Решение № 1673 от 09.08.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1673 гр. Бургас, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20232120107052 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, уточнена с молба от 08.12.2023г., подадена от М. Г. С., ЕГН:**********, чрез адв. Т. Б. Б. – БАК, със съдебен адрес: *, срещу К. Ж. Т., ЕГН: **********, с адрес: *, с която се претендира да се признае за установено, по отношение на ответника, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № * (*) по кадастралната карта и кадастралните регистри на село *, одобрена със Заповед № РД-18-810/13.11.2019 год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 12.05.2023г., с адрес на поземления имот - местност ЧАМОРЛИЯТА, с площ на имота по кадастрална карта 25 996 кв.м. (двадесет и пет хиляди деветстотин деветдесет и шест квадратни метра), с трайно предназначение на територията:

Земеделска, с начин на трайно ползване - Нива, категория на земята: 3 /трета/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: *, при съседи: поземлен имот с идентификатор №*.28, поземлен имот с идентификатор №*.47, поземлен имот с идентификатор №*.39, поземлен имот с идентификатор №*.38, поземлен имот с идентификатор №*.29, поземлен имот с идентификатор №*.45 и по нотариален акт, както следва: нива в местността „ЧАМОРЛИЯТА”, с площ от 26,000 дка (двадесет и шест) декара по нотариален акт и 25.999/двадесет и пет цяло, деветстотин деветдесет и девет/ 1 дка, трета категория, парцел № 19/деветнадесет/ от масив № 16 /шестнадесет/, съставляващ имот № * /*/ по плана за земеразделянето, при граници и съседи: имот * /*/ - нива на К.К. И.а, имот № * /*/ - напоителен канал на община Камено - водни течения и площи, имот № * /*/ - нива на Н.С.Т. имот № * /*/ нива на Д.П.В. и др., имот № * /*/ - полски път на община Камено - полски пътища, дерета, по регистъра на село Полски извор, с ЕКАТТЕ *, общ.Камено, обл.Бургаска, както и осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху горепосочения недвижим имот. Претендира се да бъде прогласена спрямо ответника недействителността на извършената с НА от 2012г., продажба на процесния имот. Претендира се още да бъде обезсилен на основание чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален акт: *, на регистъра на нотариус И.К., с рег. №* на НК, с район на действие РС Бургас. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.

Твърди се в исковата молба, че въз основа на Нотариален акт *, по регистъра на нотариус Н.Н., с peг. № 246 на НК, с район на действие PCБургас, надлежно вписан в служба по вписванията с в*., ищцата е придобила собствеността върху горепосочения недвижим имот. Сочи се, че ответникът владее имота без никакво правно основание за това и отказва да го напусне, твърдейки, че е негов собственик.

В уточнителната молба се излагат подробни съображения за нищожност на сделката за покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт * по регистъра на нотариус И. К., с peг. №* на НК, с район на действие РС-Бургас, надлежно вписан в служба по вписванията с вх.рег. *г., поради противоречието й с добрите нрави, както и поради невъзможен предмет.

Така предявените искове са с правно основание чл.108 от ЗС и чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД, като същите са допустими.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.

На първо място се заявява възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на иска по чл.108 от ЗС.

На следващо място се сочи, че нотариалният акт за покупко-продажба от 2006г. е нищожен, тъй като имотът е бил съсобствен между продавача и съпругата му, в режим на СИО, а последната не е участвала в сделката.

Оспорва се представителната власт на Т.Д.Г., като се твърди, че тя не е имала право да продава процесната земеделска земя, а е имала право да продава друг имот.

Оспорено е пълномощното, с твърдения, че продавачът е бил неграмотен и не е можел да се подписва. Отделно се сочи, че същото е било дадено за сделка с друг имот, а не процесния.

Твърди се, че имотът се владее и ползва от ответницата повече от 10 години.

2

Твърди се, че имотът, посочен в НА не е идентичен с този от НА *., но не е уточнено за кой НА се отнася твърдяната неидентичност с този от 1996г.

В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от адв. Б., който поддържа предявените искове и моли за уважаването им.

В съдебно заседание ответницата не се явява, представлява се от адв. И., който оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им.

В последното съдебно заседание, съдът е предоставил на страните едноседмичен срок за депозиране на писмени бележки, като такива са постъпили от двете страни.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Представен е Нотариален акт *, по регистъра на нотариус Н.Н., с peг. № 246 на НК, с район на действие PC-Бургас, вписан в служба по вписванията с в*., видно от който ищцата е придобила процесния недвижим имот чрез договор за покупко-продажба от продавача Ж.Г.П.. Със съшия НА е придобит и друг недвижим имот.

Представен е и Нотариален акт * по регистъра на нотариус И. К., с peг.

№* на НК, с район на действие РС-Бургас, вписан в служба по вписванията с вх.рег. *г., видно от който същият този имот през 2012г. е прехвърлен чрез договор за покупко-продажба от продавача Ж.Г.П. на неговата дъщеря – ответницата по делото К. Ж. Т..

От ответницата, чрез процесуалния й представител са представени три броя договори за наем на земеделски земи за периода 2014г.-2018г., видно от които, К. Т. е отдавала под наем процесния недвижим имот, за горепосочения период.

Договорите за наем са своевременно оспорени от процесуалния представител на ищеца с твърдение, че не носят подписа на ответницата, в качеството й на наемодател, като е поискано допускане на съдебнографологична експертиза. Такава е допусната и изготвена по делото. От неоспореното й заключение се установява, че подписите за наемодател в горепосочените договори за наем на земеделска земя, са положени от ответницата К. Т..

Представени са по делото удостоверение за семейно положение, съпруга и деца и удостоверение за наследници на И.Д.П. /съпруга на продавача по двете сделки/, както акт за женитба от 1947 г. От гореизброените писмени доказателства се установява, че прехвърлителят по двете сделки е сключил брак с И.Д.П. през 1947г. И.П. е починала на * и към датата на смъртта си се е намирала в граждански брак със Ж.П..

По делото е разпитана свидетелката К.Г.Д., чиито показания следва да се преценят по реда на чл.172 от ГПК и да се вземе предвид възможната й заинтересованост от изхода на спора, произтичаща от факта, че същата е роднина на ответницата. От показанията й се установява, че прехвърлителят 3 по процесните сделки Ж.П. и съпругата му са притежавали земи в землището на село Полски извор, в близост до военното поделение на село Братово, но свидетелката не си спомня колко точно ниви са имали. Впоследствие леля й и майка й си ги поделили. Свидетелката сочи, че Ж.П. е имал 25 или 26 дка земя, от която е взимал рента. Д. твърди, че в последните години помага на братовчедка си, като й взима рентата от нивите, които са й от нейния баща, тъй като последната се намира далече. Свидетелката заявява, че не знае някой друг да е вземал рента. На следващо място твърди, че прехвърлителят Ж.П. и съпругата му са били в брак около 60 г., като и за двамата е бил единствен.

Освен ответницата са имали и син, който е починал през 2000 година. На последно място свидетелката сочи, че не е чувала Ж.П. да продава земя.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Спорният по делото въпрос е чия е собствеността върху процесния имот - ПИ с идентификатор № *, като в тази връзка и двете страни се легитимират като собственици с нотариални актове за покупко-продажба от едно и също лице продавач, съответно през 2006 и 2012г.

На първо място от ответника е направено възражение за недопустимост на иска по чл.108 от ЗС, поради погасяването му по давност, което според настоящия състав е неоснователно, тъй като предявяването на иска по чл.108 от ЗС не е обвързано със срок и не се погасява по давност.

На следващо място се оспорва сделката, обективирана в нотариалния акт от 2006г. /първата покупко-продажба/, с твърдения за нейната нищожност, поради обстоятелството, че е извършена без участието на единия съпруг, а предмет на продажбата е бил имот в режим на СИО.

Следва да се отбележи, че терминът съпружеска имуществена общност е въведен в семейното право с приемане на СК от 1968г. Бракът между прехвърлителя по сделките и съпругата му е сключен през 1947 г., към която дата брачните отношения са се уреждали от Наредба закон за брака. Тази наредба обаче не е уреждала режимите на имуществени отношения между съпрузите във връзка със сключване на брак.

Дори и да беше в режим на СИО процесният недвижим имот, то сделката, извършена само от единия съпруг, без участието на другия, не е нищожна. Това е така, тъй като нищожните правни сделки не пораждат целените правни последици, докато при сключване на сделка на разпореждане с имот СИО, законодателят е уредил възможност последиците от сделката да бъдат зачетени, което не би било възможно, ако разпореждането е нищожно.

При отчуждаването на вещ, която е СИО е налице относителна и висяща недействителност, тъй като оспорването на сделката може да бъде извършено само от неучаствалия съпруг и то само в определен срок от момента, в който е узнал за извършването й /в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването/. След изтичането на тези срокове действието на сделката се стабилизира и тя не може да бъде оспорвана на основание 4 неучастие на един от съпрузите при извършването на отчуждителното волеизявление. В този смисъл е Решение №287/13.3.2011г., постановено по гр.дело №272/2010г., ВКС, Четвърто ГО на ВКС.

Възраженията на ответника, свързани с представителната власт на Т.Д.Г.

– пълномощника, чрез когото е сключена сделката, не се установиха по делото. Остана недоказано твърдението на ответника, че горепосоченото лице е нямало право да продава процесния имот, а само другата нива, чиято продажба е обективирана в същия НА. За установяване на другото възражение, относно неграмотността на упълномощителя също не се събраха доказателства по делото.

С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че сделката, сключена през 2006г. с НА №66, том II, peг. № 4849, дело № 231 от 2006г., по регистъра на нотариус Н.Н., с peг. № 246 на НК, с район на действие PCБургас, вписан в служба по вписванията с в*. е действителна и валидна и е породила целените правни последици.

Искът за собственост по чл.108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За уважаването на иска по чл. 108 ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на имота на посоченото в исковата молба основание и че ответникът упражнява фактическа власт върху него, като в настоящия случай тези обстоятелства се установиха от събраните по делото доказателства Ако ответникът твърди, че упражнява тази власт на правно основание, негова е доказателствената тежест да установи това.

Ищецът се легитимира като собственик по силата на НА от 2006г., в който е обективиран договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот и за чиято действителност бяха изложени съображения по-горе.