Решение № 5914 от 31.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5914 гр. София, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100500004 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 17394/25.10.2023 г., постановено по гр.д. № 20063/2023 г. на СРС, ГО, 76 състав са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу М. Н. Г. искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД – за заплащане на следните суми: сумата от 1 423,52 лв. - продажна цена за потребена топлинна енергия за м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр.София, ул. *******, за сумата от 238,79 лв. - обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 15.09.2019 г. – 15.11.2021 г., сумата от 32,50 лв. главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода м. 10.2018 г. – м.

04.2020 г. и 6,89 лв. – лихва за забава в погасяване на главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. – 15.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.11.2021 г. до плащането, като неоснователни.

Подадена е въззивна жалба вх. № 321195/10.11.2023 г. срещу решението от ищеца от „Топлофикация София” ЕАД. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Излага, че от представените по делото доказателства се установявала принадлежността на правото на собственост върху топлоснабдения имот на ответника в условията на СИО. Установявало се от писмо от СО, Направление „Архитектура и градоустройство“ и представените документи, че И. Г.а е придобила имота срещу отчужден по реда на ЗТСУ друг имот;

И. Г.а и ответникът М. Г. били не роднини - наследодател и наследник, каквито са били твърденията на ищеца в първо с.з. в производството пред районния съд, а съпрузи. По този начин имотът бил придобит от ответника и съпругата му И. Г.а в режим на СИО и ответникът дължал сумите по заповедта. Поради това на името на 1 ответника се води партидата при ищеца. Сочи, че в списъка на собствениците именно ответникът е посочен като собственик на имота. Моли решението да бъде отметено, а исковете – уважени. Претендира разноски.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия М. Г. от 13.12.2023 г, в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа стореното в отговора възражение, че не е собственик на топлоснабдения имот. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и е допустимо. Решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

Ищецът претендира заплащане на суми за доставена ТЕ до имот с адрес гр. гр.

София, ул. „*******“, бл. *******, аб. № 254263, ИД номер 167572, за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. В заявлението и исковата молба ищецът твърди, че собственик на имота и потребител на ТЕ е ответникът М. Г.. Ищецът излага, че в списъка за броя на живущите в сграда срещу топлоснабдения имот ап. № 80 е посочено името на М. Г. като собственик. Партидата относно имота се води на името на ответника и на негово име се издават фактурите за цената на топлинната енергия.

Ответникът оспорва иска вкл. и по доводи, че не е потребител на ТЕ относно имота, оспорва да е собственик на имота или вещен ползвател.

С исковата молба е представен като писмено доказателство списък за броя на живущите в сградата от 1985 г. В него срещу топлоснабдения имот ап. № 80 е посочено името на М. Г.. Видно от удостоверение от ГИС София то бившият адрес в София, ж.к. ******* е идентичен с настоящ адрес ул. „*******“, *******. Видно от фактурите партидата при ищеца се води на името на ответника.

Установява се от изискано по реда на чл. 192 ГПК писмо от СО, Направление „Архитектура и градоустройство“ от 16.06.2023 г. и приложената към него Заповед № АО- 08-773/27.03.1980 г., че процесният топлоснабден имот е предоставен като обезщетение за друг отчужден имот на И. Д. Г.а. В заявлението и исковата молба ищецът обаче твърди, че собственик на имота е ответникът М. Г.. В исковата молба не се съдържат твърдения за връзка от каквото и да било естество между И. Д. Г.а и М. Г..

По искане на ищеца при твърдения, че И. Д. Г.а е наследодател на ответника, е изискана справка от СО, видно от която И. Д. Г.а не е починала.

По делото не са представени доказателства ответникът М. Г. да е потребител на ТЕ относно имота в исковия период като собственик или ползвател на имота.

Напротив, установява се от събраните доказателства, че друго лице е собственик на имота, като не бе доказано наличието на връзка между това лице и ответника, която да придаде на ответника качеството потребител на топлинна енергия. Решението в 2 обжалваната част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Така предявените искове правилно са били отхвърлени поради недоказване от страна на ищеца на качеството потребител на ТЕ на ответника.

По разноските. За въззивното производство на въззиваемия се дължат разноски. С договор от 08.12.2023 г. е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ и съдействие по делото в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съдът определя дължимо възнаграждение от 100 лв. при съобразяване на фактическата и правна сложност на спора; обстоятелството, че не са събирани нови доказателства; производството пред въззивния съд е приключило в едно заседание.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 17394/25.10.2023 г., постановено по гр.д. № 20063/2023 г. на СРС, ГО, 76 състав.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Р. Б. Н. личен № **********, САК, възнаграждение за оказана безплатна помощ във въззивното производство от 100 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззивника „Техем сървисиз“ ЕООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3