Решение № 697 от 16.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 697 гр. Пловдив, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20245330202398 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

24-1030001532/15.03.2024г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ПЛОВДИВ, сектор ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЛОВДИВ, с което Е. П. П. е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140 ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се навеждат конкретни възражения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема със съпроводителното писмо становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

1

В НП е приета за установена следната фактическа обстановка: На 14.01.2024г., около 13:05 часа в гр. Пловдив, на бул. "Асеновградско шосе" в района на кръстовището с бул. "цар Симеон" жалбоподателят управлявал моторно превозно средство - "****", с рег. № ****, който не е бил регистриран по надлежния ред съгласно "Наредба № I-45 от 24.03.2000г.

Регистрацията на автомобила е била прекратена на 10.11.2023г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДВП, тъй като Е. П. като собственик на автомобила в двумесечен срок от придобиването не е изпълнил задължението си да го пререгистрира.

Посочената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и се установява по безпротиворечив начин от писмените материали от приложените по делото административна и прокурорска преписка.

Не е спорно между страните и че деянието е съставомерно от обективна и субективна страна по чл. 140, ал.1 ЗДвП.

ПО НЕПРОПОРЦИОНАЛНОСТТА НА САНКЦИЯТА.

Въпреки гореизложеното, обаче деецът е неправилно санкциониран.

Това е така, доколкото наложените санкции противоречат на принципа за пропорционалност, прогласен в чл. 5 § 4 от Договора за Европейски съюз и чл. 49, ал.3 от Хартата за основните права на ЕС, според к о й т о налаганата санкция не следва да надхвърля минимално необходимото, с оглед постигане на законовите цели, като в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с преследваните легитимни цели.

В този смисъл е трайната практика на съда на Европейския съюз, според която при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалността. По-специално административните или санкционните 2 мерки, предвидени в дадено национално законодателство, не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели.

Така изрично Решение № 2600 от 10.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3049 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив В процесния случай преследваната легитимна цел, така както е прогласена в чл. 12 ЗАНН е да се въздейства предупредително и превъзпитателно върху дееца (специална превенция) и върху обществото като цяло (генерална превенция).

Същевременно от приложената справка за регистрация е видно, че нарушението е отстранено още в деня на съставяне на АУАН. Деецът признава вината си, изразява съжаление за стореното.

Следва да се отчете и справката за нарушител/водач, от която е видно, ч е деецът не може да се определи като рисков водач , като доброволно е заплащал всички наложени му глоби по ЗДвП, тоест у същия е съхранен поправителен ресурс.

Доколкото от данните по преписката е видно, че деецът не е бил уведомяван за извършената служебна дерегистрация, следва че деянието е извършено при по-леката форма на вина непредпазливост.

Не на последно място следва да се съобрази и социалния статус на жалбоподателя. Същият работи по трудов договор на длъжност "куриер на храна с лична кола“, тоест ако бъда лишен от правото да управлява МПС реално същият би бил лишен от средство за препитание и издръжка на малолетните си деца, като лишаването от правоуправление освен това би затруднило транспортирането на децата до ясла, детска градина и училище и грижите за възрастната баба на дееца на 91 години.

Разгледани в своята съвкупност гореизложените обстоятелства налагат извод, че налагането на посочената в НП санкция (200 лева и лишаване от правоуправление за шест месеца) макар и в минимален размер не се явява безусловно необходимо за постигане на целите на чл. 12 ЗАНН, които както вече се спомена вече реално са били постигнати още в деня на съставяне на АУАН, като се явява форма на непропорционална 3 репресия.

ПО РАЗНОСКИТЕ.

При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл.

63Д ЗАНН би имал жалбоподателят.

Доколкото същият обаче, нито е поискал присъждането на такива, нито е доказал реалното им сторване по смисъла на т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК, разноски не следва да се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1030-001532/15.03.2024г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ПЛОВДИВ, сектор ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЛОВДИВ, с което Е. П. П. е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140 ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4