Решение № 21342 от 22.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21342 гр. С., 22.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110111744 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И., срещу К. В. К., Ц. В. К. и Д. М. К., с която са предявени обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност – всеки по 1/3 от следните суми: 380,32 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2021 г., ведно със законна лихва от 01.03.2024 г. до изплащане на вземането; 107,45 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 22.02.2024 г.; 2,02 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2021 г., ведно със законна лихва от 01.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и 0,67 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2021г. до 22.02.2024г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците К. В. К. и Ц. В.

К., в качеството им на съсобственици, а Д. М. К., в качеството му на наследник на М. В. К., договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.05.2020 г. – м.06.2021 г. на ответниците топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., бул. „К. Ал. Д.“ № 57, вх. „Ж“, ет. 5, ап. 13, която потребителите не заплатили в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което изпаднали в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Извън срока по чл. 131 ГПК ответникът К. В. К. е подала отговор на исковата молба, с който твърди, че е сключила споразумение с „Топлофикация С.“ ЕАД и е заплатила нейната 1 част от задължението.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ц. В. К. не е подала отговор на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. М. К., чрез назначения му особен представител – адв. Я., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер, за което излага подробни съображения.

Третото лице – помагач „НЕЛБО” АД на страната на ищеца не е взело становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответниците, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период, в т.ч., че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот при посочените квоти; използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **-*, дело № **** от 27.11.1997 г., се установява, че на посочената дата Г. С. К. и В.Т. К. придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., бул. „К. Ал. Д.“ № 57, вх. „Ж“, ет. 5, ап. 13.

От приложената по делото справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. (л.38) се установява, че Г. С. К. и В.Т. К. са починали и са оставили за свои наследници по закон три деца, а именно М. В. К., К. В. К. и Ц. В. К..

От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 51, том IV, рег. № ****, дело № ******* от 24.06.2021 г., се установява, че на посочената дата М. В. К., К. В. К. и Ц. В. К. продали на трето за спора лице техния съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. С., бул. „К. Ал. Д.“ № 57, вх. „Ж“, ет. 5, ап. 13.

Представен е по делото и споразумителен протокол от 24.06.2021 г. между М. В. К., К.

В. К. и Ц. В. К., от една страна в качеството им на продавачи, и трето за спора лице, в качеството му на купувач, с който посочените лица постигнали съгласие за следното: сумите по всички сметки, включително и изравнителни такИ., изготвени от „Софийска вода“ АД, „Топлофикация С.“ ЕАД, „ЧЕЗ Електро България“ АД, „С. газ“ АД и етажна собственост, за периода до 29.06.2021 г. за процесния недвижим имот се заплащат от продавачите, а сумите след 29.06.2021 г. се заплащат от купувача.

2

Установява се също така, че М. В. К. е починал на 06.10.2021 г. и е оставил за наследник по закон своя син Д. М. К..

При това положение, въз основа на доказателствата по делото и на основание чл. 5, ал.

1 от Закона за наследството следва да се приеме, че ответниците К. В. К. и Ц. В. К., в качеството им на съсобственици, а Д. М. К., в качеството му на наследник на М. В. К., следва да отговарят за доставената и потребена топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период (м.05.2020 г. – м.06.2021 г.). В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което се доказва от писмените доказателства, представени от процесуалния представител на ищеца в проведеното на 13.11.2025 г. открито съдебно заседание. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответниците, респ. техните наследодатели са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответниците са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в исковата молба, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, както и от общите условия на ищеца, се установява вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се 3 определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „НЕЛБО” АД.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: в процесния имот е имало 2 броя отоплителни тела – радиатори с монтирани ИРРО, като за двата отчетни периода не е бил осигурен достъп за отчет на уредите, за което са били съставени протоколи от 02.05.2021 г. и 16.05.2021 г.; за процесния период има служебно изчислена ТЕ на база инсталирана мощност на отоплителните тела, умножена по МСРС; през посочения период ТЕ за отопление, отдадена от сградна инсталация, е изчислена по съответната формула на база пълната отопляема кубатура 98 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице; за процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части; поради неосигурения достъп до имота за исковия период има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база един брой потребител, при служебно определен разход 140л. на денонощие; технологичните разходи в абонатната станция били приспаднати от топлофикационното дружество; топломерът е преминал метрологична проверка през 31 месеца, вместо през 24 месеца, но при проверките на същия не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

По отношение на общия размер на действително потребеното количество топлинна енергия за процесния период (м.05.2020 г. – м.06.2021 г.) следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, същият възлиза на 789,69 лв., както и сумата от 2,02 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2021г. Същевременно ищецът претендира от ответниците сумата в общ размер на 380,32 лв. за главница за топлинна енергия, от която по 1/3 от всеки ответник. Ето защо с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да се приеме, че всеки от ответниците дължи по 126,77 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. – м.06.2021 г., ведно със законната лихва от 01.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и по 0,68 лв. главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.01.2021 г. до м.06.2021 г., ведно със законната лихва от 01.03.2024 г. до изплащане на вземането.