Решение № 2329 от 09.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2329 гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20241110107410 по описа за 2024 година

Предявени са от „Ю.Б.“ АД (частен правоприемник на „Б.П.П.Ф. С.А, клон Б.“) срещу С. Д. Д. обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 372,55 лева, равняваща се на 190,48 евро, представляваща главница по Договор за револвиращ потребителски кредит № CARD-*** от 24.11.2017 г., ведно със законната лихва от 27.05.2019 г. до окончателно изплащане; 70,60 лева, равняваща се на 36,10 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.06.2018 г. до 09.11.2018 г.; 19,01 лева, равняваща се на 9,72 евро , представляваща мораторна лихва за периода от 09.11.2018 г. до 11.05.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 11.09.2019 г. по ч. гр. д. № 29312/2019 г. по описа на СРС, 119 състав.

Ищецът „Ю.Б.“ АД твърди, че между „Б.П.П.Ф. С.А“, чийто правоприемник е ищецът, и ответника С. Д. Д., на 24.11.2017 г. е сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-***. Излага, че с договора е предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 1000 лева. Поддържа, че съгласно договора получателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. Сочи, че кредиторът издава месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то число на месеца, като след издаване на месечното извлечение настъпва периодът, в който 1 картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита. За използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължал лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му.

Твърди, че ответникът се е възползвал от предвидената в чл. 4 от договора възможност и е извършено усвояване на кредита чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването CREX15478774 за закупуването на стоки и услуги на изплащане. Навежда твърдения, че ответникът е преустановил редовното обслужване на револвиращия потребителски кредит на 01.06.2018 г., към която дата е последното плащане по заема. Сочи, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, предвид което на 15.11.2018 г. на длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът бил обявен за изискуем. Моли за установяване съществуване на вземанията срещу ответника, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29312/2019 г. по описа на СРС, 119 състав, както и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника – С. Д. Д., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Излага, че са налице нищожни клаузи в договора, противоречащи на ЗПК. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Счита, че задълженията са станали изискуеми на 01.07.2018 г. и са се погасили по давност на 01.07.2023 г. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на предявените искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК ищецът следва да докаже следните предпоставки: 1/ възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски револвиращ кредит № CARD-***, както и съдържанието на същия; 2/ че е предоставил на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1000 лв., че същият е усвоен по посочения в исковата молба начин, както и предоставянето на кредитната карта; 3/ настъпила изискуемост на вземанията по кредита, съответно предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, надлежно обявена на ответника; 4/ клаузите от договора са индивидуално уговорени и е налице възможност на кредитополучателя да влияе върху договорното съдържание; 5/ валидно уговорена клауза за заплащане на възнаградителна лихва, както и размера на претенциите; 6/спиране/прекъсване на давностния срок за вземанията.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните, съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и с това ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е 2 сключен Договор за потребителски револвиращ кредит № CARD-*** от 24.11.2017 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1000 лв., както и че е издал и предоставил на ответника персонална кредитна карта.

Съдът е уведомил страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 27.05.2019 г. от „Б.П.П.Ф.“ С. А., чрез „Б.П.П.Ф. – Клон Б.“ КЧТ.

На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване на искове в едномесечен срок от получаване на съобщението, което е връчено на заявителя на 02.01.2024 г. В изпълнение на указанията в СРС е подадена искова молба от „Ю.Б.“ АД, изпратена по пощата на 02.02.2024 г., с която са предявени установителни искове за сумите, предмет на издадената по ч. гр. д. № 29312/2019 г. по описа на СРС, 119 състав, заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

От приетия по делото договор за прехвърляне на търговско предприятие от 31.05.2023 г., се установява, че „Б.П.П.Ф.“, акционерно дружество, регистрирано във Франция, е прехвърлило на „Ю.Б.“ АД търговското предприятие на „Б.П.П.Ф. – Клон Б.“ КЧТ. Съгласно чл. 15, ал. 1 ТЗ търговското предприятие представлява съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Предвид това съдът намира, че с прехвърлянето на търговското предприятие на клона на чуждестранното дружество ищецът „Ю.Б.“ АД е придобил правата и задълженията на кредитора по процесния договор за потребителски кредит. С договора за прехвърляне на търговско предприятие на „Ю.Б.“ АД са прехвърлени отделните права и задължения, които са част от търговското предприятие на „Б.П.П.Ф. – Клон Б.“ КЧТ, а не цялото имущество на чуждестранното дружество „Б.П.П.Ф.“, съответно дробна част от него. В този смисъл по отношение на вземанията по процесния договор прехвърлянето на търговското предприятие има характер на договор за цесия и се касае за хипотеза на частно правоприемство.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 10. б. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, са налице в случаите на настъпило универсално или частно правоприемство на страната на заявителя или на длъжника след издаване на заповедта за изпълнение. При частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл. 226 ГПК, като в решението е прието, че легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая се установи, че е настъпило частно правоприемство на страната на заявителя, с оглед на което „Ю.Б.“ АД в качеството му на частен правоприемник (цесионер) е разполагал с правото да предяви исковете за сумите по заповедта за изпълнение.

3

От приетия като писмено доказателство по делото Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-*** от 24.11.2017 г., се установява, че на кредитополучателя С. Д. е отпуснат револвиращ кредит под формата на кредитен лимит от 1000 лева при годишен лихвен процент 35 % и годишен процент на разходите 44,90 %. Не се оспорва от страна на ответника, че е страна по този договор и че е получил от кредитора кредитната карта. Не е спорно също така, че ответникът е кандидатствал, респ. кредитът му е отпуснат във връзка с покупка на стока на изплащане на 24.11.2017 г., като в тази връзка по делото е представен и е приет документ, неименуван Кредит CARD-***, усвояване CREX-15478774 от 24.11.2017 г., в който е посочен размер на кредита 751,46 лева, платим на 6 погасителни вноски, всяка в размер на 132,75 лева при годишен лихвен процент 18,97 % и годишен процент на разходите 20,71 %. По делото не са наведени твърдения и не са представени доказателства за сключени анекси към договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит.

Сключеният между страните договор по своята правна същност представлява по дефиниция договор за револвиращ кредит, тъй като с договора страните са се съгласили в рамките на целия срок на действие на същия кредитополучателят да разполага с определена сума /кредитен лимит/ в случая - в размер до 1000 лв., която може да ползва многократно и неограничено във времето в рамките на целия срок на действие на договора в пълен размер или частично. При тази разновидност на договора за кредит, за разлика от стандартния договор за потребителски кредит, сумата в рамките на договорения кредитен лимит се ползва многократно, като липсват отнапред установени в конкретен размер и падеж дължими вноски, плащането на които да е разсрочено на части както е при стандартния договор за потребителски кредит. Посочените особености на кредита водят до това, че при него не се изготвя погасителен план, както при потребителския или ипотечен кредит, тъй като няма как отнапред да бъде известно, каква част от разрешените средства ще бъдат усвоени, кога, каква част ще се връща и кога. Въпреки това и при този банков кредит се определя месечна падежна дата, размер на минималното погасяване от формирания дълг, дължима лихва за ползване на средствата, както и дължимите такси и комисионни.

Процесното правоотношение попада под регулацията на ЗПК и ЗЗП, които разпоредби са императивни и за приложението им съдът следи служебно.

Разпоредбата на чл. 22 ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. ГПР по кредита са определя по императивно установен алгоритъм, заложен в ЗПК. Той изразява общите разходи по кредита, настоящи или 4 бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, определени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в договора следва по ясен и разбираем за потребителя начин да е посочено кои са разходите, включени в определената процентно величина. В процесния договор са посочени единствено абсолютни стойности на годишния лихвения процент /ГЛП/ и на годишния процент разходи /ГПР/ по заема като двете стойности се различават една от друга.