Решение № 1057 от 15.09.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1057 гр. Варна, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20253110201013 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Р.

П. Н., ЕГН **********, адрес: с. Оброчище, ул. „Средна Гора“ №32, депозирана чрез процесуален представител- адв. С.К. от ДАК против Наказателно постановление № 24-00445-000994/ 30.01.2025г. на Началник група в ОДМВР Варна, РУ-Аксаково, с което му е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се сочи , че НП е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и издадено в нарушение на административнопроизводствените правила.

Оспорва се изцяло фактическата обстановка отразена в НП относно вмененото нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Иска се цялостна отмяна на НП.

В съдебно заседание въззивникът не се явява лично , а се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. В пренията си по съществото на делото, моли за отмяната на НП на изложените в жалбата основания, като навежда и други основания. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като представия доказателства за тяхната направа.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител- юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, 1 като моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, съобразно изхода на спора, прави искане за присъждане на разноски в минимален размер за насрещната страна.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното наказателно постановление въззивникът Р. П. Н. е обвинен за това, че на 24.11.2024 г. в 17:30 часа, в община Аксаково, на път трети клас номер 902, км. 11+600 с посока на движение към с.Кичево, на кръстовището за с.Климентово управлява лек автомобил „Мерцедес МЛ 350 Блутек 4 Матик“ с рег.номер В 8878 НН, собственост на С. А. Т.ова,като не съобразява скоростта си на движение с характера и интензивността на движението, губи контрол над автомобила, отклонява се в дясно по посоката си на движение, блъска се в предпазна еластична ограда /мантинела/ и се спира в крайпътна канавка. ПТП с материални щети и пострадало лице, водачът на лекия автомобил Р. П. Н., който е отведен за преглед в МБАЛ "Св.Анна" гр.Варна, където е прегледан и освободен за домашно лечение с поставена диагноза рана на глава и контузия на шия.

В хода на съдебното производство, бе установено, че на 24.11.2024 г. , около 17:30 часа св.Т. П. се прибирал към дома си в с.Климентово, обл.Варна, като пътувал таксиметров автомобил, управлява от таксиметровия водач А. А.. На вън било тъмно, като водачът на таксито спрял, за да изчака на главния път, в лентата за завиване на ляво към с.Климентово, движещите се направо по главния път МПС. В същото време възз.Н. се придвижвал по път трети клас номер 902 в посока от с.Оброчище към с.Кичево с управлявания от него л.а. „Мерцедес МЛ 350 Блутек 4 Матик“ с рег.номер В 8878 НН, собственост на С. А. Т.ова. Зад него с друг автомобил се движел св.Г. Д..

Когато възз. Н. наближил разклона за с.Кичево, той възприел, че таксиметрови автомобил , управляван от водача Ат.А. се е пристроил, за да извърши маневра завой на ляво и с цел да го заобиколи се отклонил на дясно, излязъл от пътя, ударил се в крайпътната мантинела и навлязъл в канавката, като преустановил движение.

За случаят били уведомени органите на РУ Аксаково при ОД на МВР-Варна като на място пристигнал смесен екип от автоконтрольор- св.Ж. А. и старши полицай св.Ж. С.. Там бил установен водачът на самокатастрофиралия л.а. „Мерцедес МЛ 350 Блутек 4 Матик“ с рег.номер В 8878 НН - възз.Н., който имал наранявания по себе си, водачът на таксиметровия автомобил и пътника в него св.П., както и св.Г. Д., който се движел след възз. Органите на реда провели разговори с всички установени на място лица, в това число и възз., който им съобщил , че е излязъл от пътното платно, с цел да предотврати удар с такиметровия автомобил. С оглед събраните на място сведения органите на реда преценили, че възз. се е движел с несъобразена скорост с характера и интензивността на движение.

2

На място пристигнал и медицински екип , като възз. бил прегледан и отведен в МБАЛ „Св.Анна „-Варна, а в последствие и освободен за домашно лечение.

Св.Д.А. преценил, че възз. е виновен за настъпване на ПТП и му съставил АУАН, като приел, че той не е съобразил скоростта си на движение с характера и интензивността на движението, загубил е контрол над автомобила, отклонил се е в дясно по посоката си на движение, блъснал се е в предпазна еластична ограда /мантинела/ и се е спрял в крайпътна канавка, в резултат на което е настъпило ПТП с материални щети а водачът на лекия автомобил Р. П. Н. е пострадал, като имал рана на глава и контузия на шия. Актът бил предявен на нарушителя, като в него не били вписани възражения. Такива постъпили в законоустановения срок.

Възприемайки изцяло фактическите констатации, описани в акта и правната квалификация на нарушението, наказващият орган издал атакуваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни , писмени и веществени , а именно свидетелски показания на свидетелите Ж. А., Ж. С., Т. П. и Г. Д., които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви и взаимно свързани, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справка за нарушител/ водач, заповед , вотоснимки и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в РУ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл.

189 ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от 3 определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника група в РУ Аксаково оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Въз основа на служебно извършената цялостна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и при така изяснената фактическа обстановка, съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.

На първо място следва де се отчете, допуснатото нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН, според който законов текст: „при липса на свидетели при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на други двама свидетели, като това изрично се отбелязва в него”. Безспорен по делото е факта, че актосъставителя е съставил АУАН не в присъствие на свидетели - очевидци, а единствено в присъствието на един свидетел – Д.С.- негов колега, на който са отразени трите имена, дата и година на раждане, и адрес / На РУ Аксаково- ОД на МВР-Варна /.

За да достигне до извода за допуснато процесуално нарушение, съдът съобрази следното: ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише 4 акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН.

Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства, като съгласно трайната съдебна практика, при установяване на административни нарушения по ЗДвП, АУАН може да бъде съставен в присъствието само на един свидетел, ако той е полицейски служител и е очевидец на нарушението, посочено в акта, т.е. в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от ЗДвП (свидетел по акта може да бъде и служебно лице). В случая органите на реда не са свидетели на пътния инцидент, като от друга страна по преписката са приложени достатъчно данни за установени множжество други свидетели на инцидента. Въпреки това преди издаване на наказателното постановление, наказващият орган не е съобразил и приложил разпоредбата на чл. 52, ал.2 от ЗАНН и вместо да върне преписката на актосъставителя, е пристъпил към постановяване на своя краен акт.

Горните нарушения относно процедурата по съставяне на АУАН са съществени такива и водят до безусловна отмяна на НП, издадено въз основа на такъв АУАН, тъй като АНО е следвало да провери редовността на съставения АУАН.

Служебната проверка на въззивния съд констатира още, че в хода на проведеното срещу въззивника административнонаказателно производство е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, касаещо описанието на нарушението, дадено както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление. За да гарантират в пълна степен правото на нарушителя на защита, както актосъставителя, така и административнонаказващият орган имат задължението да дадат конкретно, ясно и точно описание на допуснатото нарушение, по начин, че то да може да се сведе до конкретна правна норма, която се твърди, че е нарушена. Нещо повече законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно съответствие между описанието на нарушението, дадено в АУАН и това, отразено в НП. Със съставения акт на въззивника е предявено обвинение за нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. Цитираното правило обхваща широк спектър от дължимо поведение на водача и затова може да има най - разнообразни конкретни проявни форми. Същото вменява задължение за водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се съобразяват с конкретно посочени обстоятелства, а именно - с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост. В АУАН и НП е записано, че при управление на лек автомобил „…….поради движение с несъобразена скорост с характера и интензивността на движението, губи контрол над автомобила, отклонява се в дясно по посоката си на движение, блъска се в предпазна еластична ограда/мантинела/ и се спира в 5 крайпътна канавка.ПТП с материални щети и пострадало лице, водачът на лекия автомобил Р. П. Н. ……., който е отведен за преглед в МБАЛ "Св.Анна" гр.Варна, където е прегледан и освободен за домашно лечение с поставена диагноза рана на глава и контузия на шия“ . Точното описание на нарушението очертава обхвата на фактическото и юридическото обвинение против нарушителя и е от значение не само за пълноценното реализиране на правото му на защита, а и за правилната преценка за неговата виновност, респ. невиновност. Такова именно описание липсва в процесните АУАН и НП и затова въззивникът е поставен в невъзможност да разбере ясно, по какъв начин се твърди, че е извършено съответното нарушение, а това реално и съществено е ограничило възможността да реализира пълноценно правото си на защита. В случая нито в акта, нито в НП е посочено с каква скорост е управлявал автомобила си въззивникът. Такива факти не са установиха и в с.з. от разпита на свидетелите по делото. Съгласно константната съдебна практика, за да е налице описание на нарушението следва в обстоятелствената част да се съдържат обстоятелства и факти, които описват нарушението с неговите обективни и субективни признаци. Нарушителя се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация на нарушението, а понятието „несъобразена скорост” не е факт, а правен извод.