Решение № 15759 от 20.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15759 гр. София, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110144824 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от Д. И. Ц. срещу К. Н. М. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – изпитани неудобства и душевни страдания, вследствие от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в съзнателно неоснователно образуване на изпълнително дело № 1295/2024 г. по описа на ЧСИ М.П. с рег. № /номер/ и с район на действие Софийски градски съд за принудително събиране на доброволно изплатено парично задължение.

Ищецът Д. Ц. твърди, че с ответника К. М. живеят на един адрес: /адрес/, като съсобственици на дворното място и индивидуални собственици на съответния етаж от построената в имота жилищна сграда. Излага, че от повече от 30 години двамата водят съдебни спорове заради извършвани от ответника строежи в съсобствения на страните поземлен имот, които ищецът счита за незаконни. Посочва, че по едно от последно образуваните между страните дела – гр. дело № 80261/2015 г. по описа на СРС, 42 състав, искът на ищеца бил отхвърлен, поради което последният бил осъден от въззивната инстанция да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. За тази сума на 17.05.2021 г. в полза на ответника бил издаден изпълнителен лист.

Ищецът поддържа, че на 13.12.2023 г. доброволно заплатил на ответника сумата от 500 лева, чрез пощенски запис. Излага, че въпреки това, на 18.04.2024 г. с ясното съзнание, че дългът вече е погасен, ответникът подал молба до ЧСИ М.П. с рег. № /номер/ и с район на действие СГС за образуване на изпълнително дело въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист. Твърди, че по тази молба било образувано изп. дело № 1295/2024 г., в хода на което съдебният изпълнител издал постановление за разноски, дължими по делото, като ищецът следвало да заплати разноски по ЗЧСИ в размер на сумата от 2148,05 лева. За изпълнение на това задължение сумите по спестовните му банкови сметки, вкл. и получаваната от него пенсия, били запорирани и удържани. Посочва се, че на 15.05.2024 г. ищецът подал жалба до ЧСИ М.П. с искане за прекратяване на процесното изпълнително дело, като представил и доказателства, че не дължи търсената от ответника сума поради плащането й, извършено преди образуване на делото, а на 21.06.2024 г. нова молба с искане 1 да му бъдат възстановени всички запорирани и удържани суми, които впоследствие били отблокирани и възстановени с разлика, за която ищецът няма претенция. Същият счита, че ответникът умишлено и целенасочено е поискал от ЧСИ М.П. да образува процесното изпълнително дело, за да причини на Ц. имуществени и неимуществени вреди, със съзнанието, че задължението по процесния изпълнителен лист е било изпълнено, с искане за образуване на изпълнително дело за повторното му принудително събиране. Ищецът твърди, че вследствие от поведението на ответната страна е претърпял неимуществени вреди – изпитани неудобства, душевни страдания, които определя като тежки и непоносими. Сочи се, вследствие от така създалата се обстановка и наложените запори по банковите му сметки, в т.ч. пенсия, по образуваното от ответника изпълнително дело, ищецът Ц. останал без всякакви средства, поставен в невъзможност за дълъг период от време да задоволява текущите си нужди от храна, лекарства и други консумативи, както и да заплаща текущите си режийни разноски и сметки от всякакъв вид, вкл. и тези към мобилен оператор, принуден да търси финансова помощ от познати и съседи, като по този начин се озовал в положение на безпомощност и унижение. С тези съображения ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания вследствие от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в съзнателно неоснователно образуване на изп. дело № 1295/2024 г. по описа на ЧСИ М.П. с рег. № /номер/ и с район на действие СГС за принудително събиране на доброволно изплатено парично задължение.

С депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът К. Н. М., чрез пълномощника си адв. Л., оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Намира исковата претенция за недостатъчно конкретизирана по основание, при липсата на изложени твърдения от ищеца относно характера на претърпените от него неимуществени вреди, а описаните такива по същество имат изцяло имуществен характер. Намира за неизяснено в какво се изразяват евентуални болки и страдания, нито причинно-следствената връзка на същите с поведението на ответника. По същество не оспорва образуването на процесното изпълнително дело по молба от 18.04.2024 г., посочвайки, че след установяване на обстоятелството относно заплащане на дължимата сума от ищеца, изпълнителното дело е прекратено с постановление от 16.05.2024 г., като всички такси за вдигане на наложените запори са заплатени от ответника. С отговора същият оспорва наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане с доводи за липса на противоправно поведение, извършено от М. и настъпването на вреди в патримониума на ищеца, а оттук и наличието на причинно-следствена връзка между действието и вредите, респ. вина у ответника. Намира, че периодът, в който ищецът евентуално би могъл да претърпени сочените вреди, е с продължителност по-малка от един календарен месец, а не месеци наред, както се твърди в исковата молба, поради което е неясно определянето на размер на вредите от 15 000 лева. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на иска като неоснователен и за присъждане на сторените по делото разноски, в.ч. за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие от непозволено увреждане.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Законовият текст въвежда забрана да се причиняват вреди другиму. Ако едно лице наруши тази забрана и причини вреди деянието осъществява състава на чл. 45 ЗЗД – т. е. деянието е противоправно. Поради това в правната теория противоправността на непозволеното увреждане е определена и като нарушение на общата 2 императивна забрана да не се вреди другиму. Противоправно е причиняването на вреди другиму, само когато вредите са настъпили в правно защитената сфера на друго лице.

В настоящия случай ищецът претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от твърдяно противоправно поведение на ответника, изразяващо се в съзнателно образуване на изпълнително дело за събиране на вземане, което вече е било погасено чрез плащане.

Следователно, възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдения деликт: 1). осъществяването на противоправно поведение от ответната страна (несъответствие между правно дължимото и фактически осъществено поведение) – като конкретно поведение, реализирано на посочените дата и място и по описания начин; 2). настъпили неимуществени вреди; 3). причинна връзка между противоправното поведение и вредите и 4). размера на обезщетението.

При доказване на горните обстоятелства и с оглед факта, че вината, като елемент от непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното, в тежест именно на ответника е да установи липсата й, както и да опровергае твърдените от ищеца обстоятелства за наличието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността по чл. 45 ЗЗД.

С оглед твърденията на страните и конкретните оспорвания, направени с отговора на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4ГПК, с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 03.02.2025 г. и обявен за окончателен такъв, като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че на 18.04.2024 г. по молба на ответника е образувано изп. дело № 1295/2024 г. по описа на ЧСИ М.П., с рег.

№ /номер/ с район на действие СГС с длъжник ищецът по делото, впоследствие прекратено.

Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства, се установява, че с изпълнителен лист от 17.05.2021 г., издаден по гр. дело № 80261/2015 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 42-ри състав, на основание влязло в сила съдебно Решение № 182638/01.08.2019 г., вр. с Решение от 02.07.2020 г. по в. гр. дело № 15556/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, III-Б въззивен състав, Д. И. Ц. (ищецът по настоящото дело) е осъден да заплати на К. Н. М. (настоящия ответник) сумата от 500 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Съгласно разписка за приемане на паричен превод от 13.12.2023 г., издадена от „Български пощи“ ЕАД, ищецът Д. И., като подател, е извършил пощенски превод на сумата от 500 лева с получател К. Н. М., с отразено съобщение до получателя: „за дължими разноски по в. гр. дело № 15556/2019 г. по описа на СГС“.

Не се спори, а и от материалите, съдържащи се в приобщения препис от изп. дело № 2024/номер/0401295/2024 г. по описа на ЧСИ М.П. с рег. № /номер/ на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд, се установява, че същото е образувано по молба с вх. № 39335/18.04.2024 г. на ответника К. М., чрез пълномощника му адв. Л., за събиране на вземането по процесния изпълнителен лист от 17.05.2021 г., издаден по гр. дело № 80261/2015 г. по описа на Софийски районен съд. С молбата на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ за проучване на имущественото състояние на длъжника и др. действия, необходими за събиране на вземанията. Посочена е и банкова сметка, по която да бъде изплатена дължимата сума по изпълнителния лист в размер от 500 лева, както и адвокатското възнаграждение за изпълнителното дело.

Установява се, че с постановление за разноски на съдебния изпълнител от 18.04.2024 г. и на основание чл. 79, ал. 1 ГПК е прието събирането в рамките на изпълнителното производство на следните разноски: такса по т. 1 за образуване на изпълнително дело в размер на сумата от 24 лева; такса по т. 2 за цялостно проучване на имущественото 3 състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и др., за определяне на начина на изпълнение, в размер на сумата от 60 лева; такса то т. 5 за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, вкл. за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК, в размер на сумата от 24 лева; такса по т. 9 за налагане на запор без извършване на опис, вкл. върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК, в размер на 126 лева; такса по т. 26 за изпълнение на парично вземане в размер на сумата от 187,45 лева; такса по т. 31 за допълнителни разноски в размер на сумата от 24 лева и адвокатско възнаграждение за изпълнително дело в размер на сумата от 1200 лева.

Съдържащите се в преписа от изпълнителното дело материали сочат, че в хода на същото и за събиране на удостовереното в изпълнителния лист вземане, въз основа на запорни съобщения на съдебния изпълнител от 18.04.2024 г., е наложен запор върху вземанията на длъжника Д. И. Ц. в „Токуда Банк“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Балгароамериканска кредитна банка“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД. В отговор, с писмо с вх. № 40836/22.04.2024 г. „Токуда Банк“ АД уведомява, че признава вземането за основателно, че запорът е наложен, а на 19.04.2024 г. е преведена сумата от 1817,67 лева; с писмо с вх. № 40982/22.04.2024 г. „Банка ДСК“ АД уведомява, че длъжникът има открити банкови сметки в търговската банка, като запорът е наложен, а доколкото по блокираната сметка постъпват суми от пенсия, то запорът ще се изпълнява за горницата над размера на минималната работна заплата. С писмо с вх. № 44691/30.04.2024 г.