Решение № 286 от 01.06.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Разлог, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Ил. Динев при участието на секретаря З. И.-Б., разгледа докладваното от Крум Динев, Гр. дело № 20231240100560 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадена ИМ от ЕС на сграда „А“ на Ап. х-л „Л.Б.“, адрес:

*, с управител на ЕС“ТК“ЕООД, ЕИК*, с управител Й.Е.Д.. Ищецът твърди, че е инициирал заповедно производство като вр. с дадени указания по ЧНГ 1231/2022 г. по описа на РС-Рг предявява настоящия установителен иск за установяване съществуването на неговото вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,.

Твърди се, че на 26.11.2007 г. ответнците са закупили ап. 404, на 3 етаж на сграда „А“ на Ап. х-л „Л.Б.“ с посочена застроена площ и ид. части от общите части на сградата. На следващо място се сочи, че ответниците имат регистриран адрес по регистър Булстат на територията на г.Б.. Твърди се, че на 27.01.2022 г. е проведено ОС на ЕС в процесната сграда в режим на ЕС. Сочи, че в т.1 от приложения протокол е видно, че за управител на ЕС е избрано дружеството“ТК“ЕОД, което дружество е избрано и да организира събирането на таксите за поддръжка на общите части. На следващо място се сочи, че на 19.12.2017 г. е проведено ОС на ЕС, с което по т.1 от протокола етажните собственици са взели решение размерът на таксата за поддръжка на общите части на сграда „А“ да бъде 14,20 € без ДДС, на кв. м. от площта на съответния ап. ведно със съответните общи части. Сочи се, че на 31.12.2021 г., “ТК“ЕОД е издала ф-ра №* от 31.12.2021 г. за дължимите такси за поддръжка за 2021 г. като се сочи, че падежа за плащането й е настъпил на 31.12.2021 г. Размерът на таксата за поддръжка за 2021 г. е формиан на база взетото решение по т.1 от протокола от проведеното на 19.12.2017 г. ОС., което е било валидно до 01.02.2022 г. . от която дата ОС е увеличил размера на таксата. Сочи се, че дължимата сума не е заплатена. На следващо място се сочи, че ако съдът приеме установителния иск за неоснователен, тъй като не е достатъчно решението на ОС от 27.01.2022 г., на което“ТК“ЕОД е избрана за управител на ЕС и издадената ф-ра №* от 31.12.2021 г. в условията на евентуалност предявяват и осъдителен иск въз основа на преходното решение на ЕС, а именно решение на ЕС от 19.12.2017 г. и издадената ф-ра от 31.12.2021 г. В тази вр. се позовава на приетото в т.11, б.Б ТР №4 от 2013 г.

В указания срок по чл.131 от ГПК, назначените от съда особени представители на ответниците по делото са депозирали писмен отговор на ИМ. В писмения отговор на ИМ са изложени съображения за неоснователност на предявените искове. Сочи се, че от страна на ищеца липсват каквито и да било док-ства за неизпълнение от страна на ответниците С.А. на 1 решенията, които са взети на въпросното ОС. Наведени са съображения, че с цитирания протокол от 19.12.2017 г. е гласувано увеличаване размера на таксите за поддръжка, което според особените представители на ответниците не води до извода, че последните не са изпълнили решение на ОС за заплащане на гласуваната такса. Сочи се, че не са приложени справки или каквито и да било документи, които да сочат, че ответниците не са погасили задълженията за такса за поддръжка за хотела за 2021 г. Отделно правят възражение, че проведените ОС през 2017 г. и 2022 г. са незаконосъобразни като сочат, че по делото липсват пълномощни или други документи, доказващи представителната власт на присъстващите представители на собствениците. Отделно се сочи, че исковете се явяват неоснователни на друго основание. Прави впечатление, че ф-ра №*, с основание такса поддръжка за 2021 г., ап.404 е издадена от “ТК“ЕОД на 32.12.2021 г., като се сочи, че датата на издаването е почти месец преди посоченото дружество да бъде избрано за управител на ЕС. Предвид изложеното се твърди, че ф-рата е невалидна като е издадена от лице, нямащо представителната власт и правомощията да управлява ЕС, да събира задължения и да получава плащания от името на ЕС. На следващо място се твърди, че липсват приложени док-ства, че ответниците по делото са узнали за взетите решения, като се сочи, че видно от приложения протокол ответниците не са взели участие на процесното ОС. Не са представени документи, доказващи спазване на процедурата по оповестяване на решението на ОС, заложени в чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Също така се сочи, че не е ясно дали ищеца е правил опити да се свърже с ответника, като се твърди, че същите най-вероятно не пребивават на територията на Р.Б. и има вероятност да не са се запознали със създалата се ситуация. Счита, че няма представени док-ства дали ответникът С.А. е жива или не, съответно дали исковата претенция не би следвало да бъде насочена към нейните наследници. В първото СЗ по делото ответниците С.А. и Д.Г.М., ч/з особените представители, правят възражение за липсата на идентичност на описания в ИМ имот и сградата, в която същия се намира в процесната ЕС.

Съдът след като взе предвид представените по делото док-ства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното ч. гр. д. №1231/2022 г. по описа на Рг.РС в полза на ищеца по настоящото дело против ответниците като длъжници е издадена заповед №724 от 23.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,. Разпоредено е длъжниците да заплатят сумата от 2`762,74 лв., представляваща дължими такси за поддръжка и управление на общите части на сграда „А“ на АП. Х-Л „Л.Б.“ за 2021 г., ведно със законната лихва в/у нея от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Длъжникът е уведомен за издадената заповедта за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,. На 07.06.2023 г. заявителят по ч. гр. д. №1231/2022 г. е депозирал ИМ в срока по чл.415, ал.1 от ГПК,, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

От приетите и неоспорени писмени док-ства - нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №145, том V, рег. №3709, дело №867 от 2004 г. по описа на нот. С.К. се установява, че ответниците по делото се легитимират като собственици на ап. №404 с площ от 82,90 кв.м., от които 70,40 кв.м застроена площ на ап.а и прилежащите му 12,50 кв.м. ид. части от общите части на сградата и се явяват ет. собственици в процесната сграда. От представения по делото протокол от 19.12.2017 г. се установява, че ОС на собствениците на ЕС на сграда „А“ на АП. Х-Л „Л.Б.“ са приели решение, по силата на което е увеличен размерът на таксата за поддръжка на общите части на сграда „А“ 14,20 € без ДДС, считано от 2018 г. По делото е представен протокол от проведено на 27.01.2022 г. ОС на ЕС на сграда „А“ на АП.

Х-Л „Л.Б.“, на което е взето решение таксата за поддръжка на общите части на сграда „А“ да бъде 28.40 € без ДДС на кв. м. от площта на съответния ап., ведно със съответните общи части. На същото ОС е избран за управител на ЕС дружеството“ТК“ЕООД. Същото 2 дружество е избрано и да организира събирането на таксите за поддръжка на общите части.

На 31.12.2021 г.“ТК“ЕООД е издало Ф-ра №*/21.12.2021 г. за дължимите такси за поддръжка за 2021 г. на ап.404. От представената по дело справка от АИС „ГК“, се установява, че ответниците нямат регистрирани влизания на територията на Р.Б. през 2021 г. От допусната и назначена ССчЕ се установява, че ответниците дължат годишна такса за поддръжка и управление за 2021 г, определена съгласно протокол от 19.12.2017 г. от ОС на ЕС 2`762,83 лева, като задължението е начислени по ф-ра №*/31.12.2021 г., издадена от ТКЕООД от 31.12.2021 г. ВЛ е заключило, че ап. на ответниците не е отдаван под наем на трети лица, както и получаване на възнаграждения от такава дейност

Съдът като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото док-ства поотделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК,, приема за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК, и е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл.415 от ГПК,. Правният интерес на ищеца е обусловен от факта на връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,.

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС, собствениците са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. На основание чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС, ОС на ЕС определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

От събраните по делото док-ства безспорно се установява, че на 19.12.2017 г. е проведено ОС на ЕС на сграда „А“ на АП. Х-Л „Л.Б.“. По делото не се установява посоченото решение на ОС да е било отменено по реда на чл.40 от ЗУЕС. Следователно същото е влязло в сила и съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС на Р.Б. след влизане в сила, решенията на етажните собственици са задължителни за всички собственици, включително и за тези, които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които покъсно ще станат ет. собственици или обитатели. Спорен между страните е въпросът дали ответникът дължи заплащане на годишни разходи за поддръжка на процесния комплекс, с оглед твърдението му за непребиваване в обекта и предвид разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗУЕС.

Съгласно чл.51, ал.1 ЗУЕС /в редакцията относима към процесния период очертан от ИМ/, разходите за управление и поддържане на общите части на сграда в режим на ЕС се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите. В ал.2 на същия член, /в редакцията преди изменението, обнародвано в ДВ, бр.82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г./ е предвидено, че не се заплащат разходите по ал.1 за деца, ненавършили 6годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в ЕС не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. От горецитираното уведомление издадено от ГДГП е видно, че в АИФ (АИС „ГК”) в процесния периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. за ответниците няма записи на данни за преминавания през ГКПП на Р.Б.. По делото липсват док-ства, от които може да се обоснове извод, че ответниците са пребивавали в Р.Б. през горепосочения процесен период. По изложените съображения съдът намира, че ответниците не са ползвали процесния ап. повече от 30 дни в една календарна година, за претендирания с ИМ период, поради което не дължи заплащане на претендираните разходи, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърляни изцяло като неоснователни, без съда да разглежда останалите възражения заявени в отговора.

Относно разноските в производството, такива се претендират от ищеца, но съобразно изхода на спора направените от същия разноски следва да останат в негова тежест.

С оглед гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕС на сграда „А“ на Ап. х-л „Л.Б.“, адрес: *, с управител на 3

ЕС“ТК“ЕООД, ЕИК*, с управител Й.Е.Д., искове за установяване съществуване на вземане на такса за поддръжка и управление на общи части на сграда „А“ на АП. Х-Л „Л.Б.“ ЗА 2021 г. спрямо ответниците С.Д.А. и Д.Г.М. за сумата от 1`412,57 € / 2`762,74 лева, ведно със законна лихва за забава от 23.11.2022 г. до окончателното погасяване на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ПОСТАНОВЯВА да се изплати на особения представител адв. Т.К. към АК-Б., възнаграждение 294,65 €, съгласно Определение №1208 от 15.11.2024 г. за осъществената правна помощ, представляваща процесуално представителство на ответника Д.Г.М. по гр. д.

№560 по описа за 2023г. на Рг.РС, което възнаграждение следва да бъде изплатено от предварително внесен депозит, съгласно вносна бележка на л. 88 от делото.

ПОСТАНОВЯВА да се изплати на особения представител адв. М.Н. към АК-Б., възнаграждение 294,65 €, съгласно Определение №1208 от 15.11.2024 г. за осъществената правна помощ, представляваща процесуално представителство на ответника С.Д.А. по гр. д.

№560 по описа за 2023 г. на Рг.РС, което възнаграждение следва да бъде изплатено от предварително внесен депозит, съгласно вносна бележка на л.89 от делото.