за доставена,отведена и пречистена вода за времето от 11.04.2013 год. до 09.08.2017 год.,както и обезщетение за забава в плащането им.Искът е бил основан на твърдения,че е налице промяна на носителя на правото на ползване на водоснабдения обект,поради което друго е лицето,което следва да заплаща потребените ВиК услуги;поради липса на реален отчет на водомера,задължението не било установено по размер,вън от горното като периодично било погасено с тригодишна давност по правилото на чл.111 б.“в“ от ЗЗД.

Претенцията е била уважена от първоинстанционният съд,приложил разпоредбата на чл.111 б.“в“ от ЗЗД по отношение вземания на водоснабдителното дружество съобразно посоченото в тълкувателно решение № 3 /18.05.2012 год. по тълкувателно дело № 3/2011 год. на ОСГК на ВКС.

Въззивна жалба рег.№ 645/04.06.2021 год. ,съдържаща единствено теоретични постановки по въпросите на въззивното обжалване е по съществото си бланкетна.Единствения конкретен довод е,че неоснователно ищецът твърди да не е задължен да заплаща суми на търговското дружество,тъй като срещу него е бил издаден изпълнителен лист ,но за период ,който не е предмет на иска. При въззивното обжалване по новия ГПК порокът следва да е указан чрез посочване в какво се изразява, за да извърши въззивният съд проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото; за това, което не е посочено ефектът на първоинстанционното решение се запазва. Ако не съдържа конкретно указание за порочността на първоинстанционното решение, жалбата е допустима и се разглежда, но 2 въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на спора и за правилността на първоинстанционното решение, а следва да го потвърди /чл. 271 и чл. 272 от ГПК/- така решение № 101 от 9.07.2018 год. на ВКС по гр. д. № 2191/2017 год., IV г. о., решение № 670 от 27.12.2010 г од. на ВКС по гр. д. № 1728/2009 год. на III г. о.

С оглед този изход на спора във въззивната инстанция,търговското дружество следва да се осъди да заплати на Б. ИСМ. АЛ. сторените съдебно – деловодни разноски-адвокатско възнаграждение от 500 лв. за представителство пред ДОС ,както и сумата от 42.89 лв.-допълнителна държавна такса.

По изложените съображения,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4/21.05.2021 год. по гр. д.№ 20203210100425 /2020 год. на Районен съд Балчик.

ОСЪЖДА “Водоснабдяване и Канализация Д." АД , ЕИК 204219357, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. Т.м.** ДА ЗАПЛАТИ на Б.

ИСМ. АЛ. ,ЕГН ********** ,от гр. Б.ул.С.*** сумата от 542.89 лв.,съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски в производството пред ДОС.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3