Решение № 239 от 21.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. София, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20251110216733 по описа за 2025 година след като съобрази и материалите по нахд 5931/2025г на СРС, чието Решение № 2529$08.07.2025г е отменено с Решение № 38339/18.11.2025г на АССГ, постановено по канд 8273/2025г по описа на АССГ – 16-ти касационен състав, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по Жалба изходяща от Х. М. Б., действащ чрез процесуалния си представител адв.И. М. – САК, с която се иска да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-4332-019681 от 23.08.2024г., издадено от Д.Д. – Началник сектор в СДВР, ОПП – СДВР, с което на Х. М. Б. с ЕГН ********** са наложени наказанията глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.182, ал.5, вр.ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП – за това, че на 06.11.2023г в София по ул.“История славянобългарска“ до № 4 с посока на движение от ул.“Каменоделска“ към бул.“Рожен“ е управлявал л.а. с рег.

№ ,,***'' със скорост от 83 км/ч /-3% толеранс от 86 км/ч/ при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, като нарушението е заснето с АТСС TFR-М № 524 и нарушението е извършено при условията на системност.

Наказанията са наложени за системно, според административнонаказващият орган, извършено нарушение (като според законовото определение на §.6, т.62 на ДР на ЗДвП, " Системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение). Системността на нарушението се обосновава от връчените на 18.07.2023г., необжалвани и влезли на 02.08.2023г. в сила, т.е. в едногодишен срок от датата на извършване на процесното деяние, два електронни фиша – ЕФ сер.К № 7283002/04.04.2023г. на СДВР за също такова нарушение по чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП и ЕФ сер К № 7434336/07.05.2023г. за нарушение по чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.

С Жалбата не се оспорва самият акт на извършване на нарушаване на пределно допустимата скорост в населено място. Твърди се липса на системност на нарушението. Иска се изменение на обжалваното НП, като се наложи само наказанието глоба за нарушение по чл.182, ал.4, вр.ал.1, т.4 от ЗДвП, т.е. за повторно извършено нарушение (според §.6 т. 33 от ДР на ЗДвП, "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено 1 наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач ). В съдебното заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява, но за него се явява процесуалният му представител адв.М. се явява, поддържа жалбата, като обръща внимание на съда, че две предхождащи процесното нарушения не могат да обосноват извода за системно извършено нарушение, както и че при сравняване на легалните определения за системно и за повторно нарушение, като се отчете разделението на актовете на администрацията, които следва да участват в съвкупността (само наказателно постановление при определяне на повторността и съответно наказателно постановление или електронен фиш – при определяне на системността), доколкото в конкретния случай определящите актове са два електронни фиша, то процесното нарушение следва да бъде санкционирано само по основния състав по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП – само глоба в размер на 400 лева.

Претендира разноски – за всички съдебни инстанции до момента в общ размер 1 300 лева, като прилага и Списък на разноските, кореспондиращ с приложените Договори за правна помощ.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. От гл.юрк.П. са постъпили писмени бележки по съществото на спора, в които настоява за правилно и законосъобразно издадено НП.

Съдът, като съобрази следния доказателствен материал: Акт за установяване на административно нарушение № 0619830, съставен на 08.08.2024г от Ц. С.Р. (след установяване на нарушителя, което е станало на 08.08.2024г. когато жалбоподателят е декларирал изрично, че той е управлявал л.а. л.а. с рег.№ ,,***'' на датата на нарушението, Ежедневната форма на отчет, Протокола за използване на АТСС и фотоснимките на АТСС TFR-М № 524 и автоматично генерираните показания на системата, вкл. и автоматично инкорпорирания на гърба на фотоснимка текст за дата на нарушението, разчетен от АТСС регистрационен номер, марката на МПС, мястото на нарушението и уреда; двата Електронни фиша на името на жалбоподателя – и двата влезли в сила на една и съща дата 02.08.2023г., Справката картон на водача, разпечатката от АИС на МВР за регистрацията на автомобила (жалбоподателят вписан като предстоящ собственик на автомобила), справките изходящи от ОПП - СДВР, намира, а и не се спори от жалбоподателя и неговият процесуален представител, за безспорно установено, че жалбоподателят действително на 06.11.2023г. в София, след като вече е бил наказван с два електронни фиша, влезли в сила на една и съща дата 02.08.2023г. и съставени за нарушения по чл.182, ал.1, вр.чл.21 от ЗДвП, е управлявал в населено място МПС марка ,,***'' с рег.№ ,,***'' по ул.“История славянобългарска“ до № 4, с посока на движение от ул.“Каменоделска“ към бул. „Рожен“ със скорост от 83 км/ч, определена след приспаднат 3%-толеранс от измерената от АТСС скорост 86 км/ч., с което е превишил разрешената максимална скорост за населено място с 33 км/ч.

Редакцията на ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението (ДВ бр. 84 от 6.10.2023 г., в сила от 6.10.2023 г.), съдържа в приложното поле на чл.182, ал.5 от ЗДвП и случаите на нарушения по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. След съставянето на обжалваното НП е последвала благоприятна за дееца законодателна промяна в разпоредбата на чл.182, ал.5 от ЗДвП, като от приложното поле на тази разпоредба е отпаднало действието й по отношение на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. След изменението на тази разпоредба, (ДВ, бр.64 от 2025г.., в сила от 7.09.2025 г.), за нарушенията по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП не могат да бъдат предмет на системно извършване. Затова, с оглед приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН (Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя), атакуваното НП следва да бъде изменено, като деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя да бъде преквалифицирано, защото вече не може да бъде разглеждано като системно. В този смисъл, жалбата се явява основателна. Жалбата следва да бъде уважена, а деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя - преквалифицирано.

При уважаване на жалбата възниква въпросът за разноските, каквито жалбоподателят претендира (в общ размер 664,68 евро (1 300 лева) и за реалното заплащане на които прилага доказателства – трите договора за правна помощ и процесуално представителство с инкорпорирани в същите разписки за плащане в брой.

2

В случай, че изменението на обвинението се налага при коректно ангажирана отговорност на нарушителя и изменението се налага само поради последвалата законодателна промяна, благоприятна за дееца, съдът, след като отчете и обстоятелството, че нарушение все пак е извършено, би следвало да намали размера на разноските, които признава и съответно присъжда.

Но в конкретния случай законодателната промяна не е единственото основание за изменение на правната квалификация на деянието: в конкретния случай деянието изначално не може да бъде подведено под състава на системността, т.к. за да е налице системност, това деяние следва да бъде третото от датата на влизане в сила на друго НП или електронен фиш за друго такова нарушение. В конкретния случай, деянието – предмет на производството, се явява първо след датата 02.08.2023г., когато са влезли в сила двата електронни фиша за предходни такива нарушения.

Обстоятелството, че тези ЕФ са два на брой, не води автоматично до извода, че ако нарушението се извърши отново, то ще се яви трето нарушение по правилата на системността. Това е така, т.к. наказанията не се налагат самоцелно. Разпоредбата на чл.12 от ЗАНН ясно определя целите на наказанието – по отношение на нарушителя те са две – да се предупреди и превъзпита нарушителя. С оглед на това, законодателят е въвел последователно квалифициращите случаи на нарушение – повторност и системност. Когато един санкциониращ акт на администрацията – НП или ЕФ е влязъл в сила и очевидно не е успял да мотивира нарушителя да не извършва отново това нарушение, за което вече му е наложено наказание, то това първо по влизане в сила НП/ЕФ има съгласно чл.12 от ЗАНН и предупредителна функция – че ако в едногодишен срок от влизане в сила на такъв акт деецът в едногодишен срок извърши друго такова нарушение, ще му бъде наложено потежко наказание по правилата на повторността – с цел превъзпитаването му. Когато това предупреждение бъде пренебрегнато и нарушителят отново, в едногодишен срок от първото предупреждение извърши отново такова нарушение, по правилата на системността му се налага още по-тежко наказание – нещо, за което е бил вече предупреден с акта на наказването му за повторност. Това не е било съобразено от АНО при квалифициране на деянието и налагане на наказанието за системност в настоящия случай. Затова не само поради законодателната промяна, а и изначално деянието е следвало да бъде квалифицирано в такова повторно по чл.182, ал.4, вр.ал.1, т.4 от ЗДвП (ДВ бр. 84 от 6.10.2023 г., в сила от 6.10.2023 г.), който е действал към момента на извършване на нарушението и издаване на обжалваното НП. Затова съдът не намира основание за намаляване на размера на претендираните и доказани разноски (664,68 евро), които намира за основателни.

По въпроса за правната квалификация на нарушението след посочената законодателна промяна: коментираното по-горе действие на по-благоприятен за нарушителя закон, изложени във връзка със системността, са валидни и по отношение повторността, каквато съдът намира, че действително е била налице към момента на съставяне на обжалваното НП, т.е. според действалата към момента на съставяне на НП редакция на ЗДвП. След изменението на тази разпоредба, (ДВ, бр.64 от 2025г.., в сила от 7.09.2025 г.), нарушенията по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП не могат да бъдат предмет на повторно извършване; повторност е възможна само за нарушенията по чл.182, по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 от ЗДвП, но не и нарушение по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, какъвто е настоящият случай.

Затова, с оглед приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН, при налагащото се изменение на обжалваното НП с частта му относно правната квалификация на нарушението и съответно – на наложеното наказание, деянието следва да бъде подведено към основния състав на нарушението – чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП, предвиждащ наказание глоба в размер на 400 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4, вр.ал.7, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-019681 от 23.08.2024г., издадено от 3

Началник сектор в СДВР, ОПП – СДВР, с което на Х. М. Б. с ЕГН ********** са наложени наказанията глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.182, ал.5, вр.ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП в частта му на правната квалификация на деянието и наложената санкция, които определя на глоба в размер на 400 лева (204,52 евро) за нарушение по чл.182, ал.1 т.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН въззиваемата страна ОПП - СДВР да заплати на Х. М. Б. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 1 300 лева (664,68 евро).