Решение № 261230 от 10.12.2021, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

П., 10.12.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, IV- ти състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия: Михаил Алексов като разгледа гр. д. № 01919 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и в условията на евентуалност с искове чл.

55/59, вр. чл. 79 ЗЗД.

Производството по делото e образувано по искова молба подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК ********* Гр. П. 2303 кв.„Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор

СРЕЩУ "Си Ви Кар" ЕООД с ЕИК

*********, представлявано от В.С.Л.

С искане да бъде установено спрямо ответника, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК ********* гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор сумата в общ размер от 627.12 лв. лв. /Шестстотин двадесет и седем лв. и 12 ст./, от която сума главница в размер на сумата от 543.29 лв. лв. /Петстотин четиридесет и три лв. и 29 ст./ за консумирана топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. П., ул. "***, за периода от 01.05.2018г. г. до 30.04.2020 и м. 08.2020г., включително и лихва за забава на месечните плащания в размер на сумата от 83.83 лв. лв. /Осемдесет и три лв. и 83 ст./, за периода от 10.07.2018г. г. до 25.01.2021г. г., както и лихва за забава от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.

В условията на евентуалност се предявява и иск осъждане на ответника "Си Ви Кар" ЕООД с ЕИК *********, представлявано от В.С.Л., да заплати сумата в общ размер от 627.12 лв. лв. /Шестстотин двадесет и седем лв. и 12 ст./, от която сума главница в размер на сумата от 543.29 лв. лв. /Петстотин четиридесет и три лв. и

29 ст./ за консумирана топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. П., ул. „***“ №22, за периода от 01.05.2018г. г. до 30.04.2020 и м. 08.2020г., включително и лихва за забава на месечните плащания в размер на сумата от 83.83 лв. лв. /Осемдесет и три лв. и 83 ст./, за периода от 10.07.2018г. г. до 25.01.2021г. г., както и лихва за забава от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, съставляваща левовата стойност на това, с което ответникът се е обогатил за сметка на „Топлофикация - П.“ АД, без правно основание, до размера на това с което е намалено имуществото на дружеството, както и да им бъдат присъдите посочените лихви.

В исковата молба ищецът чрез пълномощника си юрисконсулт – М.Т. твърди, че между него от една страна и ответното дружество - „СИ ВИ КАР“

ЕООД - титуляр по партида, от друга страна е налице облигационноправна вразка, която възниква от момента на откриване на партида с абонатен № FIRM74040 на името на ответника, като титуляр по сметката и купувач на топлинна енергия за топлофицирания обект и от което правоотношение произтича претендираното вземане от страна на топлофикационното дружество. Твърди, че доказателство за горното изложение, са представения на съда от страна на дружеството им към исковата молба: Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 93/2007 г. и с оглед гореизложеното, безспорно по делото се установява, че е налице валидно облигационно отношение между страните, относно доставката и ползването на топлинна енергия, касателно топлоснабдяването на процесния топлофициран обект, възникнало по силата на закона и писмения договор и от които произтича претендираното вземане в полза на дружеството им.

На ответното дружество

– „СИ ВИ КАР“ ЕООД е връчен препис от ИМ и приложенията към нея на 13.07.2021 г., на осн. чл. 50 ал. 4 ГПК като в определения едномесечен срок за писмен отговор не се констатира да е упражнило такъв по делото.

В съдебно заседание състояло се на 11.11.2019 г. процесуалния представител на ищеца– юрисконсулт Софрониева поддържа исковата молба, както и формулираните искания за назначаване на съдебни експертизи. Претендира разноски.

Ответното дружество, чрез процесуалния представител – адв. Велков оспорва предявения против дружеството иск като неоснователен и недоказан, като мотивира че следва да се докаже, че има договорно правоотношение, писмен договор между страните, защото ответникът все пак е юридическо лице. Претендира разноски.

РС П., като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Не е спорно, че ответникът е собственик на недвижим имот – представляващ търговско помещение /магазин за хранителни стоки №96/

, находящо се в гр. П., кв. „Изток“, ул.“***“, в жилищна сграда – блок № 22.

Ищецът е представил натариален акт за продажба на недвжижим имот № 93, том II, рег. № 6257, дело №247 от 14.12.2007 г., видно от който, „СИ ВИ КАР“

ЕООД, ЕИК ********* е собственик на недвижим имот –представляващ търговско помещение /магазин за хранителни стоки №96/ , находящо се в гр. П., кв. „Изток“, ул.“***“, в жилищна сграда – блок № 22.

Ответникът не оспорва, че за процесния период 01.05.2018 г.- 30.04.2020 г. и м. 08.2020 г. не е заплащал топлинна енергия за този имот по откритата партида с абонатен номер № FIRM74040 .

Не е спорно, че имотът се намира в сграда

–етажна собственост, в която се доставя топлинна енергия от ищеца.

Ищецът е представил Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация

П.” АД на потребителите в гр. П.., приети на 18.12.2007 г., одобрени с решение на ДКЕВР от 14.04.2008 г., които в чл. 1, ал. 2 уреждат, че продажбата на топлинна енергия от "Топлофикация П." АД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди в гр. П.., се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач, при прилагане на общите условия. Според глава IV на ОУ- „Заплащане на ТЕ", чл.31, ал. 1 и ал.2 - купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща ежемесечно в срок дължими суми за топлинна след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.

От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия е въведена от момента на подписването на Договор № 399/28.12.2000 г. между фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия и СЕС. Между топлофикационното дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор, /след въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна енергия на битови потребители/, уреждащ взаимоотношенията между тях. През процесния период, топломерът е преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни. Количеството на топлинна енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка, не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградите етажна собственост. Счита, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесния период. Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми, са приведени, към реално отчетените или нормативно /служебно/ изчислените с изравнителните сметки за съответните периоди.

Няма разлика в сумите по главницата, определни от вещото лице и тези по исковата молба на ищеца. Изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС.

Преичислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

Същите са предавани на представител на СЕС в законно установения срок.

В заключението на счетоводната експертиза се посочва, че месечните количества топлинна енергия са начислявани на база прогнозна консумация за имотите в сградата и изравнителни сметки, след реален отчет на уредите. Услугата дялово разпределение на топлинна енергия през процесния период е извършвана от „Директ“ ЕООД. За периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. 4 м. 08. 2020 г. за адрес гр.

П., ул. „***“ 22, стойността на начислената доставена и потребена, но незаплатена топлинна енергия е в размер на 452, 71 лева без ДДС, в това число сума за отопление 477, 40 лева., сума за битово горещо водостабдяване 0.00 лева, вноска за дялово разпределние 32.16 лева, корекция от зравнителни сметки – 56,85 лева, като сума за възстановяване. Общата сума за периода с ДДС е в размер на 543,29 лева. Законната лихва за забава на месечните плащания за исковия период от 10.07.2018 г. до 25.01.2021 върху главницата за топлинна енергия, е в размер на 83.83 лева, общо начислени суми за топлинна енергия и лихви за забава за процесния период 627,12 лева. Сумите от изравнителните сметки, издадени от фирмата за дялово разпределение за периода 05.2017 г.- 08.2020 г. , са въведени в счетоводството на ищеца по партидата на ответника в размер на общо -56,85 лева, като сума за възстановяване. Съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ АД на потребителтие в гр.П., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължми суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Към датата на посещение в дружеството –ищец, намало извършени плащания по партидата на ответника. Сочи се, че за порцесния период са издавани месечни фактури от „Топлофикация – П.“ АД, с получател „СИ ВИ КАР“ ЕООД. Процесните фактури са отразени като вземане в счетоводството на „Топлофикация – П.“ АД. Няма отразени плащания за задължения по фактурите в счетоводството на „Топлофикация – П.“ АД. Процесните фактури са отразени в Справката-декларация по ЗДДС, включително в дневниците за продажби на „Топлофикация-П.“ АД. Няма данни процесните фактури да са получени от „СИ ВИ КАР“ ЕООД, нито да са отразени като задължения в счетоводството. „СИ ВИ КАР“ ЕООД няма регистрация по ЗДДС.

По делото не се спори, че не е сключен договор между страните по делото за процесния период, поради което между тях не е възникнало валидно облагационно провоотношение за продажба на топлоенергия. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената ТЕ на договорно основание, то същото разполага с права и иск по чл. 59 ЗЗД.

По делото няма спор, че сградата в която се намира обекта, собственост на ответното дружество е етажна собственост и същата е била топлофицирана. Ищцовото дружество е доставило на абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия отчетено от общия топломер. Ответното дружество е собственик на процесния топлоснабдителен имот-търговско помещение, находящо се в гр. П., ул.“***“ 22, с аб. № FIRM74040.

Съгласно разпоредбата на чл. 149 ал.1 т.3 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

Съгласно разпоредбата на§ 1,т. 43 ЗЕ/отм./ и § 1, т. 33а от

ДР на ЗЕ след изменението му с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. За разлика от чл. 149 разпоредбата на чл. 150 ал.1 от ЗЕ урежда, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. При съпоставка на двете норми следва изводът, че правоотношенията с битовите клиенти се уреждат само от общите условия, а небитовите клиенти сключват индивидуален писмен договор, важащ наред с общите условия.

По делото е безспорно, че ответникът-търговско дружество е собственик на имот в сграда-етажна собственост, която се снабдява с топлинна енергия от ищеца и не е сключил писмен договор с ищеца съобразно разпоредбата на чл. 149 от ЗЕ и съобразно чл.1 ал.2 от Общите условия, действали към началния момент на процесния период.

Разпечатката съдържа 42 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f73317b-cca9-4f44-8db0-3b871aedb828