Решение № 87 от 21.11.2024, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Луковит, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря Н.П.Х. като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело № 20234320100217 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод подадена искова молба от ГФ, със седалище и адрес на управление в гр. София, срещу К. Г. Г., ЕГН ********** с адрес в ***, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането /КЗ/, с цена на иска – 1420.46 лева.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.

„а“ от КЗ е изплатил обезщетение в общ размер на 1420,46 лв., от която: 1297.46 лв. обезщетение за имуществени вреди и 123.00 лв. - ликвидационни разноски по обработка на претенцията за увредената при ПТП, настъпило на *** г. еластична преграда - мантинела, собственост на Областно пътно управление - София.

Излагат се твърдения, че виновен за катастрофата е ответникът К. Г. Г., който управлявайки лек автомобил *** с рег. № ***, собственост на Н.В., по магистрала Х., се движел в лентата за принудително спиране и поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, застигнал и ударил принудително спрял лек автомобил, след което се завъртял и излязъл от пътното платно при което се ударил в еластична преграда - мантинела, като така причинил процесното ПТП.

Твърди се, че в нарушение на чл. 490 от КЗ ответникът е управлява увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка Г.О. към датата на ПТП. Ищецът е отправил покана към ответника да възстанови изплатеното от ГФ, но и до днес не е погасено задължението.

Отправя се молба до съда да постанови решение, с което да осъди К. Г. Г. да заплати на Гаранционен фонд сума в размер 1420.46 лв. представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета № ***. обезщетение, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски. Посочена е банкова сметка на ищеца.

Към исковата молба са приложени заверени копия от следните документи: Протокол за ПТП, писмо от МВР, Справка от ИЦГФ, Уведомление за доклад по щета № ***.;

Заключение на ВЛ ГФ, снимка, Писмо ГФ. Платежно нареждане, Регресна покана с обратна разписка.

В законния месечен срок ответникът не е представил писмен отговор на исковата 1 молба, която заедно с приложенията му е била редовно връчена по реда на чл. 46, ал. 1 и ал.

2 от ГПК.

С Определението на съда от 19.02.2024 г. по реда на чл. 140 ГПК съдът е указал на ответника, че ако не се яви в първото по делото заседание и не направи искане за разглеждането на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска по делото да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е редовен и допустим. Неговото правно основание е в чл. 558, ал.7 КЗ (отм.), като ищецът се позовава на правото си да встъпи в правата на увреденото лице от ПТП срещу причинителя на вредата, който няма сключена задължителна застраховка Г.О., след като е изплатил обезщетението, в случая на всяко едно от трите увредени лица.

Пределите на иска са ограничени до размера на платеното и разходите по определяне на щетата - в случая щетите по трите автомобила.

В тежест на ищеца – Г.Ф., е да докаже следните факти: вредите по автомобила и тяхната стойност; причиняването на ПТП от ответника и причинно-следствената му връзка с вредата; липсата на сключена застраховка ГО на автомобилистите за водача - ответник; изплащане на обезщетение на увредени лица от ПТП и неговия размер.

Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – ответникът е получил преписа от исковата молба и приложенията към нея, връчени му редовно по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като са му указани последиците от неявяването му в първото заседание по делото.

Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявеният иск е вероятно основателен и с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи иска.

Вероятната основателност на предявения иск се обосновава в случая и от приетите по делото писмени доказателства: Протокол за ПТП № *** от ***г.; Справка от базата данни на Информационен център към ГФ; Доклад по щета за имуществени вреди № ***.;

Уведомление за доклад по щета № ***.; Заключителна техническа експертиза, снимка, Писмо от Областно пътно управление – София до ГФ; Платежно нареждане, Регресна покана с обратна разписка,

По делото е представен протокол за ПТП № *** от ***г., в който са посочени участниците в ПТП и управляваните от тях МПС, липсата на застраховка „ГО“ на автомобила управляван от ответника, видимите щети по автомобилите, обстоятелствата, нарушенията, причините и условията за настъпване на ПТП, схемата на ПТП.

Липсата на оспорване и възражения срещу изложените от ищеца твърдения и доводи, както и липсата на оспорване на представените доказателства от страна на ответника дават основание да се приеме, че предявеният срещу него иск е вероятно основателен.

С оглед разпоредбата на чл. 239, ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви по реда чл. 236, ал.

2 от ГПК. При тези обстоятелства, съдът счита, че настоящото неприсъствено решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл. 239, ал. 2 от ГПК.

Предвид изложеното дотук, съдът приема, че ответникът К. Г. Г. дължи на ищеца ГФ гр. София процесната сума от 1420.46 лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета № ***. обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.04.2023 г., до окончателното изплащане на 2 вземането.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 206.82 лева – заплатена държавна такса 56.82 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направени разноски.

Предвид гореизложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА К. Г. Г., ЕГН ********** с адрес в ***, ДА ЗАПЛАТИ на ГФ ***, сумата от 1420.46 лв. (хиляда четиристотин и двадесет лева и 46 ст.), представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета № ***. обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.04.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К. Г. Г., с горната самоличност, да заплати на ГФ гр. София направените по делото разноски в размер на 206.82 /двеста и шест лева и 82 ст./ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от неприсъственото решение, на основание чл. 240, ал. 1 от ГПК, ДА СЕ ВРЪЧИ на ответника, който има право на защита срещу неприсъственото решение по чл.240, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________

3