Решение № 11675 от 25.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11675 гр. София, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110173754 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът .... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника А. К. П. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...., като той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45дневен срок от изтичането на срока, за който се отнася, което ответникът не е сторил, поради което претендира сумите, както следва: 3 462,01 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.; 805,79 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 10.08.2021 г., 21,10 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., както и 5,47 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 10.08.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.08.2021 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 48584/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.09.2021 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. К. П. е подал отговор на исковата молба, с 1 който оспорва исковете при твърдението, че не е собственик на имота, респ. между него и ищеца не е налице облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия.

Сочи, че същият не е бил негов единствен ползвател в рамките на исковия период. Счита, че представената обща фактура без необходимите реквизити и без посочване на абонатен номер в нея не обосновава извод за наличието на процесните задължения. Оспорва обема на реално доставената топлинна енергия, както и размера в твърдяната от ищеца стойност. В тази връзка оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца счетоводни документи, тъй като са едностранно съставени от ищеца. Оспорва действието на договора за разпределение на топлинна енергия от 16.11.2000 г., тъй като е с изтекъл срок. Оспорва начина на отчитане на топлинната енергия. Навежда довод за изтекла погасителна давност.

Оспорва и претенцията за цена на услуга за дялово разпределение, тъй като същата не се извършва от ищеца, а от ...., който е носител на това вземане. Оспорва и акцесорните искове за лихва. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период ответникът А. К. П. се легитимира като собственик на 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот, респ. същият следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия, касаещи същия, съобразно обема на правата си в съсобствеността. Най-напред, от съдържанието на представения договор за покупкопродажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ № 116, том XI от 05.05.1988 г. /л.

72-73 от делото/, който съгласно т. 6 от същия има силата на нотариален акт за собственост съгласно чл. 117, ал. 4 от ЗТСУ, се установява, че ответникът А. К. П. и трето за спора лице – Р. К. Ч. са придобили собствеността върху новопостроено жилище № 69, находящо се в жилищна сграда – ..., заедно с избено помещение № 16 и 2,887 % идеални части от общите 2 части на сградата и от правото на строеж върху мястото, поради което следва да се приеме, че считано от осъществяване на придобивната сделка – 05.05.1988 г. всяко едно от посочените в нея лица е станало носител на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху него. От една страна това е така с оглед изричното удостоверяване в договора, че всеки един от купувачите по сделката придобива по 1/2 идеална част от собствеността върху имота, предмета на същата. От друга страна това е така, доколкото по делото не са ангажирани доказателства, че към 05.05.1988 г. посочените лица са били съпрузи, както се е поддържало от процесуалния представител на ищеца – юрк. Кунчев в открито съдебно заседание на 09.06.2022 г., за да се приеме, че същият е придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност, само в който случай те биха били солидарно задължени за заплащане на процесните суми. Точно обратното, от постъпилите 2 броя удостоверения за семейно положение, съпруг и деца и 2 броя лични регистрационни картони /л. 88-93 от делото/ става ясно, че между Р. К. Ч. и А. К. П. няма сключен граждански брак, тъй като посочените лица са съответно майка и син. Ето защо, съдът намира, че няма основания да се приеме, че ответникът А. П. е носител и на останалата 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот, тъй като по делото няма данни същият да я е придобит изцяло от него въз основа на друг придобивен способ. Нещо повече, по делото не се твърди и няма данни апартамент № 69 да е бил предмет на последваща прехвърлителна сделка, или да са се осъществили други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, поради което няма основание да се приеме, че в рамките на исковия период съсобствеността върху него между посочените по-горе лица е била ликвидирана. Въз основа на изложеното съдът прави извод, че легитимиращ се като носител на 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния имот в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. ответникът А. П. е имал качеството на потребители на топлинна енергия, респ. на страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с нейната доставка, чието основно задължение е да заплащат цената на доставеното и потребено количество такава, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение. Ирелевантно се явява и обстоятелството от кого реално се ползва имотът още повече, че в настоящия случай това обстоятелство е останало недоказано от страна на ответника по делото. Ирелевантно е и кой се води титуляр на партида с аб. № 305458, както и налице ли е сключен писмен договор с ищеца, тъй като нормативната уредба в областта на енергетиката не поставя такова изискване.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период той е бил носител на съответна идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент № 69 съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия 3 за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от договор № 7096/05.01.2001 г. /л. 24-25 от делото/, а и с оглед изводите в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, в рамките на исковия период живущите в процесната сграда – етажна собственост не са имали сключен договор с конкретна фирма за дялово разпределение, поради което ищецът .... е изготвял информацията за дялово разпределение на разхода на топлинна енергия след всеки отоплителен период. Ето защо, релевираното от ответника П. възражение, че представеният договор за разпределение на топлинна енергия от 16.11.2000 г., сключен между етажната собственост на адрес: .... и .... /л. 20-21 от делото/ не го обвързва, тъй като срокът му е изтекъл, е неотносимо. Нещо повече, съгласно чл. 139б ЗЕ потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. В случая, не се твърди общото събрание на етажната собственост да е избрало друго, различно от посоченото в договора от 05.01.2001 г. лице, което да извършва дяловото разпределение, нито ищецът да е уведомен писмено за новия избор. Ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а потребителите не могат да черпят права от неизпълнението на собственото си задължение.