Решение № 3381 от 19.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3381 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20241100108370 по описа за 2024 година

Ищецът К. Б. Т. предявява против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, бул. ”Витоша” № 2 иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В исковата молба се твърди, че на 11.04.2011 г. ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП № 2/2010 г., по описа на НСлС, пр. пр. № 3214/2010 г. на СГП за извършено престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 и т. 6, вр. ал. 2 т. 4 НК. Била му наложена мярка за неотклонение „Подписка“. На 11.12.2011 г. Софийска градска прокуратура внесла обвинителен акт срещу ищеца, А.П., А.П., М.Д., Я.П. и Ц. Й., като ищецът бил предаден на съд по повдигнатото му обвинение. В приложението към обвинителният акт били посочени около 160 свидетели, 15 пострадали лица и ощетени юридически лица, 31 вещи лица по назначените съдебно-медицински, технически и счетоводни експертизи. На 12.12.2011 г. започнало съдебното производство по НОХД № 5249/2011 г. по описа на СГС, НО, 29-ти състав, което се развило в 62 открити съдебни заседания, на които ищецът се явил лично.

През м. февруари 2015 година делото било преразпределено и възложено на друг съдиядокладчик от СГС, НО. С разпореждане от 01.04.2015 г. по НОХД № 5249/2011 г. на СГС, НО - 29 състав съдията-докладчик приел, че делото не е подсъдно на Софийски градски съд, а на Специализирания наказателен съд, като производството било прекратено и делото било изпратено на Специализираната прокуратура. Ищецът заявява, че му бил връчен обвинителен акт по ДП № 2/2010 г. по описа на НСлС, ДП пр. пр. № 127/2015 г. по описа на Специализирана прокуратура, в който обвинението срещу него не било променено. В приложението към обвинителният акт били посочени 132-ма свидетели, 15 пострадали лица и ощетени юридически лица и 31 вещи лица по назначените съдебно-медицински, технически и счетоводни експертизи, като приобщените веществени доказателства били описани в 178 тома. Съдебното производство започнало отначало и било образувано НОХД 1

№ 633/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд, 15-ти състав. Пред СпНС наказателното производство се развило в 49 открити съдебни заседания. Последното съдебно заседание се провело на 09.11.2018 г., в което съдът постановил присъда, с която ищецът бил признат за невиновен по повдигнатите му обвинения. Прокуратурата протестирала постановената оправдателна присъда, като било образувано ВНОХД № 332/2019 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, IV-ти въззивен състав.

Въззивното производство се развило в 6 открити съдебни заседания с голяма продължителност. С Решение № 260017/29.06.2021 г. по ВНОХД № 332/2019 г. съдът потвърдил постановената спрямо ищеца оправдателна присъда. Същата влязла в законна сила на 21.07.2021 г. По време на съдебното производство, КОНПИ образувало спрямо ищеца производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. В изпълнение на Решение № 225/03.07.2013 г. КОНПИ поискало допускане на обезпечение на бъдещ иск с цена на иска 515 842, 59 лв., чрез налагане на редица обезпечителни мерки, което било уважено от СГС. Поради всички тези обстоятелства, в продължение на близо 8 години и 4 месеца, ищецът и членовете на семейството му изпитвали постоянен страх какво ще стане с имуществото им в случай, че съдът уважи исковата претенция на КОНПИ. Не можели да използват банковите си сметки, а синът му не можел да получи и стипендията си, доколкото тя се изплащала само и единствено по банков път. Ищецът твърди, че ,в резултат на продължилото малко повече от 10 години наказателно производство /досъдебното и съдебното производство/, за него настъпили изключително драстични и тежки неблагоприятни последици в личен, професионален, обществен и здравословен аспект, тъй като притежавал репутация на добър професионалист, ползвал се с уважение и доверие сред своето семейство, близките, приятелите и колегите си, имал авторитет в обществото и за кратко време всичко градено от него с години било срутено. Според ищеца съгласно чл. 2 ал.

1 т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано, поради което счита, че за него е налице правен интерес да предяви настоящият иск срещу ПРБ. В тази връзка ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да му заплати сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконни действия на ответника на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от момента на влизане в сила на Присъда № 24 от 09.11.2018 г., постановена по НОХД № 633/2015 г. по описа на СпНС, 15-ти състав - 21.07.2021 г., до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявеният иск изцяло, като недопустим и неоснователен. На първо място заявява, че исковата молба не съответства на изисквания на чл. 127, ал. 2 от ГПК - не са посочени обстоятелствата, които ще се доказват с приложните към исковата молба писмени доказателства и на изискванията на чл. 127, ал. 4 от ГПК. На следващо място, заявява, че искът е недопустим, тъй като не е проведена процедура по реда на Глава IIIа ЗСВ , на основание чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ. Счита, че исковете са и неоснователни с подробно 2 изложени в тази насока съображения. Оспорва исковата претенция за претендираното обезщетение в размер на 200 000 лв., представляващо неимуществените вреди, по основание и по размер. Заявява, че ищецът не е представил доказателства, установяващи реално претърпени неимуществени вреди измежду визираните в исковата молба и съществуването на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тях и повдигнатото обвинение в престъпление, по което е постановено решение. Твърди, че от доказателствата по делото не се установява извод за прекомерна продължителност, дължаща се на поведението на длъжностни лица при ответника - ПРБ. Счита, че не са представени доказателства за претърпени неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена последица от продължителността на наказателното производство, причина за която да е дейност на длъжностни лица при ответника - ПРБ. Навежда, че взетата мярка за процесуална принуда „Подписка“ е най-леката, предвидена в НПК и не е довела до ограничаване на правата на ищеца, което от своя страна доказва пониската степен на претърпени неимуществени вреди. Оспорва твърденията в ИМ за здравословни проблеми. Оспорва твърденията на ищеца за увреждане от медийните публикации, тъй като ПРБ не може носи отговорност за начина, по който делото е медийно отразено. Счита за неверни твърденията на ищеца за нарушена професионална кариера, тъй като впериода на обвинението и до настоящия момент същият упражнява адвокатска професия. Според ответника изцяло недоказани са твърдения на ищеца, че след повдиганото му несправедливо обвинение от страна на Прокуратурата на Република България е изпаднала в тежко психическо и физическо състояние. Твърди, че не са налице доказателства и за твърдените от ищеца негативни преживявания - уронване на престижа, личното достойнството и доброто име, злепоставяне сред обществеността, накърняване на професионалната репутация, както и да са в пряк резултат от процесното обвинение. Оспорва отговорността на ПРБ за неимуществени вреди, настъпили за ищеца в резултат от образуваното от КОНПИ производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Счита, че претенцията на ищеца в този размер е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Република България и на съдебната практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ. Оспорва като неоснователна искова претенция за присъждане на законна лихва, както и момента от който се дължи.

С молба по делото, констатираната нередовност на исковата молба – непосочване на банкова сметка или друг начин на доброволно плащане, е отстранена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

От приложените доказателства от досъдебното и съдебното производство се установява, че на 11.04.2011 г. ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП № 2/2010 г., по описа на НСлС, пр. пр. № 3214/2010 г. на СГП за извършено престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 и т. 6, вр. ал. 2 т. 4 НК. Била му наложена мярка за неотклонение „Подписка“. На 11.12.2011 г. Софийска градска прокуратура внесла 3 обвинителен акт срещу ищеца, А.П., А.П., М.Д., Я.П. и Ц. Й., като ищецът бил предаден на съд по повдигнатото му обвинение. На 12.12.2011 г. е започнало съдебното производство по НОХД № 5249/2011 г. по описа на СГС, НО, 29-ти състав, по което били проведени 62 открити съдебни заседания, на които ищецът се явил лично, видно от представените протоколи. През м. февруари 2015 година делото е преразпределено и възложено на друг съдия-докладчик от СГС, НО. С разпореждане от 01.04.2015 г. по НОХД № 5249/2011 г. на СГС, НО - 29 състав съдията-докладчик е приел, че делото не е подсъдно на Софийски градски съд, а на Специализирания наказателен съд, като производството е било прекратено и делото е било изпратено на Специализираната прокуратура. На ищеца е връчен обвинителен акт по ДП № 2/2010 г. по описа на НСлС, ДП пр. пр. № 127/2015 г. по описа на Специализирана прокуратура.. Съдебното производство е започнало отначало и е било образувано НОХД № 633/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд, 15-ти състав.

Пред СпНС наказателното производство се е развило в 49 открити съдебни заседания, в които ищецът е присъствал. Последното съдебно заседание се провело на 09.11.2018 г., в което съдът постановил присъда, с която ищецът бил признат за невиновен по повдигнатите му обвинения. Прокуратурата протестирала постановената оправдателна присъда, като било образувано ВНОХД № 332/2019 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, IV-ти въззивен състав. Въззивното производство се развило в 6 открити съдебни заседания .

С Решение № 260017/29.06.2021 г. по ВНОХД № 332/2019 г. съдът потвърдил постановената спрямо ищеца оправдателна присъда. Същата влязла в законна сила на 21.07.2021 г., видно от отбелязването на решението на Специализирания апелативен наказателен съд, в частта по обвинението против К. Б. Т..

На 8.6.2011г. , във връзка с постъпило уведомление за започнало наказателно производство, е била образувана проверка при Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, за установяване на имущество и стойност на К. Т. и членовете на семейството му. С мотивирано искане от 3.7.2013г. е отправила до СГС искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск, включително против ищеца К. Т., Т. Т.а и Б. Т., като в мотивите на същото е цитирано постановлението за привличане на ищеца като обвиняем. С определение от 8.7.2013г. на СГС, 1- ви брачен състав по ч.гр.д.№ С- 19/2013г. е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който ще се предяви против ищеца и Т. Т.а и Б. Т. до размера на бъдещото вземане 515842,59 лева, чрез налагане на възбрана върху имот – апартамент 27, в град София, ж.к********, запор на лек автомобил, като е оставено без уважение искането за налагане на запор на банкови сметки, при мотив, че същото е неизпълнимо. Определен е едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск, от получаване на обезпечителната заповед, като по искане на молителя, срокът е продължен от съда с резолюция, до влизане в сила на присъда срещу К. Б.. Съобщението за наложени обезпечителни мерки е връчено на ищеца на 11.9.2013г., като той е приел съобщението и за Т. Т.а, негова съпруга, на 30.7.2013г. е подадена жалба, като по образуваното ч.гр.д.№ СП 80/2013г. на САС, определението от 8.7.2013г. е било потвърдено. С определение от 23.7.2013г., по жалба на молителя, е образувано гр.д.№ СП 62/2013г., по което с определение, е допусната обезпечителна мярка „запор на вземане при кредитни институции“ по отношение на тримата бъдещи ответници, 4 до размера на бъдещия иск. С определение от 26.10.2021г. , влязло в сила на 10.11.2021г., постановено по гр.д.№ 12880/2021г. на СГС, определението, с което е допуснато обезпечение е било отменено.