Решение № 2627 от 01.10.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 2627

Русе, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - I състав, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

При секретар НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ЙОСИФОВ административно дело № 20267200700451 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл.172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на А. Д. А. от гр.Бяла, обл.Русе, чрез процесуалния му представител, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 26-0352-000031/27.05.2026 г., издадена от началник на РУ Свищов към ОД на МВР – Велико Търново, с която, на основание чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на МПС“ – на лек автомобил [Марка], модел „Корса" с peг. № [рег. номер], за срок от 6 месеца.

В жалбата и в писмената защита се поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта му. Твърди се, че към момента, в който жалбоподателят е предоставил автомобила на своя брат И. Д. А., последният е бил правоспособен водач и е притежавал валидно СУМПС, като едва впоследствие, при извършена същия ден – на 26.05.2026 г. проверка в гр. Плевен, свидетелството му е било временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Сочи, че той като собственик на автомобила, чиято регистрация е временно прекратена с оспорения административен акт, не е знаел и не би могъл да предвиди последващото отнемане на СУМПС и не следва да търпи неблагоприятните последици от поведение на друго лице. В писмената защита допълнително се излага, че с окончателно решение № 2110/27.07.2026 г., постановено по адм.д. № 453/2026 г. по описа на Административен съд-Русе заповедта за временно отнемане, на основание чл.171, т.1 от ЗДвП, на СУМПС на неговия брат, като водач на автомобила, била отменена, поради което било отпаднало и основанието за прилагане на процесната ПАМ. Поддържат се още доводи за нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК и за несъответствие на мярката с нейната превантивна и преустановителна цел, като в подкрепа на тезата за несъразмерност са посочени и решения на Съда на Европейския съюз. Иска се отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира присъждането на направените деловодни разноски, за които представя списък.

Ответникът по жалбата – началникът на РУ Свищов към ОД на МВР – Велико Търново не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Видно от отбелязването върху оспорената заповед за прилагане на ПАМ, препис от нея е връчен на жалбоподателя на 08.06.2026 г. Жалбата е подадена по електронен път като е регистрирана при органа под вх.№ УРИ 352000-4346/10.06.2026 г. Следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото правомощията за това са делегирани по надлежния ред и при предвидена в закона — чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, възможност за това.

С т.1.3 от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи областните дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП в рамките на обслужваната територия. С т.1.4 от заповед № УРИ 366з-3249/04.09.2025 г. на директор на ОД на МВР – Велико Търново началниците на РУ при ОДМВР – Велико Търново са оправомощени да прилагат ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП с мотивирани заповеди – за територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР – Велико Търново. В случая нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, извършено от брата на жалбоподателя – от И. Д. А., станало повод за издаване на оспорения административен акт, е на територията, обслужвана от РУ Свищов – на първокласен път I-3, км 25+875.

Оспорената заповед е в необходимата писмена форма. Същата съдържа изискуемите съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК реквизити като в мотивите ѝ са изложени правните и фактически основания за издаването ѝ. Противно на поддържаното в жалбата, в оспорения акт се съдържа описание на фактическите предпоставки за издаване на акта: посочено е, на коя дата, в колко часа, къде и от кое лице е извършено нарушението, станало повод за прилагане на ПАМ: при извършената полицейска проверка на 26.05.2026 г., около 12:54 ч., на първокласен път I-3, км 25+875, било установено лицето И. Д. А., роден на [дата]., от гр.Бяла, който управлявал собствения на жалбоподателя лек автомобил [Марка], модел „Корса“, с рег.№ [рег. номер], след като свидетелството му за управление на МПС било отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП с издадената и връчена му същия ден – на 26.05.2026 г. заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1480942 от сектор „Пътна полиция“ – Плевен. Като правно основание за прилагане на мярката е посочена разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.

Съдът не констатира в производството по издаването на административния акт да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обстоятелството, че заповедта е издадена на 27.05.2026 г., а е връчена на жалбоподателя на 08.06.2026 г., не съставлява такова обстоятелство, тъй като срокът, в който правото на жалба може да бъде упражнено, се свързва с връчването на препис от акта, а не с датата на неговото издаване.

Оспорената заповед обаче се явява издадена при липсата на фактическите предпоставки за това и в нарушение на материалния закон.

Според изложеното в жалбата, сутринта на 26.05.2026 г. жалбоподателят предоставил своя автомобил, чиято регистрация била временно прекратена, на своя брат – И. А., за да пътува последния от гр.Бяла до гр.Плевен за изследвания и подновяване на експертно решение на ТЕЛК в МБАЛ „Сърце и Мозък" - Плевен. Същият ден – на 26.05.2026 г., около 08:51 ч., в гр.Плевен, [улица]до № 37, братът на жалбоподателя бил спрян за полицейска проверка и му бил съставен акт серия GA № 3389064/26.05.2026 г. за установени административни нарушения по чл.137а, ал.1 от ЗДвП – поради неизползване на обезопасителен колан и по чл.103 от ЗДвП – за това, че не спрял плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подадения му със стоп палка сигнал от контролните органи. Видно от отбелязването в АУАН, СУМПС [номер], издадено на И. А., било иззето още със съставянето на този акт. За това второ нарушение по чл.103 от ЗДвП, същия ден – 26.05.2026 г. срещу последния била издадена и заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1480942 от сектор „Пътна полиция“ – Плевен, връчена същия ден на И. А., с която му била наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“з“, бб) от ЗДвП „временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца“. И. А., чийто постоянен адрес също е в гр.Бяла, обл.Русе, оспорил този административен акт пред Административен съд – Русе. При извършената служебна проверка настоящия съдебен състав установи, че, както се сочи и в писмената защита, с решение № 2110/27.07.2026 г., постановено по адм.д. № 453/2026 г. по описа на Административен съд-Русе е отменена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1480942 от 26.05.2026 г., издадена от инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен. Видно от мотивите на този съдебен акт, за да отмени заповедта за прилагане на ПАМ срещу И. А., съдът е приел, че макар извършеното от него деяние да представлява нарушение по чл.103 от ЗДвП, при квалифициране на нарушението административният орган неправилно е подвел фактическите обстоятелства към санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и неправилно е счел, че така описаното деяние се санкционира на основание тази административнонаказателна разпоредба. Посочено е, че нарушението, вменено на И. А., следва да се квалифицира съобразно обективните признаци от състава на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, която норма била приложима към установените по делото фактически обстоятелства. Отбелязано е обаче, че съдът не може, вместо административния орган, да извършва преценка кой състав на административно нарушение е осъществен чрез деянието, респ. не може да попълва липсващите мотиви или да санира неправилната правна [жк], вкл. и досежно приложимата санкционна норма, дадена от органа в оспорената заповед. Поради това, както и поради допълнително изложените съображения във връзка с несъответствие на ПАМ на целта на закона и на принципа на съразмерност, изведен от практиката на Съда на ЕС, заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“з“, бб) от ЗДвП спрямо И. А. била отменена.

По съществото на спора съдът намира за нужно да отбележи, че прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП спрямо собственика на моторното превозно средство, в лицето на жалбоподателя, не е обусловено от установяване на негово виновно поведение или от знанието му, че свидетелството за управление на водача е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Законът свързва мярката с обективно установимите факти на собствеността върху автомобила и управлението му от лице, за което е налице някое от изрично посочените в нормата обстоятелства. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика. Поради това доводите в жалбата за наличие на фактическа грешка и липса на вина по правилата на ЗАНН и НК не представляват самостоятелно основание, изключващо приложението на мярката, още повече, че се касае до административен акт, в производството по издаването на който тези институти, познати на наказателното и административнонаказателното право, са неприложими.

При служебната проверка на законосъобразността на оспорената заповед обаче съдът установи последващо настъпило обстоятелство с пряко значение за материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Както беше посочено по-горе, от извършената служебна справка в деловодната програма на съда по адм. д. № 453/2026 г. по описа на Административен съд – Русе беше установено, че с решение № 2110/27.07.2026 г. е отменена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1480942/26.05.2026 г., с която на водача И. А. е било временно отнето СУМПС на основание чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Решението е окончателно и е влязло в сила на датата на неговото постановяване – на 27.07.2026 г., арг. от чл.296, т.1 от ГПК вр. чл.144 от АПК.

Това обстоятелство подлежи на съобразяване по силата на чл. 142, ал. 2 от АПК. Макар съответствието на административния акт с материалния закон поначало да се преценява към момента на издаването му – чл. 142, ал. 1 АПК, законът задължава съда да отчете и новите факти от значение за делото, настъпили след този момент. Релевантни са онези последващи факти, които с обратна сила променят правното значение на съответното обстоятелство, послужило като основание за издаването на акта, или заличават неговото съществуване (вж. напр. решение № 5676/27.05.2026 г. по адм. д. № 3815/2026 г. на ВАС, VII о., където последващата отмяна на административен акт е съобразена като нов факт по чл. 142, ал. 2 АПК).

Съдебната отмяна на индивидуален административен акт има конститутивно действие и заличава акта от правния мир, като отмяната действа ex tunc. С влизането в сила на отменителното решение отпадат с обратна сила правата и задълженията, основани на отменения акт, доколкото законът не предвижда друго. Този режим следва да се разграничава от изрично установеното в чл. 195, ал. 1 АПК действие занапред при съдебна отмяна на подзаконов нормативен акт. Съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК отмяната на индивидуалния административен акт има действие по отношение на всички.