Решение № 85 от 08.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Варна, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Д. Йорданова Гражданско дело №

20233110100715 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от *** срещу М. Г. Р. иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.535 ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7360,00 лв. (седем хиляди триста и шестдесет лева) - неплатен остатък от задължение по запис на заповед от 26.07.2022 г., с издател М. Г. Р., платим на падежа 04.08.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.09.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ на основание чл.417 ГПК 6107/16.09.2022 г. по ч.гр.д. 12455/2022 г. по описа на ВРС, 12 състав.

Ищецът твърди, че ответникът е издал в негова полза запис на заповед на 26.07.2022 г. за сумата от 8700 в., който е редовен от външна страна и падежа по който е настъпил на 04.08.2022 г.,-уговорената в него дата. Сочи се, че ответникът е погасил частично сума от 1340 лв.-главница по записа на заповед. При изложеното иска уважаване на претенцията за неплатената главница по записа на заповед.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който поддържа, че предявения иск е неоснователен, като уточнява фактическите твърдения, съобразно предоставена по чл. 101 ГПК възможност от съда с молба от 28.04.2023г.

Поддържа се, че процесния запис на заповед е нищожен, тъй като невярно е изписана датата на издаване-26.07.2022 г., като се сочи че той всъщност е издаден месец по-късно и след датата на падежа му. Твърди се, че документа има корекция на датата, която засяга задължителен реквизит и не позволява да се направи еднозначен извод за датата на издаването му.

Навежда се каузално правоотношение за издаване на записа на заповед.

Поддържа, че до м.09.2022 г. е работила по трудов договор като крупие в игрална зала „****“ на ищеца находяща се в гр.***. Сочи, че в края на м. август ищецът чрез свой служител – Д. ***- салонен управител в игралната зала е връчил на ответника процесния запис на заповед и настоял Р. да го подпише в случай, че ответницата не отчете суми от машините за хазарт или клиент на игралната зала не плати свои парични задължения към залата. Излага, че Д. ***изписала ръкописното съдържанието на записа на заповед вкл. невярната дата на издаване на записа. При изложеното навежда твърдения, че каузалното правоотношение за издаване на записа на заповед е за обезпечаване на бъдещо парично вземане на работодателя за вреди по чл.206, ал.1 КТ. Твърди се, че вземането на 1 работодателя за обезщетение за вреди по чл. 206, ал.1 КТ не е възниквало, съотв. и не съществува вземане по записа на заповед. В условията на евентуалност твърди недействителност на каузалното правоотношение, тъй като не е спазена формална процедура по чл.210 КТ. Иска се отхвърляне на претенцията.

В първото по делото открито съдебно заседание ищецът е навел каузално правоотношение, което се обезпечава от процесния запис на заповед – договор за заем между страните от 26.07.2022 г., по който ответникът е длъжник. Сочи се, ответникът е бил материално отговорно лице в ищцовото дружество, като е нанесло вреди в игрална зала на ищеца в гр. Варна, ул „***“, изразяващи се в липси на парични средства в качеството на крупие в игралната зала и желание на ответника, ищецът му е отпуснал паричен заем за възстановяване на липсите, като записа на заповед обезпечава именно договора за заем.

/л.45 гръб от делото/.

С оглед наведеното от ищеца каузално правоотношение ответникът е оспорил да е бил материално отговорно лице при ищеца. Сочи се, че от ответника са подписани два броя запис на заповед за едно и също каузално правоотношение и с договора за заем общо три документа във връзка с едно и също задължение. Твърди, че не е получила сума по договора за заем. Уточнява фактическите твърдения, като излага, че не са били налице липси.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявеният от ищеца е иск е с правно основание на основание чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ.

Доказателствената тежест в процеса съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК се разпределя, както следва: Ищецът носи тежестта да установи редовен от външна страна запис на заповед.

В тежест на ответника е да ангажира доказателства, че записът на заповед е антидатиран – издаден на различна от вписаната в него дата и след падежа вписван в него.

Ответникът носи доказателствената тежест да установи, че записа на заповед е издаден за обезпечаване на каузално правоотношение – да докаже, че записа е издаден да обезпечи бъдещо основание на имуществена отговорност на ответника /служител/ пред работодателя/ ищеца/ на осн. чл.203 вр. чл.206 КТ и такова по чл.207 КТ / вреда при отчетническа дейност, доколкото фактическите твърдения на ответника е, че сумата е следвало да обезпечи и неотчитането на парични средства от него/; да докаже, недействителност на каузалното правоотношение, тъй като не е възниквало фактическо основание за ангажиране на имуществената му отговорност от страна на ищеца поради липса на вреда, която да е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения вкл. е отчитал сумите, за които има задължение да отчита по силата на трудовия си договор с ищеца.

Евентуалното възражението за недействителност на каузалното правоотношение, тъй като не е спазена процедурата по чл. 210 КТ / издаване заповед от работодателя, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя/ съдът намира за такова за нищожност на записа на заповед, тъй като издаването му заобикаля реда за реализиране на ограничена имуществена отговорност, предвиден в чл. 210 КТ, което твърдение е също в тежест на ответника да установи, за което му е указано, че не сочи доказателства.

В случай, че обстоятелствата изложени от ответника свързани с причината, поради която записът на заповед е бил издаден, бъдат установени, тежестта на доказване на съществуването на вземането, преминава върху кредитора, който следва да установи фактите, от които произтича неговото вземане, т. е. пораждането на задължението и дължимостта му към предявяване на иска- в конкретния случай-при доказване, че записа е издаден във връзка с основание за реализиране на имуществена отговорност на работника- в тежест на ищеца е да установи, че му е нанесена вреда от ответника служител и е спазил процедурата за реализирането й вкл. чл. 210 КТ.

В първото по делото открито съдебно заседание, с оглед наведеното от ищеца каузално правоотношение му е указана доказателствена тежест за установяване, че между страните е сключен валиден договор за заем, по който е изпълнил своите задължения вкл. да предаде заемната сума.

Като безспорно обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване е отделено с определението по чл.140 ГПК, че ответникът е издал в полза на ищеца процесния запис 2 на заповед.

От фактическа страна съдът намира следното:

Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК е приложен запис на заповед, с който М. Г. Р. се задължила безусловно и неотменимо да заплати на *** сумата от 8700 лв. с падеж 04.08.2022г., място на издаване и плащане гр. Варна, дата на издаване 26.07.2022 г. и падеж 04.08.2022 г. Записът на заповед носи подписа на издателя. Посочено, че му е предявен за плащане на 12.08.2022г.

В хода на исковото производство е представен договор за заем от 26.07.202 г., сключен между ищеца / заемодател/ и ответника / заемател/, с който е уговорено заемодателя да предаде на заемателя сумата от 8700 лв., на същата дата срещу разписка.

Ответникът е поел задължени да върне сумата чрез удръжки от заплатата си или плащания в брой в срок от 04.08.2022г. В чл.5 от договора за заем е посочено, че връщането на сумата ще бъде обезпечено чрез издаване на запис на заповед на 26.07.2022 г. за сумата от 8700 лв. и падеж-04.08.2022г.

По делото е представен трудов договор между страните от 18.03.2022 г. за длъжността „крупие“, която да се заема от служителя М. Р., като трудовото правоотношение е било прекратено на осн. чл.355, ал.1, т.1 КТ, считано от 05.09.2022 г., видно от представена заповед на работодателя от 29.08.2022г.

Във връзка с договора за заем е представена и разписка от 26.07.2022 г. от М. Р., с която удостоверява получаване на сумата от 8700 лв. от „Екза Груп“ ООД, предоставена й на осн. договора за заем от 26.07.2022 г.

От ищеца е представена длъжностна характеристика за заеманата при него от ответника длъжност „събирачи на облози и крупиета“,в която в раздел 1, т.2 е посочено основано задължение- съхранява и отчита получените суми за залози, а в раздел 2, т.3 е посочено, че служителя носи имуществена отговорност за констатирани липси от получени суми за залози и оборотни средства. Длъжностната характеристика е подписана от ответника на 18.03.2022г.

Ищецът е представил отчет за касовата наличност в игрална зала за 26.07.2022 г., за игрална зала- гр. Варна,***, в който е отразено, че общо наличните средства в началото на смяната са 8791 лв., общо постъпленията и неизплатените печалби- 19484,70 лв., общо изплатени премии джакпот, бонуси и награди в бонус игри и рахзоди за дейността – 187,28 лв.; очакваната наличност на парични средства в края на смяната – 28088,42 лв.; общо налични парични средства в края на смяната 19376,00 лв. Посочено е, че наличните парични средства в края на смяната не съответстват на очакваната наличност не съответстват и е установен недостиг от 8712 лв. Подписалите отчета лица са: М. Р. в качеството на крупие нощна смята,***- крупие дневна смяна и Д. Д.- управител на залата.

Във второто о.с.з. по делото от ответника е представен препис от втори запис на заповед- издаден от ответницата в полза на ищеца за сумата от 8700 лв., с дата на издаване 26.07.2022 г., падеж- 04.08.2022 г. Отразено е, че записът на заповед е предявен за плащане на 26.07.2022 г. /л.69/

По искане на всяка от страните е разпитан по един свидетел.

В показанията си призования по искане на ответника свид. Д. Д. излага, че е управител на игралната зала на ищеца, в която ответницата е работила към м.07.2022г. Сочи, че работодателя й отпуснал заем на М. от 8700 лв., която сума била възстановена в касата на ищцовото дружество, тъй като след работна смяна на М. Р. били установени липси на такава стойност. Уточнява, че когато клиент играе в игралната зала, дава пари и му се залага кредит в машина, но в случая с М. Р., последната залагала кредит на играч, но той не давал пари. Свидетелят на сутринта на 26.07.2022 г. извършил отчет на касата в игралната зала и установи, че липсва въпросната сума след смяна на ответника като единствено крупие. След установява на липсата, попитала ответницата дали има пари да я възстанови, като от дружеството й предложили заем за покриване на липсата. Сочи, че на ответницата пари не са давани, а те са директно възстановени в касата. В офиса на игралната зала били подписани от М. договор за заем, отчета за касова наличност, запис на заповед и още един документ. Свидетелят след предявяване на записа на заповед, наличен по заповедното производство е посочил, че той е изписал ръкописния текст в него с изключение на имената на М. Р. и подписа на последната. На свидетеля е предявен и преписа на запис на заповед, представен от ответника във второто о.с.з., като Д. е посочила, че също тя е писала 3 ръкописния текст в него, като единствено подписа на издателя е на Р..

В показанията си доведения от ищцовата страна свидетел М.н ***излага, че работи като управител в свързано с ищеца дружество и познава ответницата като крупие в игрална зала на ищеца. Уточнява, че той отговаря за контрола на управителите на игралните зали.