Решение № 371 от 06.03.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Русе, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20244520105066 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 127а, ал.2 СК.

Постъпила е молба от М. Д. П. срещу Г. Л. Д., в която твърди, че страните са родители на малолетната Е. Г. Д., родена на ****** г. С Решение № *** от ******** г. по гр.д. № ****/2022 г. на РРС било одобрено постигнатото между тях споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК, съгласно което родителските права по отношение на детето били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения с Е.. Сочи се, че между страните е налице влошена комуникация и бащата не желае да даде съгласие за пътуване на детето извън пределите на Р. България. Претендира се заместване съгласието на бащата за пътувания на малолетното дете извън територията на Р. България до страните - членки на Европейския съюз и до страните, граничещи с България, за период до навършване на пълнолетие на детето, по време, когато то не е ангажирано с учебни занятия и по време на учебните ваканции, придружено от неговата майка и законен представител или от упълномощено от нея лице. Поискано е допускане на предварително изпълнение на решението. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Г. Л. Д. депозира отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователност на ищцовите претенции. Оспорва изложена в исковата молбата фактическа обстановка, с изключение на факта, че с ищцата са родители на малолетната Е. и родителските права са предоставени за упражняване на майката. Твърди, че не отговаря на истината, че е отказвал да даде съгласието си Е. да пътува зад граница с майка си. Изразява се несъгласие с искането разрешението да е до навършване на пълнолетие на детето, без ограничения в броя на пътуванията и 1 тяхната продължителност, както и конкретно до Австрия, тъй като майката живее с човек, който е живял до скоро в Австрия и не следва да се допуска разрешението за пътуване да води до промяна в местоживеенето на детето, ако искането не е съпроводено и с искане за промяна в местоживеенето на детето.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представения препис на удостоверение за раждане е видно, че страните по делото М. Д. П. и Г. Л. Д. са родители на детето Е. Г. Д., родена на ****** г.

С Решение № ***/******** г. по гр.д. № ****/2022 г. по описа на РС – Русе упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката и при нея е определено местоживеенето му. На бащата е определен режим на лични контакти с детето и издръжка, която да му заплаща.

От представения по делото социален доклад, изготвен от ДСП, отдел „Закрила на детето“ – Русе, се установява, че при проведена среща с ответника, същият е информирал, че страните са разделени от 2022 г. В момента между страните имало конфликт, тъй като се води съдебно дело относно собствеността на недвижимото им имущество. След раздялата му с ищцата, тя заминала за гр. Разград и често оставяла дъщеря им на грижите на своите родители. По отношение на пътуванията, ответникът информирал, че ищцата му е искала допълнителни финансови средства, но никога не е водила Е. на разходки и екскурзии в страната. Преди време, момичето трябвало да посети гр. Брашов с клуба си по танци и ищцата дала пълномощно на г-н Д., той да придружи детето и съответно той също дал пълномощно на майката да излиза с детето извън страната, което било със срок за един месец. Пред социалните работници ответникът заявил, че няма против дъщеря му да пътува извън страната със своята майка с цел екскурзии или състезания, като би подписал съответното пълномощно за това, но при условие, че знае дестинацията и продължителността на посещението в чужбина. В същото време бил категоричен, че е твърдо против детето да пътува до Австрия, тъй като изразил притеснения относно факта, че приятелят на ищцата е с австрийско гражданство и неговото дете живее в гр. Виена и се притеснява от възможността майката и детето да се установят да живеят там. В доклада е изразено становище, в което се счита, че съдът ще постанови решение, което да защитава по най-добър начин правата и интересите на детето Е. Д..

Представен е и социален доклад от ДСП, отдел „Закрила на детето“ – Разград, съгласно който по данни на ищцата между страните има противоречие, тъй като настоящият й съжител Л. С. е живял в Австрия, има дете там и бащата на Е. се опасявал, че може да заминат да живеят там. Пред социалните работници майката разказала, че съжителят й ходи да вижда детето си за по 3-4 дни и Е. многократно е искала и тя да отиде на разходка там - да види Зоологическата градина, Аквариума, а преди Коледните 2 празници са искали да отидат до Крайова, както и на почивка в Гърция и Турция, но нищо от това не могло да се осъществи, тъй като не било постигнато съгласие с бащата по отношение задграничните пътувания на Е.. В доклада е посочено, че основни грижи за Е. се полагат в семейна среда от майката, с пълната морална и физическа подкрепа, оказвана от съжителя й и нейните родители. За детето били осигурени отлични жилищни условия, лично пространство, лични вещи за ежедневието, разнообразна и пълноценна храна, съобразена с потребностите на подрастващия организъм, дрехи и обувки, съобразени с възрастта и сезона, здравни грижи, а при необходимост и лечение. Съгласно доклада Е. е ученичка във II клас в ОУ "********" гр.

Разград, като детето е на целодневно обучение. Осигурени са му всички необходими учебници, тетрадки, помагала и пособия за нормален учебен процес. В училище работи с логопед 1-2 пъти в седмицата. В учебното заведение посещава и клуб по роботика и модерни танци. Два пъти седмично понеделник и сряда посещава школа за класически балет. Предстои да започне да посещава и уроци по английски език. Води активен живот и е социално интегрирано. В доклада е изразено становище, че е в интерес на детето да има възможност да пътува в чужбина.

От приложените Удостоверение изх. № 01-326/20.11.2024 г., издадено от ОУ „********“, гр. Разград и Служебна бележка изх. № 22/21.11.2024 г., издадена от Народно читалище „******“, гр. Разград, се установява, че Е. Д. е записана за учебната 2024/2025 г. във втори „г“ клас в ОУ „********“, гр.

Разград и посещава следните извънкласни форми на обучение в училището: лека атлетика, роботика, модерни танци, религия, както и уроци по балет в НЧ „******“, гр. Разград.

По делото не е спорно, а и от представеното удостоверение от нотариус И. К. с рег. № 618, вписано под № *** от ***** г., том I, № 49 от „Разносна книга“, е видно, че на дата ***** г. е извършено вписване на Декларация за пътуване в чужбина на дете от Г. Л. Д., с която същият е дал съгласие дъщеря му Е. Г. Д. да пътува извън границите на Република България, придружена от майка си за срок от 01.06.2024 г. до 30.06.2024 г.

Разпитаният по делото свидетел Л. С. С., който съжителства с ищцата на семейни начала, изнася данни, че дъщеря му живее в Австрия с бившата му приятелка и през миналата година е ходил 7-8 пъти да я види. Е. е имала желание също да отиде, да види нещо ново и различно, проявявала е любопитство какво има в Австрия и през кои държави се минава по пътя.

Преди Нова година свидетелят и ищцата имали намерение да посетят заедно с Е. гр. Крайова, а през лятото искали да отидат в Гърция, но бащата й не дал съгласие за нейното пътуването. Ищцата му пишела, за да даде съгласието си, но той не отговарял веднага, а след известно време, което пречело да организират своевременно почивката си. На първи септември дъщерята на свидетеля започнала да учи в първи клас и той пътувал до Австрия по случай първия й учебен ден. Е. имала желание също да отиде и пред Л. С. поискала от баща си съгласие, на което ответникът отговорил, че би я пуснал навсякъде 3 другаде, но не и там. Имало е случай ответникът да даде временно пълномощно, за може детето да отиде на представление в Брашов, но извън този случай, бащата не е давал съгласие за пътуване на момичето. Свидетелят заявява, че в момента е установен да живее единствено в България и има само българско гражданство, живял е в Австрия тринадесет години, преди година и три-четири месеца се е прибрал окончателно. Твърди, че не е водил разговори с ищцата да се местят да живеят там и лично той няма намерение да се връща да живее в Австрия.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, като отчита възможната му заинтересованост по реда на чл. 172 ГПК, като намира същите за добросъвестно депозирани и годни да послужат за формиране на правосъдната воля по релевантните за спора въпроси, като същите се подкрепят от останалите доказателства, включително от приложените социални доклади.

Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 127а, ал. 3, изр. 2 от СК е изслушал ответника Г. Л. Д.. Бащата заявява, че всички разговори и комуникации между страните протичат чрез чат. Твърди, че не му е искано съгласие за пътуване в Крайова и никога не му е посочвана дестинация или период, а той е поставил условие да знае период, в който ще бъде детето някъде и да знае къде е. Единствено му е искано съгласие за Виена, но той е обяснил, че няма как да пусне детето си с човек, когото не познава, при положение, че майката и детето не знаят езика. За времето, откакто са разделени с майката, тя не била водила детето на почивка никъде в България.

Единствено са ходили във Варна на процедури, защото детето има проблем с окото. Притеснява се, че не получава достатъчно информация за детето, не знае какво се случва с него, няма достъп до електронния дневник дори и няма как да каже на ищцата да отиде и прави каквото иска, без да знае къде е детето, с кого е, за какъв период от време е и дали ще се спазва режимът на лични отношения. Дава пример, че за лятната си почивка е информирал ищцата няколко месеца преди това, за да може и тя да си направи плановете.

Заявява, че е съгласен да даде разрешение за пътуване на дъщеря си, но без Австрия, Виена.

По делото е изслушана и майката М. Д. П., която уточнява, че бащата сам не се интересува какво се случва с детето, както и какво се случва с окото на детето и за разноските, свързани с пътуванията им до Варна. Докато той говори с детето се е включвала в разговора, за да го пита за Румъния и за Гърция, също и на входната врата когато си предават детето го е питала дали ще разреши да отидат на море през лятото, но той отговарял, че ще разреши ако тя оттегли исковете си по другите дела. По време на новогодишните празници, когато детето споменало на баща си, че след Нова година може да отидат в Румъния, но то няма пълномощно и не може да отиде, той му отговорил, че полицаите може да го арестуват без разрешение. Според майката между страните няма диалог, което е и причината да искат разрешението от съда.

4

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 127а, ал. 2 СК, когато родителите не могат да постигнат съгласие по въпроси свързани с пътуване на децата им в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

Съдебната практика по споровете по член 127а от СК е последователна, че с оглед спазване правата на детето, излизането извън пределите на страната е в негов интерес. Даването на разрешение е в унисон с гарантираното в член 35, ал. 1 от Конституцията на Република България право на свободно придвижване, установено и в редица международни актове, които след ратификацията и обнародването им, представляват част от вътрешното законодателство на България. Разрешение за пътуване в чужбина, обаче със срок до навършване на пълнолетие от малолетно дете, както е поискано в молбата, ще е в негов интерес само в изключителни случаи – ако са налице такива конкретни обстоятелства, установени в рамките на производството по чл. 127а СК, които имат изключителен, извънреден характер и по несъмнен начин налагат даването на такова разрешение от съда – до навършването на пълнолетие от детето, каквито изключителни случаи в настоящия случай не са налице.