Решение № 260096 от 09.04.2021, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 42/2021
- Вид
- Решение № 260096
- Подписан
- 09.04.2021
- В сила
- 09.04.2021
- Състав
- РЕНАТА ГЕОРГИЕВА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА, МАРИЯ ГЕОРГИЕВА АДЖЕМОВА, РОСИЦА ИВАНОВА МАРКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 и ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 ал.3 и ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл.24 · Закон за потребителския кредит
Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260096 гр. ВРАЦА, 09.04.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение , в публично заседание на 10 март две хиляди двадесет и първа година , в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Росица И. при участие на секретар Христина Цекова като разгледа докладваното от съдията Мишонова- Хальова въз. гр.дело N`42 по описа за 2021 год,за да се произнесе взе предвид:
"Агенция за събиране на вземанията"ЕАД /АСВ/ със седалище гр.София, чрез юрисконсулт Г.Г., е подала въззивна жалба против решение №260 113/13.10.2020 г по гр.д.№ 2822/19 г по описа на ВРСъд, с което съдът е отхвърлил предявените установителни искове срещу лицето А.К.И. ***.
В жалбата се навеждат доводи
,че решението на ВРСъд е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се ,че дружеството- жалбоподател като пълномощник на цедента е изпълнило задължението си да уведоми длъжника за станалата продажба на вземания с изпращане на две уведомителни писма :на 7.09.2018 г и на 17.06.2019 г на адреса на А.И., посочен от него в процесния договор за паричен заем,чиито обр. разписки и товарителници са се върнали в цялост. С исковата молба отново било приложено уведомително писмо до длъжника за извършена цесия и искане за връчване му от съда.
Според жалбоподателя длъжникът И. бил надлежно уведомен за цесията с връчване уведомлението с иск. молба на особения му представител назначен по делото, а не обратното както е приел ВРС.
С жалбата са цитирани решения на съдилища в РБългария , както и определение на ВКС в смисъла на уведомяване длъжник за извършена цесия ,чрез особения му представител назначен от съда.
Моли се решението на ВРС да бъде отменено като незаконосъобразно и постановяване на друго решение ,с уважаване на предявените установителни искове изцяло с всички законни последици.
С жалбата не се правят нови доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната жалба особеният представител на А.К.- адв.И.И. от ВрАК, е подала писмен отговор, с който изразява становище ,че жалбата е неоснователна ,следва да се отхвърли като такава , а решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С писмения отговор се посочва ,че уведомяването длъжника за извършена цесия,чрез особения му представител, в случая било ненадлежно, тъй като представителната власт на особения представител не включвала права и задължения произтичащи от сключения договор за паричен заем.Не се правят доказателствени искания пред въззивната инстанция.
Съд. състав приема ,че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с право на обжалване ,срещу акт от категорията на обжалваемите.Разгледана по същество същата е н е о с н о в а т е л н а.
Пред ВРСъд са предявен от „Агенция за събиране на вземания” АД, гр.
София срещу А.К.И. *** обективно кумулативно съединени пет иска общо за сумата от 2823,26 лв както следва :
- за сумата от 1188,33 лв. главница по договор за паричен заем и договор за цеси
-за сумата от 206,67 лв договорна лихва за периода
24.03.2018 до 19.11.2018 г
-за сумата от 45 лв такса разходи
-за сумата от 1301,10лв неустойка за неизпълнение на дог. задължение за периода 24.03.2018 г-19.11.2018 г
-за сумата от 82,16 лв лихва за забава върху главницата за периода 24.03.2018 до 02.04.2019 г
Претендират се направените разноски в исковото и в заповедното производство.
В ИМ се твърди ,че 23.01.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД /заемодател/ и ответника А.И. /заемател/ бил сключен договор за паричен заем № 3134346 за сумата в размер на 1300,00 лв.
Между страните била уговорена договорна лихва -40%, ГПР от 49,02 % и др. параметри в договора, който е приложен с ИМ Заемателят поел задължение да върне заемната сума в срок до 19.11.2018 г. на 10 равни месечни погасителни вноски всяка в размер на 155 лева.
Договорът служел за разписка за получаване на сумата. В чл.4, ал.1 от Договора било уговорено, че заемателят е дължен да предостави на заемодателя обезпечение – двама поръчители, които да отговарят на поставените в договора условия, или валидна банкова гаранция. Поради неизпълнение на това задължение в посочения в договора тридневен срок на ответника била начислена неустойка в размер на 1446,10 лева, която страните по заемния договор постигнали съгласие да бъде разсрочена на 10 равни вноски, всяка от които по 144,61 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по заема. В договора било предвидено още, че ако заемателят забави плащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 дни, дължи на заемодателя и такса разходи за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Тази такса се начислявала за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни.
На ответника била начислена такса разходи за събиране на вземането в общ размер от 45,00 лв.
Твърди се ,че ответникът не бил заплатил дължимия паричен заем към дружеството. Срокът на договора изтекъл с настъпването на падежа на последната погасителна вноска, а именно на 19.11.2018 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. В договора било уговорено, че при забава на плащане на погасителните вноски, заемателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава. Била начислена лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 25.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019г., изчислена върху всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
По договора били постъпили плащания в размер на 300 лева, с които били погасени 43,33 лева договорна лихва, 145 лева неустойка и 11,67 лева главница.
На 01.09.2018 г. било подписано приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и “Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на което процесното вземане било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания “ ООД. Сочи се, че ищцовото дружество /“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД. Въпреки направените от ищцовото дружество опити за уведомяване на ответника за настъпилата цесия, писмата не били получавани, като е направено искане а уведомление за цесията да бъде изпратено до ответника заедно с исковата молба. Посочва се , че неуведомяването на длъжника не е релевантно за основателността на иска, тъй като функцията на същото е да предпази длъжника от двукратно заплащане на задължението и е неотносимо, когато се установи, че същото не е погасено. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от адв.И.И. от ВрАК, особения представител на ответника,назначена на осн.чл. 47 ал.6 от ГПК. Тя възразява, че иска е недопустим, неоснователен и недоказан. Заемателят имал качеството на потребител, поради което бил приложим Законът за защита на потребителите, като процесният договор бил нищожен на основание чл.143 ЗЗП. На основание чл.146, ал.1 ЗЗП в договора имало неравноправни клаузи и били нищожни, ако не са уговорени индивидуално, което в случая било така с оглед бланковия характер на договора. Твърди се,че са нищожни клаузите, според които ответникът дължи такси и разходи за извънсъдебно събиране на вземанията, както и за посочената неустойка. Освен това на длъжника не е било съобщено по надлежния ред за извършената цесия на вземането и тя не е породила действие по отношение на него. Приложение №1 към договора за цесия не било подписано, оспорва всички писмени доказателства, представени от ищеца. Прави възражение за перкомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Въз. състав с оглед събраните по делото доказателства от фактическа страна приема следното:
От приложеното ч. гр. дело № 1381 от
2019 г. по описа на ВРС се установява, че ищецът „Агенция за събиране на вземания” АД, гр. София e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу А.К.И. за посочените в заявлението парични суми.
Издадената Заповед е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление, като след указание до заявителя, последният е предявил в указания от съда срок установителен иск по чл. 422 от ГПК за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение ,а на длъжника е назначен особен представител на разноски на ищеца.
С ИМ е приложен договор за потребителски кредит № 3134346/23.01.2018 г , сключен между ищеца, в качеството на кредитодател и ответника в качеството на кредитополучател и посочените в него параметри,както и рамков договор за прехвърляне на паричен заем /цесия/ от 16.11.2010 г. и Приложение № 1 към него от същата дата, по силата на който договор заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на цедент, прехвърля на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството му на цесионер, процесното вземане към ответника А.К. в общ размер от 2996.10 лв/ по приложение№1 към договора за цесия/.
Прието е пред ВРС заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л.
Татяна Антонова, която е проверила,че по Договор за паричен заем № 3134346 от 23.01.2018 година са направени плащания от заемателя в размер на 300.00 лева, което е извършено на 21.02.2018г., като с извършеното плащане са погасени задължения по пера, както следва:
-Плащане по главница - 111,67 лева:
-Платена договорна лихва - 43,33 лева;
-Платена неустойка - 145.00 лева;
Приложени са с ИМ още и потвърждение са сключена цесия на осн. чл. 99 ал.3 от ЗЗД, извлечение от Приложение №1/01.09.2018 г към рамковия договор за цесия, пълномощно от изп.директор на "Изи Асет Мениджмънт" АД чрез АСВ ЕАД за уведомяване на длъжници и 2 бр. уведомителни писма до длъжника- ответник.
При горепосочената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
1.Безспорно е по делото , че е налице сключен договор за паричен заем от 23.01.2018 г между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и А.К.И. с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, по силата на който И. е получил сумата от 1300 лв и се задължава да върне същата за 10 месеца на равни месечни вноски по 155 лв при фиксиран годишен лихвен процент от 40%по заема. В т.4 от сключения договор И. се е задължил, ако в срок от 3 дни от сключване на договора не осигури 2 физ. лица за поръчители при съответни изисквания, то той ще дължи на заемодателя и неустойка от 1446,10 лв, която се заплаща заедно с всяка погасителна вноска.
По делото е безспорен и факта ,че И. е погасил само 300 лв от заема, които са погасили 111,67 лв от главницата, 43,33 лв от договорната лихва и 145 лв от посочената неустойка.
2. Въз. състав приема ,че неправилно решаващият първоинстанционен съдия е приел, че длъжникът не е бил реално уведомен за станалото прехвърляне на дълга му/цесия/ от "Изи Асет Мениджмент"АД/цедент/ и приложение№1 към него на "АСВ"ЕАД /цесионер/ общо в размер на 2996,10 лв по силата на Рамков договор между тях от 16.11.2010 г.Според съдебната практика най-късно с исковата молба длъжникът може да получи уведомление и се счита уведомен за извършената цесия. В случая обаче първоначално той не е намерен на посочения от него настоящ и постоянен адрес посочен в договора за заем ,а в последствие уведомлението е върнато в цялост и същите книжа са били връчени на назначения му от съда особен представител по реда на чл.47, ал.5 и ал.6 от ГПК-адв. И.И. от ВрАК.Тук възниква и въпроса допустимо ли е особеният представител да приема материалноправни изявления по смисъла на чл. 99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД
,адресирани до отсъстващата по делото страна/ответник/?
Съгласно практиката на гражданското отделение на Врачанския Окръжен съд и тази на ВКС/ виж в определение№72/05.02.21 г по т.д.№1188/20 г на І Т.О. /,връчване книжата за цесия на особения представител на длъжника е допустимо, защото материалноправното изявление не е с оглед личността на длъжника и не се свежда до негови строго лични субективни права.Още повече това уведомление не е елемент от фактическия състав на цесията, а само осигурява противопоставимостта на договора/сключен между други лица/ на длъжника, с цел предотвратяване на евентуално ненадлежно изпълнение.
Разпечатката съдържа 57 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f785308-f0a4-4d66-a4a5-3a9e67f8a7eb