Решение № 1219 от 30.12.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

No………./………..12.2019г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА при участието на секретаря Румяна Дучева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 254 по описа за 2019г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване от „Банка ДСК“ ЕАД срещу Т.Г.В. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.2 от ЗЗД, вр.чл.430, ал. 2 от ТЗ, чл.92, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца, в качеството й на солидарен длъжник по издадената заповед за незабавно изпълнение №4893/20.10.2016г. по ч.гр. дело №7826/2016г. по описа на Районен съд - Плевен сумата от 33834.48евро, представляваща договорна лихва за периода 12.05.2014г. до 17.05.2016г., сумата от 13462.40 евро, санкционираща лихва – неустойка по чл.20.2 от Общите условия за периода 12.10.2015г. до 17.05.2016г., сумата от 60.00 евро /шестдесет евро/, неустойка за обезщетяване на разходи за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и за събирането му по т.24.1.6 и 281.70 евро/двеста осемдесет и едно евро и седемдесет цента/, заемна такса управление, всичките суми дължими по договор за обединяване на ипотечни кредити от 12.12.2013г., с който са преструктурирани договор за ипотечен кредит от 25.01.2007г. с кредитополучатели И. П. К.и И. Н. К.и договор за ипотечен кредит от 25.01.2007г. с кредитополучатели О. В. В., В. А.В., В. С.ов В.ев, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 19.10.2016г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за процесните суми и е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Срещу издадената заповед е подадено възражение в срока по чл.414 от ГПК от длъжниците, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване съществуването на вземането с оглед дадените указания от заповедния съд.

Твърди се, че е сключен договор за ипотечен кредит от 25.01.2007 г., по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на И. П. К.и И. Н. К.кредит е в размер от 200 000 лева, със срок за издължаване от 240 месеца, платим на месечните вноски по кредита на 26-то число на месеца по погасителен план. За предоставения кредит, кредитополучателите е следвало да заплащат лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют" /Приложение № 2 към договора/. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 3.69%, стандартната надбавка е в размер от 5.3%, като лихвеният процент по кредита се е равнявал на 8.99%. Кредитът е бил обезпечен с ипотека върху недвижим имот: УПИ, находящ се в град Плевен, ул. „Сергей Румянцев" № 29 с площ от 446 кв. м., заедно с построените в него Масивна жилищна сграда с РЗП от 563.25 кв. м. и Гараж от 23.40 кв. м.

По силата на договор за ипотечен кредит от 25.01.2017г. „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на кредитополучателите О. В. В., В. А.В. и В. С.ов В.ев кредит в размер на 200 000 лева, със срок за издължаване от 240 месеца, платим на месечните вноски по кредита на 26-то число на месеца по погасителен план. За предоставения кредит, кредитополучателите е следвало да заплащат лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют" /Приложение № 2 към договора/. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 3.69%, стандартната надбавка е в размер от 5.3%, като лихвеният процент по кредита се е равнявал на 8.99%. Кредитът е бил обезпечен с ипотека върху недвижим имот: УПИ, находящ се в град Плевен, ул. „Сергей Румянцев" № 29 с площ от 446 кв. м., заедно с построените в него Масивна жилищна сграда с РЗП от 563.25 кв. м. и Гараж от 23.40 кв. м.

Ищецът твърди, че към

12.12.2013г. по първият договор за кредит, кредитополучателите И. П. К.и И. Н.

К.са дължали сумата от 205686.02лв., главница и 6093.45лв., просрочена договорна лихва. Към същата дата по втория договор за кредит кредитополучателите О. В. В., В. А.В. и В. С.ов В.ев са имали задължение от в размер на 197571.89лв. и 14449.64лв.

Общо задължението по двата кредита се е равнявало на 423.801.00лв.

С договор за обединяване на ипотечни кредити от 12.12.2013г. банката и кредитополучателите по двата договора за кредит са се споразумели за преструктурирането им в един кредит.

Твърди се, че е отпуснат нов кредит в размер на 217000.00 евро, с който са погасени задълженията по двата договора кредит. За новият кредит е бил уговорен срок на издължаване 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване – 12.12.2043г., платим на месечни вноски с падеж 25-то число на месеца. По силата на този обединяващ договор кредитът се олихвява с променлив лихвен процент по чл.7, който към момента на сключване на договора е 7.79%.

Договорът за обединяване на кредити бил подписан и от ответницата Т.Г.В., в качеството й на солидарен длъжник.

Поради забава на кредитополучателя за заплащане на месечните вноски по погасителен план с повече от 90 дни /17 непогасени вноски/, банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем на основание т.20.2 от Общите условия. Изявлението за предсрочна изискуемост е връчено лично от ответницата В. на 04.05.2015г.

Допълнително е оформено и в нотариална покана, връчена на 02.06.2015г. чрез лицето С. В.ев В.ев.

След обявяване на предсрочната изискуемост спрямо всички длъжници на 12.10.2015г., на 16.05.2016г. осъществена продажбата на ипотекирания имот, със съгласието на банката/ипотекарен кредитор за сумата от 216000.00евро., която сума е постъпила по сметка на длъжниците. С нея банката е погасила 215420.00 евро неиздължена главница и частно 579.91 евро заемни такси.

След погасяването се дължат сумата от 33834.48 евро, договорна лихва, сумата от 13462.40евро, представляваща санкционна лихва, съгласно т.20.2 от Общите условия, начислявана върху главницата в размер на договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10%, сумата от 341.73евро, представляваща такса за управление.

По изложените съображения ищецът моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумите по издадената заповед за изпълнение.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

По делото е постъпил отговор от ответницата Т.Г.В. в срока по чл.367 от ГПК, в който се оспорват предявените искове по основание и размер. Ответницата оспорва обстоятелството да е отправяла искане за отпускане на кредит, както и да е получавала твърдяната заемна сума. Не е подписвала и договор за встъпване в дълг.

На следващо място ответницата аргументира, че спрямо договора за кредит има качеството на потребител, в тази връзка прави възражение, че клаузата на чл.9.1 от ОУ /даваща право за едностранна промяна на условията на договора/ е неравноправна, като не е посочен ясен механизъм за изменение.

По отношение на изискуемостта на задължението се излага, че не е настъпил падежа му, тъй като не е обявена предсрочна изискуемост. Ответницата оспорва редовността на връчването на нотариалната покана, както и, да й било връчвано такова изявление лично чрез куриер. Посочва се, че от съдържанието на изявлението е неясно и не са конкретизирани сумите, които се дължат. Същите съображения излага и за извлечението от счетоводни книги.

По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ответницата чрез процесуалния си представител, поддържа подадения отговор, моли да отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба , прие за установено от фактическа и правна страна:

От доказателствата се установи, че е сключен договор за ипотечен кредит от 25.01.2007 г., по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на И. П. К.и И. Н. К.кредит е в размер от 200 000 лева, със срок за издължаване от 240 месеца, платим на месечните вноски по кредита на 26-то число на месеца по погасителен план. За предоставения кредит, кредитополучателите е следвало да заплащат лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют" /Приложение № 2 към договора/. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 3.69%, стандартната надбавка е в размер от 5.3%, като лихвеният процент по кредита се е равнявал на 8.99%. Съгласно т.8.1 от общите условия кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява кредиполучателите по подходящ начин. Кредитът е бил обезпечен с ипотека върху недвижим имот: УПИ, находящ се в град Плевен, ул. „Сергей Румянцев" № 29 с площ от 446 кв. м., заедно с построените в него Масивна жилищна сграда с РЗП от 563.25 кв. м. и Гараж от 23.40 кв. м.

По силата на договор за ипотечен кредит от 25.01.2017г. „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на кредитополучателите О. В. В., В. А.В. и В. С.ов В.ев кредит в размер на 200 000 лева, със срок за издължаване от 240 месеца, платим на месечните вноски по кредита на 26-то число на месеца по погасителен план. За предоставения кредит, кредитополучателите е следвало да заплащат лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют" /Приложение № 2 към договора/. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 3.69%, стандартната надбавка е в размер от 5.3%, като лихвеният процент по кредита се е равнявал на 8.99%. Съгласно т.8.1 от общите условия кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява кредиполучателите по подходящ начин. Кредитът е бил обезпечен с ипотека върху недвижим имот: УПИ, находящ се в град Плевен, ул. „Сергей Румянцев" № 29 с площ от 446 кв. м., заедно с построените в него Масивна жилищна сграда с РЗП от 563.25 кв. м. и Гараж от 23.40 кв. м.

Анализът на съдържанието на двата договора за банков кредит обосновават извода за тяхната валидност, като годно основание да породят уговорените в тях права и задължения за кредитополучателите.

От заключението на вещото лице по съдебно счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че кредитът и по двата договора са усвоени.

С договор за обединяване на ипотечни кредити от 12.12.2013г. банката и кредитополучателите по двата договора за кредит са се споразумели, че същите на основание чл.101 от ЗЗД като солидарни длъжници поемат всички задължения по двата ипотечни кредита за общо погасяване на остатъчния дълг 217000.00 евро. Уговорен е нов краен срок на издължаване 360 месеца – до 12.12.2043г., платим на месечни вноски с падеж 25-то число на месеца. По силата на този обединяващ договор кредитът се олихвява с променлив лихвен процент по чл.4, който към момента на сключване на договора е 7.79%. Съгласно т.9.1 от общите условия към обединяващия кредит, променливия лихвен процент е в зависим от базовия лихвен процент, определен по одобрена от кредитора методология и се променя при промяна на базовия лихвен процент по решение на кредитора.

Договорът за обединяване на кредити е бил подписан и от ответницата Т.Г.В., в качеството й на солидарен длъжник, заедно със С. В.ев В.ев. Липсва надлежно оспорване на подписите на ответницата върху всяка една от страниците на обединяващия договор за встъпване в дълг. Напротив процесуалния представител на ответницата изрично признава в първото по делото заседание, че същата е подписала този документ.