Решение № 1395 от 19.12.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1395 гр. П., 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря М.М.Д. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720103720 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.П., *** чрез ю.к. М., срещу В. Ц. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 от ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 328.13 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ***, от които главница в размер на 285.89 лева, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 42.24 лева за периода от 09.07.2019 г. до 16.03.2022 г.; както и законната лихва върху главницата от 285.89 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 28.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, като им се присъдят сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В законоустановения срок ответницата В. Ц. К. чрез адв. С. е подала отговор, с който е оспорила предявените искове по основание размер. В отговора е противопоставила възражения за недопустимост на предявения иск, като твърди, че не притежава пасивната процесуална легитимация да отговоря по предявения иск, тъй като липсва облигационно правоотношение между страните. В отговора твърди, че няма представен писмен договор между страните, както и няма доказателства, от които да е видно, че ответницата е приела 1 общите условия, както и няма доказателства, чрез които да се докаже продажба на топлинна енергия. Възразява, че ищецът не разполага с оборудване в абонатна станция, чрез които да контролира и да докаже, че придава енергия според потребителите на купувача, и твърди че не ползва услугата, тъй като радиаторите в процесния имот са демонтирани. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли предявените искове, като и се присъдят сторените по делото разноски, а на представляващия я адвокат да бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, което се възложи върху ищцовата страна.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от ю\.к. М., която поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В депозирано по електронен път заявление изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 от ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване 2 на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.

В настоящия случай от съвкупната преценка на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 123, том ІХ, дело № 2197/1993 г., приетата и неоспорена молба за откриване на партида за битови нужди от 08.12.2010 г., се установява че ответницата В. Ц.а К., е придобила собствеността на процесния апартамент през 1993 г. От тук следва и извода, че през процесния период – 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ответницата е била собственик, респ. ползвател на собственият си апартамент, находящ се в гр. П., ***. По делото няма доказателства в процесния период собствения на ответницата топлоснабден недвижим имот да е бил отчуждаван или пък да е бил предоставен за ползване на друго лице.

Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.

В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В този смисъл е и приетото в мотивите на решението от 09.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след преценка на нормите на чл. 133, ал. 2, чл.

153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че доставката на отопление в сграда — етажна собственост е резултат от писмено искане, направено за сметка на всички етажни собственици в съответствие с предвидените в националното право особени правила за етажната собственост.

От съвкупния анализ на приложените писмени доказателства се установява по безспорен начин, че ответницата, като собственик на процесния топлоснабден имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между нея и ищеца е възникнала ex lege, по силата на закона. От приложеното копие от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 123, том ІХ, дело № 2197/1993 г., ответницата през 1993 г. е закупила процесния топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ***, поради което и има качеството на собственик за процесния топлоснабден имот през исковия период.

В горния смисъл, съдът намира, че ответницата, като собственик на процесния имот за процесния апартамент, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди”.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От 3 своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.142, ал.1 и ал.2 от ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно чл.153 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.3 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ.

От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.

Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този 4 смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия, продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27, ал.4 от същите Общи условия, едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ - квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.