Определение № 390 от 20.09.2024, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ

Към определение № 390 от 20.09.2024 г., постановено по ВЧНД № 552/2024 г. по описа на Окръжен съд – С.

Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК, образувано по частна жалба от адв. Т. Р. – АК С., срещу определение от 16.09.2024г. по ЧНД № 1128/2024 г. по описа на Районен съд С., с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия К. Д. Д..

С частната жалба се изразява несъгласие с възприетите и обективирани в съдебния акт изводи относно наличието на предпоставките по чл.63 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия.

Подчертава се настъпила реабилитация за предходното осъждане на Д.. В горния смисъл се твърди отсъствие на реална опасност обвиняемият да извърши престъпление и се иска отмяна на акта на първата инстанция и вземане на по-лека мярка за неотклонение спрямо обвиняемия.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – С. оспорва жалбата, като излага доводи за наличието на кумулативно предвидените предпоставки на чл.63, ал.1 от НПК за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия. Пледира за потвърждаване на атакуваното определение като правилно, обосновано и законосъобразно.

Защитникът на обв. К. Д. Д. – адв. Т. Р. от АК – С., поддържа жалбата и изложените в нея доводи. Моли актът на първата инстанция да бъде отменен и по отношение на обвиняемия да се вземе по-лека мярка за неотклонение.

В личната си защита пред съда и в последната си дума обв. Д. моли за по-лека мярка за неотклонение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и с оглед представените по делото доказателства, взе предвид следното:

Досъдебното производство е започнато в хипотезата на чл.212, ал.2 от НПК на 14.09.2024 г. за това, че: на 11.09.2024 г. в гр. С. на ул. „Ч.К.“ № *** е причинена лека телесна повреда на Д. П. Д.а от гр. С., като деянието е извършено в условията на домашно насилие – престъпление по чл.131, ал.1, т.5а от НК; и за това, че на 13.09.2024 г. в гр. С., без надлежно разрешително, е държано високорисково наркотично вещество – марихуана – престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

С постановление от 14.09.2024 г. на разследващия орган в качеството на обвиняем е привлечен К. Д. Д. за това, че:

-На 11.09.2024 г. в гр. С., в жилище, находящо се на ул. „Ч.К.“ № ***, в условията на домашно насилие, е причинил на Д. П. Д.а лека телесна повреда, изразяваща се в болки в областта на гръдния кош – престъпление по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.2 от НК;

-На 13.09.2024 г. в гр. С., без надлежно разрешително, държал 1 високорисково наркотично вещество – марихуана – престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

С протоколно определение № 1315 от 16.09.2024 г. по ЧНД № 1128/2024 г. по описа на РС – С. по отношение на обв.К. Д. Д. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

В хода на разследването до настоящия момент са приобщени писмени и гласни доказателствени материали, съдържащи данни относими към повдигнатите обвинения. Извършен е оглед на веществени доказателства.

Изготвено е заключение на съдебномедицинска експертиза за преглед и освидетелстване на живо лице № 51/2024 г.

Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост обв.Д. е реабилитиран за предходно осъждане.

В качеството на обвиняем по досъдебното производство обв. Д. дава кратки обяснения по обвиненията, като признава притежанието на наркотичното вещество, но отрича съпричастност към нанасяне на телесна повреда на съпругата си.

В приобщената характеристична справка е отразено наличието на данни за употреба на наркотични вещества, в резултат на което обвиняемият ставал агресивен и конфликтен. Според същата справка, обвиняемият се движи с лица от криминалния контингент и не се ползва с добро име в обществото.

В декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние обв. Д. е отразил, че е женен, има едно дете, не притежава недвижими имоти.

Притежава четири автомобила, работи като таксиметров шофьор, от която дейност реализира доходи.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба на защитника на обв.Д. срещу определението на РС – С. е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Определението на първоинстанционния съд, с което по отношение на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е правилно и законосъобразно.

Първостепенният съд обосновано е констатирал наличието на законовите предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо обвиняемия. Налице е както обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към престъпните деяния, за които е обвинен, така също и реална опасност от укриване или извършване на престъпление.

За престъпление по чл. 131, ал. 1, т.5а вр. чл.130, ал.2 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до една година или пробация, а за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК – наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Второто обвинение касае престъпление, което е тежко по смисъла на закона.

От събраните в хода на разследването по досъдебното производство 2 доказателствени материали може да се направи обосновано предположение за съпричастност на обвиняемото лице и към двете престъпления, за които той е привлечен в това качество. В тази връзка са налице както писмени доказателства, така и гласни доказателствени средства /показанията на разпитаните свидетели/, които позволяват да се направи посоченото по-горе предположение. Обясненията на обвиняемия също съдържат признание за притежанието на високорисковото наркотично вещество, макар да се отрича причиняване на телесно увреждане на пострадалата. За последното обаче е налице информация в свидетелските показания и в изготвената съдебномедицинска експертиза, които удостоверяват конкретните параметри на увредата в здравето на пострадалата, вероятният механизъм на причиняването му, респ. данните за поведението на обвиняемия. За нуждите на производството по вземане на мярка за неотклонение не е необходимо наличието на категорични доказателства за виновно поведение, а е достатъчно доказателствата да сочат на съпричастност на лицето, към извършеното деяние, както е в конкретния случай. Следва да се има предвид също така и обстоятелството, че разследването не е приключило.

Правилна е преценката на първата инстанция за съществуването на реална опасност обвиняемото лице да се укрие или да извърши престъпление.

Наличните данни на характера и начина на живот на обвиняемия, конкретното му поведение, правилно са обсъдени от първата инстанция, като основание за доказана лична опасност на дееца. Този извод не се разколебава от факта на чистото съдебно минало, поради настъпила реабилитация за предходно осъждане. Налице са данни за нееднократно укоримо поведение на обвиняемото лице, незачитане телесната неприкосновеност на трети лица, агресивно и конфликтно поведение спрямо пострадалата. Налице е информация, че обвиняемото лице пребивава значителни периоди извън страната, което може да подпомогне укриването му за избягване на наказателна отговорност. Конкретните обстоятелства по делото обосновават извод, че обвиняемият може да се укрие или да извърши престъпление в случай, че спрямо него бъде взета друга по-лека мярка за неотклонение от „Задържане под стража“.

Неоснователни са възраженията на защитата на обвиняемото лице свързани с твърдения за липса на опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Съдът намира, че предвид тежестта на обвинението и естеството на конкретното установено от материалите по делото поведение на обвиняемия, действително е налице реална опасност той да се укрие или да извърши престъпление, ако не е задържан. Мотивиран от гореизложеното, съдът намира, че правилно и законосъобразно РС – С. е взел по отношение на обв.Д. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Частната жалба на защитника на обвиняемия е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

3

Така мотивиран и на основание чл.64, ал.8 от НПК съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 390 гр. Сливен, 20.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Яница С. Събева Ченалова

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Радост Д. Гърдева в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно частно наказателно дело № 20242200600552 по описа за 2024 година На основание чл.64 ал.8 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1315/16.09.2024г. по ЧНД № 1128/2024г. по описа на Районен съд Сливен, с което е взета мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА спрямо обвиняемия К. Д. Д., ЕГН **********, по ДП № 1290/2024г. по описа на РУ Сливен, вх.№ 4788/2024г. по описа на РП Сливен.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

1