Решение № 260991 от 18.03.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 18.03.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV - Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА мл. с. ГОСПОДИН ТОНЕВ при участието на секретаря Виктория И., като разгледа докладваното от съдия Маринова в. гр. д. № 5375 по описа на СГС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение №

20245578/06.11.2020 г., постановено по гр. д. № 86643/17 г. по описа на СРС, 160 състав, са отхвърлени предявените от Б.М.Т., ЕГН: **********,***, против „1.ч.“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***. ******, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 96/03.11.2017 г., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението му длъжност, с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 2859,36 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в периода от 03.11.2017 г. до 03.05.2018 г., и с правно основание чл.

59 ЗЗД за заплащане на сумата от 476,56 лв., представляваща удържана от работодателя сума на основание чл. 221, ал. 2 КТ, с която последният се е обогатил за сметка на ищеца.

С решение № 20284190/24.12.2020 г., постановено по гр. д. № 86643/17 г. по описа на СРС, 160 състав, е оставено без уважение искането за допълване на решение № 20245578/06.11.2020 г., постановено по гр. д. № 86643/17 г. по описа на

СРС, 160 състав, обективирано в молба с вх. № 25174782/26.11.2020 г. от Б.М.Т..

Подадена е въззивна жалба от Б.М.Т. срещу решение №

20245578/06.11.2020 г., постановено по гр. д. № 86643/17 г. по описа на СРС, 160 състав, с което са отхвърлени исковете, предявени от Б.М.Т., против „1.ч.“ ЕООД, както и срещу решение № 20284190/24.12.2020 г., постановено по гр. д. № 86643/17 г. по описа на СРС, 160 състав, е оставено без уважение искането му за допълване на решение № 20245578/06.11.2020 г., постановено по гр. д. № 86643/17 г. по описа на СРС, 160 състав.

Във въззивната жалба с вх. N

25174786/26.11.2020 г. срещу решение от 06.11.2020 г. по гр. д. № 86643/17 г. по описа на СРС, 160 състав, се твърди, че то е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано.Посочва се, че изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на уволнението се основава на два документа – писмо от 19.10.2017 г. от Р.В.– мениджър продажби и логистика и разпечатка от интернетсайт, които са оспорени от ищеца, и не представляват годни писмени доказателства по см. на ГПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че не е налице нарушение на чл. 194 КТ – към датата 22.08.2017 г. с отправяне на искане по чл. 193 КТ е започнало дисциплинарното производство, а заповедта за уволнение е връчена на 03.11.2017 г., т. е. след изтичането на 2 – месечния срок по чл. 194 КТ от откриване на нарушението. Посочва се, че неправилно съдът е приел, че заповедта за уволнение е съобразена с разпоредбата на чл. 195 КТ – в заповедта не са описани конкретни дисциплинарни нарушения, не са индивидуализирани 111 бр. снимки, данни за предаването им на трето неучастващо лице, причинени вреди на работодателя и злоупотреба с доверието му. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че наложеното дисциплинарно наказание е съобразено с разпоредбата на чл. 189 КТ. Посочва се, че не са изпълнени коректно изискванията на чл. 193 КТ, тъй като в искането за даване на обяснения не са посочени конкретни въпроси, които да кореспондират с връчената заповед за уволнение. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че е доказано извършването на дисциплинарно нарушение, в т. ч. неправилно са кредитирани показанията на разпитаните по делото свидетели на ответника, които са негови служители и са заинтересовани лица, като показанията им противоречат на всички събрани писмени и устни доказателства. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно и вместо него да бъде постановено друго решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.

Във въззивната жалба с вх. N 25009794/20.01.2021 г. срещу решение от 24.12.2020 г. по гр. д. № 86643/17 г. по описа на СРС, 160 състав, се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за допълване на решението от 06.11.2020 г. в частта му относно претендираната законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане, поради което се иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да се уважи искането за допълване на решението.

Въззиваемата страна – „1.ч.“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба срещу решение от 06.11.2020 г. по гр. д. N 86643/17 г. по описа на

СРС, 160 състав, както и отговор на въззивната жалба срещу решение от 24.12.2020 г. по гр. д. N 86643/17 г. по описа на

СРС, 160 състав, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Твърди се, че първоинстанционният съд е анализирал внимателно събрания по делото доказателствен материал, като по този начин е формирал обоснован извод за законосъобразност на уволнението. Посочва се, че удостоверените с документите факти се ползват с определена доказателствена стойност, която подлежи на преценка във връзка с всички други доказателства по делото, каквато преценка е извършена от първоинстанционния съд. Поддържа се, че извършването на дисциплинарното нарушение се установява от съвкупната преценка на събраните в първоинстанционното производство доказателствени средства, в т. ч. и свидетелски показания. Твърди се, че са изпълнени всички формални изисквания относно съдържанието на заповедта за уволнение и относно процедурата по уволнението. Посочва се, че доколкото претендираните от ищеца лихви представляват акцесорно задължение, чието съществуване, респ. несъществуване, е изцяло обусловено от съществуването, респ. несъществуването на паричните претенции, предмет на делото, то не могат да бъдат предмет на самостоятелно обжалване. Иска се от съда да потвърди обжалваните решения като правилни. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът Б.М.Т. твърди, че по силата на трудов договор от 05.07.2011 г. и допълнително споразумение към него е работил в „1.ч.“ ЕООД, като е изпълнявал длъжността „фоторепортер“ в отдел „Фотографи“ на вестник „Б.Д.“ към ответното дружество.

Посочва, че на 03.11.2017 г. му е била връчена заповед N 96/03.11.2017 г., с която му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди, че уволнението му е незаконно на следните основания – заповедта е издадена в нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ – в нея не са изложени конкретни фактически обстоятелства, формиращи съставите на визираните в чл. 187, т. 8 и 10 КТ и чл.

190, ал. 1, т. 4 и 7 КТ нарушения на трудовата дисциплина; заповедта е издадена след изтичането на 2 – месечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, считано от 22.08.2017 г., на която дата му е било връчено искането за даване на писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ; наложеното дисциплинарно наказание не е съобразено с разпоредбата на чл. 189 КТ, в т. ч. и с липсата на предходни дисциплинарни наказания; не е изпълнено задължението по чл. 193, ал. 1 КТ, като и в двете искания за даване на писмени обяснения не е бил посочен срок; оспорва да е извършил твърдяното дисциплинарно нарушение. Твърди, че не е бил в договорни взаимоотношения с Европейската пресфото агенция, както и че не й предоставял свои снимки, нито е получавал заплащане за тях. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението му, извършено със заповед N 96/03.11.2017 г. на управителя на „1.ч.“ ЕООД, и да го отмени, да възстанови ищеца на заеманата до уволнението му длъжност „фоторепортер“ в отдел „Фотографи“, редакция на вестник „Б.Д.“ към „1.ч.“ ЕООД, да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 2859,36 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за срок от шест месеца, считано от 03.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 11.12.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата от 476,56 лв., представляваща удържана му от работодателя сума на основание чл. 221, ал. 2 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 11.12.2017 г. до окончателното плащане.

Претендира разноски.

Ответникът

– „1.ч.“ ЕООД оспорва предявените искове. Твърди, че ищецът е получил пълна информация за обстоятелствата, на които се основава уволнението му, както и че заповедта за уволнение е мотивирана, като в нея са посочени конкретните нарушения, извършени от ищеца. Поддържа, че при налагане на дисциплинарното наказание е спазена разпоредбата на чл. 189 КТ, както и че наказанието е наложено в рамките на 2 – месечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, считано от 19.10.2017 г. – датата на получаване на информацията за закупуване на снимките от ищеца. Твърди, че писмените обяснения по чл. 193 КТ от ищеца са обсъдени в процесната заповед. Посочва, че индивидуализацията на снимките е посочена с конкретни номера, място и период на публикуване на интернет сайта http://www.epa.eu, поради което твърдението на ищеца, че липсва индивидуализация на снимките е неоснователно.

Твърди, че в случая е налице нарушение на задължението за лоялност по време на действието на трудовия договор, при нарушение на обща или условна забрана за извършване на конкурентна дейност от служителите, когато работодателят развива дейност в конкурентна среда, в качеството си на търговец, като работодателят може да обвърже по договорен път служителите си с подобни ограничения, съответно да търси дисциплинарна отговорност при нарушаването им. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Не се спори между страните по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че по силата на трудов договор от 05.07.2011 г. и допълнително споразумение към него от 03.01.2017 г. между страните е било налице трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „фотограф“ в отдел „Фотографи“ в редакцията на вестник „Б.Д.“, департамент „Медии и издателска дейност“ на „1.ч.“ ЕООД.

От протоколните решения от 07.11.2016 г. на едноличните собственици на капитала на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК: *********, и на „1.ч.“ ЕООД, ЕИК: ******, е видно, че са взети решения да се прехвърли дейността на „Б.Д.“ ЕАД към „1.ч.“ ЕООД, считано от 01.01.2017 г., с цел централизиране на издателската дейност и свързаните с нея административни дейности, като трудовите правоотношения със заетите лица в „Б.Д.“ ЕАД да не се прекратяват при промяната на работодателя на основание чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ /прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго/.

От представената като доказателство по делото утвърдена длъжностна характеристика за длъжността „фоторепортер“ в ответното дружество, връчена на ищеца на 11.07.2011 г., е видно, че основните задължения на фоторепортера са: да присъства по заявка на репортер, на завеждащ отдел „Вътрешен“, „Криминален“, „Спортен“ и „Светски“ или по собствена инициатива на текущи събития и да заснема участниците в тях; да обработва фотографиите с помощта на обработваща програма и компютър или софтуера на фотоапарата и да ги предава на отговорния секретар; да предлага текстове към изготвените фотографии, като отговаря за тяхната точност и съдържание; да работи в тясно сътрудничество и със завеждащите отделите „Вътрешен“, „Криминален“, „Спортен“ и „Светски“, заявили съответния фотоматериал; предварително да подготвя илюстративни материали съобразно изискванията на завеждащите и графиците на отдели „Вътрешен“, „Криминален“, „Спортен“ и „Светски“; да изготвя портретни снимки на отделни личности и документални снимки на различна тематика; да създава, попълва, актуализира и поддържа фотоархив за нуждите на заявките на отделите „Вътрешен“, „Криминален“, „Спортен“ и „Светски“; да поддържа в изправност дигиталния фотоапарат; да извършва периодично подбор и селекция на илюстративния материал; да изпълнява всички разпореждания на ръководителя на отдела, свързани с длъжността.